Решение № 4621 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13110/2020 г.

Решение № 4621 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13110/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г., с [ЕГН], чрез адв. М. П., срещу Решение № 779 от 12.10.2020 г., постановено по адм. д. № 630 по описа на Административен съд - Пазарджик (АС – Пазарджик) за 2020 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Пазарджик за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300, 00 лв. във връзка с обжалването и отмяната на Наказателно постановление № 2567 от 24.10.2018 г., издадено от началника на Районно управление на МВР - Пазарджик, отменено с Решение № 110 от 26.02.2019 г., постановено по анд № 210 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2019 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище за неправилност на извода на съда, че не била доказана реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление. Твърди се, че по нахд № 210 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2019 г. се съдържа Договор за правна защита и съдействие № 004181 от 20.01.2019 г., във връзка с който се претендира обезщетение за настъпилите имуществени вреди, както и това, че в него било вписано, че сумата от 300, 00 лв. била платена в брой. Въз основа на това се оспорват направените в обратна насока изводи от съда. Прави се позоваване на казаното от Г. в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, от което се установявало, че сумата била платена на две вноски. Отделно от това се обосновава и становище за неправилност на решението и в осъдителната Г. за заплащане на разноски в полза на ОД на МВР – Пазарджик част. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В представена по делото молба касационната жалба се поддържа, а по същество се моли да бъде уважена. Представят се доказателства за сторени по делото в касационното производство разноски. Ответникът – ОД на МВР – Пазарджик не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представя писмена защита по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като изходяща от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на приетото за установено по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод, че предявеният от Г. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е допустим, но по същество - неоснователен. Като съобразил приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, изложил съображения, че е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Макар да е приел за установено, че в производството по отмяна на наказателното постановление настоящият касационен жалбоподател е бил представляван от нарочно упълномощен адвокат, съдът счел иска за неоснователен доколкото направил извод, че от представените по делото доказателства не се установява заплащането на адвоката на уговореното възнаграждение в размер на 300, 00 лв. Позовал се на това, че в договора е уговорено, че заплащането на сумата е на "две вноски". Съобразил, че липсва уговорка относно начина на плащане и това, че плащането не е извършено при сключване на договора. Въз основа на посоченото, направил извод, че не са налице доказателства имуществото на настоящия касационен жалбоподател да е намалено поради заплащане на адвокатското възнаграждение, тоест не се доказва наличие на реално причинена имуществена вреда. Изявлението на Г., че е платил на адвоката за воденото дело съдът възприел за съответно на твърденията, направени в исковата молба, но го квалифицирал като недоказано. По тези съображения съдът отхвърлил иска. Предвид изхода на спора, Г. бил осъден да заплати на ОД на МВР – Пазарджик сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявената пред АС – Пазарджик от Г. искова претенция намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 2567 от 24.10.2018 г., издадено от началника на Районно управление на МВР - Пазарджик, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОД на МВР - Пазарджик по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въпреки така приетото в посоченото тълкувателно решение, правилни и обосновани на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон са изводите на състава на АС - Пазарджик за неоснователност на предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди по причина, че настоящият касационен жалбоподател не е доказал реално претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в действително заплащане на претендираното като такава адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление. За да приеме това, съдът правилно е съобразил вписването в представения по нахд 210 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2019 г. договор за правна защита и съдействие, че договореното възнаграждение в размер на 300, 00 лв. е дължимо за плащане на две вноски. Действително, в договора се съдържа и друго вписване, а именно, че е платена сума в размер на 300, 00 лв., но както правилно първоинстанционният съд е съобразил, тази сума очевидно не е платена към момента на подписване на договора, а доказателства в подкрепа на твърденията, направени в исковата молба и от Г. в съдебното заседание пред АС – Пазарджик не са направени. Доколкото твърденият факт за плащане на сумата на две части съобразно казаното от него не е установен и доказан по делото с нарочни доказателства, съдът правилно е приел, че не е доказана и реално претърпяна от него вреда в твърдения размер по представения договор за правна защита и съдействие, на който той се позовава. Предвид това, според настоящия състав въз основа на представените в хода на производството за отмяна на наказателното постановление доказателства и в производството по обезщетението не може да се направи извод за заплащането на уговорения размер на адвокатско възнаграждение. Този извод се потвърждава и от взаимно изключващите се волеизявления обективирани в представения договор за правна защита и съдействие, че е платена сума в размер на 300, 00 лв. и за отлагане на плащането й до съдебното заседание, преценени във връзка с твърденията на Г. за осъществени (но недоказани) плащания в период, следващ сключването на договора. Тези негови твърдения го ползват и доколкото с тях той се домогва да установи благоприятни за себе си факти е следвало да бъдат безспорно установени, което не е сторено по делото. Впрочем, оспорване по въпроса относно плащането на договорената сума е било направено от ответника в първоинстанционното производство. Така направените изводи не се променят от факта на действително осъщественото от адвокат процесуално представителство на дружеството в производството по отмяна на наказателното постановление. Поради всичко изложено, в случая обосновано на доказателствата и в съответствие със закона е преценено от първоинстанционния съд, че не е доказана реално причинена имуществена вреда, настъпила за настоящия касационен жалбоподател във връзка с отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за настъпила вреда, изразяваща се в платено адвокатско възнаграждение по представения договор. Решението е правилно и в частта за разноските. В тази част то е постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (нова, ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в която се съдържа изрична регламентация по въпроса. Предвид изложеното, обжалваното решение, с което е отхвърлена претенцията на Г. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ОД на МВР - Пазарджик да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди и той е осъден да й заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение е изцяло правилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение