Решение № 11227 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10235/2019 г.

Решение № 11227 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10235/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 185/10.07.2019 г., постановено по адм. д. № 280/2019 г. от Административен съд-Перник. Оплакванията са за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт с искане за отмяната му и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на "Агро Биоконсулт 2013" ЕООД против акт № 01-2600/364 от 21.01.2019 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017, издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Ответникът по касационната жалба-"Агро Биоконкулт 2013" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното решение е отменен по жалба на търговско дружество "Агро Биоконсулт 2013" ЕООД акт № 01-2600/364 от 21.01.2019 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2010 за кампания 2017, издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" като незаконосъобразен и ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема от фактическа страна следното: "Агро Биоконсулт 2013" ЕООД поема петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020" с направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4. 1). Ангажиментът го задължава през първата година да подаде "Заявление за подпомагане", което едновременно с това е и "Заявление за плащане", а през следващите години: "Заявление за плащане". Безспорно установено е, че през 2017 г. дружеството не подава "Заявление за плащане", което мотивира зам. изпълнителният директор на ДФЗ да приеме, че са налице основанията на чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (Наредба № 7 от 24.02.2015 г.), и да прекрати поетия ангажимент. Не се спори, че през през 2017 г. жалбоподателят в първоинстанционното производство не подава "Заявление за плащане", но по делото са приети доказателства от които се установява, че това неизпълнение се дължи на форсмажорни обстоятелства, а именно: обективна невъзможност управителят на дружеството В. Василев да извършва каквито и да е фактически и правни действия, свързани с управлението, поради вписването в Търговския регистър на несъществуващи обстоятелства, което обстоятелство е установено с влязлото в сила решение № 2235/27.11.2017 г. по гр. д. № 6702/2016 г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение. С последното съдът признава за установено по предявения от В. Василев иск с правна квалификация чл. 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър (ЗТР), че обстоятелствата, вписани под номер вх. № 20160825105256 по партида на "Агро Биоконсулт 2013" ЕООД с ЕИК относно правна форма, седалище и адрес на управление, управители, съдружници и внесен капитал са несъществуващи и постановява заличаване на същите след влизане на решението в сила. Решението, видно от отбелязването и поставения печат влиза в сила на 29.12.2017 г. От правна страна решаващият съд приема следното: Оспореният акт № 01-2600/364 от 21.01.2019 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017 е издаден от компетентен орган - зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността на фонда и го представлява, а съгласно и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция като организира и ръководи дейността й и представлява същата. Според чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Видно от т. 7 на представената заповед № 03-РД/1715 от 27.06.2017 г., изпълнителният директор на ДФЗ предоставя на заместник-изпълнителния директор правомощията да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат", какъвто е и процесния акт. Прието е, че обжалвания акт е обективиран в писмена форма и е подписан от издателя си като при издаването му са посочени фактически и правни основания, обосновали извода за прекратяване на поетия от дружеството-жалбоподател 5-годишен ангажимент по мярка 10 от ПРСР 2014-2020, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За започналото административно производство по издаване на акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № 01-2600/542 от 24.01.2018 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ като му е дадена възможност да представи възражения и доказателства по изложените в същото констатации. Подаденото от дружеството възражение е разгледано, но е прието за неоснователно и на основание чл. 63, т. 1 вр. чл. 77, т. 4 б. "в" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. административният орган прекратява агроекологичния ангажимент. Съдът установява, че жалбоподателят не спазва разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., според която в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) следва да се съобщят в писмена форма на ДФЗ – РА, от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него лице или от неговите правоприемници в рамките на 15 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него лице, или неговите правоприемници, са в състояние да направят това. Независимо от това обаче решаващият съд приема, че неподаването на заявление за плащане за 2017 г. в конкретния случай не води автоматично до прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент по силата на цитираното в административния акт правно основание чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. (ред., ДВ бр. 19 от 28.02.2017 г., в сила от 28.02.2017 г., действала до допълването й – ДВ бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.), според която Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 8, ал. 1. Това е така, защото едва след влизане в сила на допълнението към Наредба № 7 (ред., ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.), неподаването на заявление за плащане по чл. 8, ал. 2 е въведено в чл. 18, ал. 3, т. 1 като отделно и самостоятелно основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Касае се за материалноправна разпоредба, на която не е придадено изрично обратно действие, поради което прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 от ПРСР 2014-2020 на това основание е допустимо занапред т. е. при констатирано неподаване на заявление за плащане за кампания 2018 г. и следващите в рамките на поетия 5-годишен ангажимент. Действително задължението по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. следва да се изпълнява за всяка година от периода на поетия агроекологичен ангажимент, но през кампания 2017 г., за която е издаден процесният акт, неизпълнението на това задължение не е скрепено със санкцията, изразяваща се в прекратяването му, поради което издаденият акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция изцяло споделя задълбочените и правно аргументирани съображения, изложени в обжалвания съдъбен акт, с които отменя акта на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, поради което не е необходимо да ги преповтаря предвид разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК. Неоснователно е касационното оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон с твърдението, че издадения административен акт е съответен на материалния закон към датата на издаването му. Обосновано с оглед събраните по делото относими и допустими доказателства административният съд приема, че административният акт е постановен в нарушение на материалноправните изисквания. Съществуването и съдържанието на правните последици (субективните права и/или правните задължения) от фактите се уреждат от закона, действал по време на настъпването на тези факти. В разглеждания казус релевантния факт, от който административният орган черпи упражненото от него публично субективно право е неподаването на заявление за плащане за съответната година от поетия пет годишен агроекологичен ангажимент, която е 2017 г. Нормативната уредба изисква подаване на заявление за всяка една година в рамките на целия период. Следователно правните последици следва да се уредят съобразно закона, който действа по време на настъпване на тези факти в каквато насока правилно разсъждава административния съд. Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи и следното: Немотивиран остава в административния акт извода за неоснователност на възражението на търговското дружество за наличие на извънредни обстоятелства, по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 7/24.02.2015 г., свързани с воденото от управителя на дружеството гражданско дело в СГС. Обсъждането им е относимо към преценката за наличие, респективно липса на предпоставки за прекратяване на ангажимента и последиците от това. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, ВАС, пето отделение