Решение № 4364 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13717/2012 г.

Решение № 4364 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13717/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - гр. София, чрез пълномощника му - адв. Чавдаров, против Решение № 376/11.07.2012 г. по адм. дело № 199/2012 г. на Административен съд - Пазарджик, в частта, с която е отменена Заповед № КД-14-11/10.02.2012 г. на ИД на АГКК за одобрение изменението в КК и КР на гр. Пазарджик, в следните й части: в частта, с която е извършено изменение на кадастралната карта по отношение имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 55155.504.172 и 55155.504.173; в частта, с която е извършено изменение на кадастралния регистър по отношение данните за собственост и съсобственост за имот с идентификатор 55155.504.173 спрямо отразеното, че Павел Николов Захов е собственик на 1/6 ид. част от този имот; в частта на кадастралния регистър, с която като собственик на сградата с идентификатор 55155.504.173.1 и самостоятелни обекти в нея е посочено лице, което не съществува като собственик и не е отразена като собственик Татяна Георгиева Захова; и в частта, с която Татяна Георгиева Захова е посочена с бащино име - Николова; и преписката в посочените отменени части е върната на ИД на АГКК за ново произнасяне. С касационната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. От ответниците - физически лица, редовно призовани, се явяват Татяна Георгиева Захова и Павел Николов Захов. За последния и за ответниците Мария Стоянова Илиева, Трендафилка Георгиева Джунева и Ренета Георгиева Джунева, се явява пълномощникът им - адв. Захова, която оспорва касационната жалба като неоснователна. От ответницата Корнелия Иванова Павлова-Капитанова е постъпило писмено становище, с което поддържа основателност на касационната жалба. Ответникът - кметът на община - Пазарджик, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени заповедта на ИД на АГКК - София в частта на заснетата имотна граница между поземлени имоти с идентификатори 55155.504.172 и 55155.504.173 /или накратко само имоти 172 и 173/, съдът е приел, че с нея незаконосъобразно тази граница е нанесена по съществуващата на място ограда, вместо по имотната граница по предходните кадастрални планове, действащи преди КП от 2000 г., при действието на които са издадени и документите за собственост на страните. За съда това е имотната граница по КП от 1981 г., която съвпада с имотната граница по предходните планове и е отразена в актовете за собственост на страните. Тази граница отговаря и на критериите по чл. 14, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. По отношение на останалите отменени части от заповедта, съдът е приел, че незаконосъобразно в КР е отразена: собствеността на Павел Николов Захов върху поземлен имот 173, в размер на 1/6 ид. ч., вместо притежаваната от него 1/3 ид. ч.; собствеността върху сградата и самостоятелните обекти в нея, намираща се в имот 173, на името на лице, което не е собственик, а същевременно не е посочена като собственик Татяна Георгиева Захова; бащиното име на Татяна Георгиева Захова, като Николова. За да направи тези изводи, съдът се е позовал на приетите като доказателства нот. актове за собственост и заключение на съдебно-техническа експертиза. Решението е правилно по своя резултат, със следните коригиращи мотиви: Съдът не е отчел, че оспорената заповед на ИД на АГКК-София е на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, а не е заповед за изменение на КК и КР по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, както неправилно е посочено в заповедта, тъй като първоначалната заповед за одобряване на КК и КР на гр. Пазарджик от 28.10.2008 г., в частта, касаеща имотната граница между поземлени имоти 172 и 173, както и кадастралния регистър за записване на собствеността и етажността на построената в имота жилищна сграда, е отменена с влязло в сила Решение № 482/23.11.2010 г. по адм. дело № 428/2010 г. на Административен съд - Пазарджик, като със същото е постановено връщане на преписката на ИД на АГКК за ново произнасяне в отменената част. Всъщност това ново произнасяне е извършено с оспорената в настоящето производство заповед на ИД на АГКК от 10.02.2012 г., поради което основанието за издаването й е чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, поради липса на влязла в сила КК и КР за тези два имота и сградата със самостоятелните обекти в нея, в имот 173. Пропускът не е дал отражение на крайния резултат, тъй като по същество съдът е преценявал законосъобразността на оспорената заповед именно при спазване на процедурата и материално-правните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, по отношение на първоначално одобрена КК и КР, а не по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, касаещ изменение на влязла в сила КК и КР. Органът също е процедирал по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, поради което посоченото грешно основание следва да се счита за техническа грешка. Въз основа на данните по делото и