Решение № 2967 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8639/2012 г.

Решение № 2967 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8639/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Касаторът Даниела Тасева обжалва решение № 104/14.03.2012 г. постановено по адм. д. № 568/2011 г. на Административен съд гр. Пазарджик, трети състав, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № РД - 18-34/20.05.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър в атакуваната й част като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът Агенция по геодезия картография и кадастър изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Останалите ответници физически лица не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултата, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание. С процесната заповед административният орган е одобрил кадастралната карта и кадастралния регистър за землищата на гр. Белово, и с. Голямо Белово, в частта относно имоти I IV-473 и V-1204, собственост на касатора Даниела Тасева. Въз основа на събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на съдебно- техническата експертиза, неоспорено от страните са направени обосновани изводи относно факта, че границите на имотите вкл. и спорната граница не отговарят на имотите по предходните планове като по последния регулационен план регулацията не е приложена. Наред с това е било установено по безспорен начин, че материализираните на място граница на процесния имот, собственост на касатора не отговарят на посочените в нотариалните актове. Задължение е на собственика на имота да означи с трайно регламентирани знаци границите на имотите в съответствие с тези посочени в нотариалните актове - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, поради което законосъобразно границите на имота са посочени по трайно материализираните на място. В настоящият случай приоритет имат съществуващите на място граници пред тези посочени в акта за собственост. В тази връзка съдът законосъобразно е приел, че съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г., регламентираща тези приоритети, административния орган правилно е нанесъл границите спазвайки материалния закон. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, а при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план, а за тези имоти с приложена регулация по регулационния план. Доводът за наличието на съществуваща сграда в процесния имот без достъп до нея е бил неоснователен, както правилно е прието и че разрешението на този въпрос не може да намери място в това производство. Законосъобразни са съображенията на съда, че ако е налице спор за материално право, последния се решава по друг ред. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Събрани са относимите към спора доказателства, изводите на съда кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение