Решение № 7770 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 85/2018 г.

Решение № 7770 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 85/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на МБАЛ "С. П." АД със седалище и адрес на управление в гр. В. срещу решение № 114 от 16.11.2017 г., постановено по адм. дело № 199/2017 г. по описа на Административен съд - В., I състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и се иска отмяната на решението, както и на оспорения административен акт. Ответникът - Заместник директор на Районна здравноосигурителна каса гр. В., не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на МБАЛ "С. П." АД гр. В. против заповед за налагане на санкция № РД-09-443 от 21.07.2017 г. на Зам. -директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав констатира, че решението е валидно и допустимо, тъй като е постановено от компетентен съд, действал в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. Съдът е осъществил проверка на оспорения административен акт при спазване на изискванията на чл. 168 АПК. Противно на твърденията на касатора е изложил нарочни мотиви и относно оплакванията на лечебното заведение. В касационната жалба отново са изложени същите съображения за нищожност на заповед за налагане на санкция № РД-09-443 от 21.07.2017 г. на Зам. -директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В., както и за неяснота в нея относно квалификацията на нарушенията, извършени от МБАЛ "С. П." АД гр. В.. Това не са касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от Зам. -директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В., при условията на заместване. В тази връзка изрично е цитирал заповед № РД-09-360 от 4.07.2017 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В., длъжностна характеристика на длъжността "Заместник директор" при РЗОК гр. В. и заповед за отпуск № 222 от 27.06. 2017 г., за периода 17.07.2017 г. до 31.07.2017 г. С първата заповед, Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. В. е упълномощил своя заместник, при платен отпуск на титуляра, да издава актове от категорията на процесния. В раздел V, т. 9 от длъжностната характеристика на Заместник-директора при РЗОК гр. В. е посочено, като пряко задължение, това да замества директора в негово отсъствие и да изпълнява неговите функции. Датата на издаване на заповедта - 21.07.2017 г., съвпада с ползването на платен отпуск от Директора на РЗОК гр. В. При заместването един служител, основавайки се пряко на своето служебно положение на заместник, действа вместо замествания. Тук не е необходимо изрично нормативно овластяване. Тезата на касатора, че само директорите на РЗОК могат да издават заповеди по чл. 74, ал. 5 ЗЗО би довела до неприемливия резултат администрацията да не може да осъществява своите функции при отсъствие на даден административен орган. По отношение на извършените от лечебното заведение нарушения, същите са посочени в протокол № РД-13-278 от 30.06.2017 г. и заповед за налагане на санкция № РД-09-443 от 21.07.2017 г. на Зам. -директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В. Свеждат се до два случая по амбулаторна процедура (АПр.) № 19 и два случая по амбулаторна процедура (АПр.) № 21, при които епикризите не съдържат дата на оперативната интервенция с оперативна диагноза и извадка от оперативния протокол - вид анестезия, находка, извършена интервенция, а това е задължителен реквизит на епикризата, съгласно чл. 289, ал. 3, т. т. 12 и 13 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. В тази връзка не може да бъде възприета тезата, че в хода на административното производство лечебното заведение не било наясно дали става дума за медицински или финансови документи. За всеки от случаите съдът е изложил мотиви, отразяващи в какво се състои нарушението, като е посочил, че се касае до нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация. Жалбоподателят по първоначалното дело е изпълнител на болнична помощ, поради което санкцията финансова неустойка се определя по чл. 405, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. В случая за четири нарушения е наложена санкция в общ размер 500 лв., която е в нормативно определения диапазон. Стигайки до окончателен правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил правилно решение. Последното не страда от касационни основания и следва да бъде оставено в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски за касационна инстанция, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,