най-вече на приетото без възражения заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът е установил, че заснетата със заповедта имотна граница между двата имота 172 и 173 минава по съществуващата на място ограда, която не съвпада с имотната граница по предходните кадастрални планове, с изключение на кадастралния план от 2000 г., и с правата на собственост на ответниците по представените документи за собственост, издадени при действието на тези предходни планове. Според касатора тази граница съответства на указанията, дадени с отменителното решение по адм. дело № 428/2010 г. на АС - Пазарджик, които съдът при настоящето оспорване на новата заповед е следвало да зачете и да признае, че са изпълнени, а като не го е направил решението му се явява незаконосъобразно. Настоящият състав не споделя това оплакване. Указанията на съда по цитираното отменително решение са на основание приоритетното подреждане на критериите за установяване границите на поземлени имоти при изработване на кадастралната карта на поземлените имоти, по чл. 14, ал. 1, т. 1 - 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, в ред. преди изменение на разпоредбата с ДВ, бр. 82/2011 г. По тази стара редакция приоритетно второ място за установяване на граници, при липса на данни за наличие на критерия по т. 1, заема критерия по т. 2, а именно съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1. Процесната заповед обаче е издадена при действие на същата разпоредба, в изменената й редакция, с Д. в. бр. 82/21.10.2011 г., с което изменение т. 2 е отменена изцяло и като следващ критерий, след т. 1, остава т. 3, предвиждаща установяване на границите по кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от ПЗР на ЗИДЗКИР /ДВ, бр. 36/2004 г./ и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Съдържанието на отменената т. 2 е пресъздадено в нова т. 5 на чл. 14, ал. 1 от същата Наредба, което означава, че като критерий материализираната на място граница, в случая ограда, не е с приоритет пред кадастралните планове по т. 3. Като материалноправна разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 - 6 от Наредба № 3/2005 г. намира приложение с влизането й в сила и занапред, от което следва, че органът е бил длъжен да се съобрази с измененията й, касаещи разместване на приоритетните критерии за установяване на граници. Съдът неправилно не се е позовал на тези изменения в нормативната уредба, касаеща случая, но по същество е изложил изводи, съответстващи на тази правна уредба, поради което решението му не е незаконосъобразно. Съдът правилно е установил, че при липсата на означени на място гранични точки между двата имота, по чл. 14, ал. 1, т. 1 от цитираната Наредба, имотната граница е следвало да бъде заснета по критерия на т. 3 - предходни кадастрални планове на гр. Пазарджик от 1965, 1971 и 1981 г., но не и по плана от 2000 г., тъй като документите за собственост на страните съответстват на тези предходни планове, по които имотната граница е заснета по един и същи начин. Липсва основание за заснемане на имотната граница по КП от 2000 г., тъй като от заключението на вещото лице е установено, че тази граница не съответства на имотната граница по предходния план от 1981 г., а е означена с условен знак за масивна ограда, каквато на място няма и с местоположение различно от съществуващата на място паянтова ограда. Освен това условната граница по КП от 2000 г. не съответства на правото на собственост на страните по представените документи за собственост. С оспорената заповед това несъответствие е съобразено, но не е съобразено с критерия по т. 3, който има предимство, поради което съда правилно е установил, че в тази част заповедта противоречи на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата, което я прави незаконосъобразна и води до отмяната й. Като правилно и законосъобразно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. Решението е правилно и в останалите обжалвани части. По делото е установено, че собствеността на Павел Николов Захов върху поземлен имот № 173 е в размер на 1/3 ид. ч., а не както е записан в регистъра, в размер на 1/6 ид. ч. /виж нот. акт № 43/89 г. и нот. акт № 57/1971 г./. Установено е, че бащиното име на собственика Татяна Георгиева Захова е записано погрешно в кадастралния регистър като Татяна Николова Захова, както и е налице грешка, поради неотразяване в кадастралния регистър на цялата собственост на Татяна Георгиева Захова върху сградата с идентификатор 55155.504.173.1 и самостоятелните обекти в нея, съгласно представените нот. актове № 58/1971 г. и № 57/1971 г. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението, в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съгласно този резултат основателно е искането на адв. Захова за присъждане на разноските пред касационната инстанция на ответниците, които представлява, в размер на по 150 лева на всеки един от тях, или общо 600 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар, по представения на стр. 54 договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение