Решение № 14521 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7293/2010 г.

Решение № 14521 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7293/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Гергана Нинова Нинова от гр. Плевен, срещу решение № 140/12.04.2010 г. постановено по адм. д. № 145 по описа за 2010 г. на Административен съд В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Нинова, срещу Ревизионен акт № 150900530/30.10.2009 г., издаден от Надка Ангелова Илийчовска на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Плевен в частта, в която е потвърден с Решение № 23/20.01.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. В. Търново. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева, в писмен отговор към жалбата излага подробни съображения досежно правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 150900530/30.10.2009г, издаден от Надка Ангелова Илийчовска на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Плевен в частта, в която е потвърден с Решение № 23/20.01.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. В. Търново, относно установени по отношение на Гергана Нинова допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 11054,56 лв. и следващи се лихви в размер на 1414,78 лв За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че ревизията на жалбоподателката е извършена въз основа на надлежно възлагане за определяне на задължения по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г и в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби, установени в ДОПК. За изясняване на всички факти и обстоятелства съдът е приел, че в хода на ревизията са изискани писмени обяснения от трети лица: Агенция по вписванията - гр. Плевен, ОД на МВР - Плевен, Община-Плевен, Министерство на финансите-Агенция"Митници", както и информация от всички търговски банки в страната за наличие на банкови сметки на името на Гергана Нинова и движението по тях за времето от 01.01.2007 г. - 31.12.2008 г. В хода на ревизията на Гергана Нинова са връчени 6 броя искания за представяне на документи и даване на обяснения от задълженото лице, като изрично е акцентирано върху необходимостта от представяне на доказателства и даване на обяснения относно получените от жалбоподателката парични средства и вземания, като такива не са представени и е отказано съдействие на органите по приходите. Нинова не е дала съгласие за разкриване на банкова тайна досежно притежаваните от нея сметки. За установено съдът е приел, че в хода на ревизията е установено, че Нинова има доходи, които не е декларирала по надлежния ред. С уведомления изх. № 4888 и № 4889/03.06.2009 г. органът по приходите е уведомил жалбоподателката, че въз основа на представените от нея документи и декларирани доходи се установява, че декларираните доходи не съответстват на имущественото и финансовото й състояние, поради което е налице основанието на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК и основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. След получаване на разрешение от Районен съд - гр. Плевен за разкриване на банкова тайна от органа по приходите е установено, че за процесния период 2007 г. и 2008 г. ревизираното лице е получило доходи, които не е декларирало т. е налице са данни за укрити доходи от страна на Нинова, както и е установено превишение на извършените разходи за 2008 г. в размер на 1877,14 лв. За установено съдът е приел, че на жалбоподателката е отпуснат кредит от Банка "ДСК" и е бил усвоен през 2008 г. като крайното салдо към 31.12.2008 г. е в размер на 2,00 лв. Получената от жалбоподателката сума по кредита е приход, като от Нинова не са ангажирани доказателства, че средствата, изтеглени от банковата й сметка, не са разходвани и не са в наличност. Липсата на доказателства за това, че изтеглените парични средства от сметката не са разходвани, дава основание на органът по приходите обосновано да приеме, че същите са разходвани през конкретния период и следва да намерят отражение като разход на ревизираното лице. Относно сметките на лицето и движението по тях към 31.12.2007 г. съдът е приел за установено, че сметките в "ПИБ" АД са били с отрицателно салдо - -0,69 лв. за разплащателна сметка в лева, открита на 25.08.2006 г. и със салдо към 01.01.2007 г. в размер на 27501,75 лв. и - 2032,78 лв. за разплащателна сметка, открита на 23.04.2007 г. и със салдо към 01.01.2007 г. -0,00 лв., поради което всички парични суми, които са постъпили пред процесния период по посочените сметки, са били изтеглени от Нинова т. е били са получени от нея като приходи и са разходвани, т. е следва да бъдат отчетени като разход за 2007 г. От приложеното извлечение от сметката на Нинова е видно, че тя е внесла по сметката си сумата 2000 лв., т. е направила е разход. Липсват доказателства относно източника на тези доходи както и за момента, в който реално са били получени от Нинова като доход, поради което съдът е приел, че тази сума е отчетена от органа по приходите само като разход за месец февруари 2007 г. Относно получения паричен превод през 2007 г. от "Пеликан Инвест" ЕООД по разплащателната сметка на Нинова в "ПИБ"АД, съдът е приел за безспорно, че Гергана Нинова, като едноличен собственик на капитала на "Пеликан Инвест" ЕООД, на 12.02.2007 г. е наредила извършване на превод от разплащателната си сметка като физическо лице по банковата сметка на дружеството на сумата 3015 лв. представляваща учредителен капитал на дружеството. Безспорен е и фактьт, че на 28.02.2007 г. Гергана Нинова, в качеството си на управител и представляващ "Пеликан Инвест" ЕООД - гр. Плевен е наредила извършването на банков превод по банковата си сметка в "ПИБ" АД, но като физическо лице на сумата 2999,70 лв., представляваща разликата между внесеният учредителен капитал на дружеството в размер на 3015 лв. и дължимите на банката банкови такси и комисионни за извършения превод. Законосъобразно според съдът и във връзка с изпратено ИПДПОЗЛ с изх. № 3639/07.05.2009 г. относно получени и/или дадени заемни средства, тъй като Гергана Нинова е декларирала, че за 2007 г. няма получени и/ или дадени заемни или други парични средства, този превод на сумата 2999,70 лв. представлява доход, който подлежи на данъчно облагане. До този извод съдът е достигнал като се е позовал на разпоредбата на чл. 12 от ЗДДФЛ, съгласно която всички получени преводи /трансфери/ представляват облагаем доход. Обстоятелството, че процесните парични средства са престояли само един кратък период от време в сметката на дружеството е без правно значение относно извършения паричен превод и неговото определяне като облагаем доход. Подробно съдът е обсъдил основното възражение на жалбоподателката, относно неправилното включване в облагаемата данъчна основа на получените парични преводи през 2007 г. и през 2008 г. от Десислава Кънева по банковата й сметка в "ПИБ"АД. За безспорно установено съдът е приел, че през 2007 г. жалбоподателката е получила парични преводи по разплащателната си сметка в "ПИБ"АД от Десислава Диянова Кънева в общ размер на 20406,50 лв., а за 2008 г. 59333,56 лв. или общо за двете години 79740 лв. Съдът е приел, че представения предварителен договор не следва да бъде кредитиран, тъй като е частен документ и няма достоверна дата по отношение на органа по приходите. Като основание за извършването на преводите по сметката наредителят на банковите преводи е посочил захранване на сметка. Обстоятелството, че предварителния договор е сключен между страните, както и че сумите са преведени във връзка със същият договор е установено и при извършената насрещна проверка на Десислава Кънева и съпругът й Момчил Кънев. Останалите подробни съображения изложения в обжалваното решение досежно действителността на сключения предварителен договор и правните последици на същия са ирелевантни за настоящото производство. Решението е неправилно, с изключение на частта, с която за процесната 2008 г. по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена облагаема основа в размер на 1 877,14 лева. Основните доводи в касационната жалба са свързани с неправилно приложение на материалния закон относно получената сума от 2999,70 лв. Касаторът счита, че процесната сума представлява необлагаем доход по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ. Съгласно посочената разпоредба необлагаеми са доходите които представляват разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции. Видно от основанието на извършения превод Гергана Нинова, като едноличен собственик на капитала на "Пеликан Инвест" ЕООД, на 12.02.2007 г. е наредила извършване на превод от разплащателната си сметка като физическо лице по банковата сметка на дружеството на сумата 3015 лв., представляваща учредителен капитал на дружеството. На 28.02.2007 г. Гергана Нинова, в качеството си на управител и представляващ "Пеликан Инвест" ЕООД-гр. Плевен е наредила извършването на банков превод по банковата си сметка като физическо лице на сумата 2999,70 лв. в "ПИБ"АД, представляваща разликата между внесеният учредителен капитал на дружеството в размер на 3015 лв. и дължимите на банката банкови такси и комисионни за извършения превод, поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ. Настоящият състав счита, че незаконосъобразно съдът и органа по приходите са приели, че процесната сума е облагаема по силата на чл. 10, ал. 1, т. 6. Съгласно посочената разпоредба в редакция за 2007 г. доход по смисъла на ЗДДФЛ са доходи от източници по чл. 36, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон. Съгласно чл. 36 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда н ЗЗО. Разпоредбата на чл. 35, т. 6 от закона визира като облагаем доход брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Процесната сума е с установен произход и това е разплащателната сметка на физическото лице. Обстоятелството, че е изтеглена от физическото лице и преведена по сметката на ЮЛ и в рамките на същия месец отново е преведен по разплащателната сметка на ФЛ, след приспадане на банковите комисионни и такси не налага на извода, че същата сума е доход за физическото лице и то облагаем, който следва да бъде деклариран по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ. Основанието за приемане наличието на облагаем доход от органа по приходите и съда е факта, че касаторката не е декларирала процесната сума във връзка с връчено ИПДПОЗЛ относно получени и/или дадени заемни средства. На първо място процесната сума не представлява заемни средства и на следващо място задължението за деклариране на заемни средства визирано в разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ е в сила с изменението в ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. и за размер различен от процесния. Относно възражението в жалбата досежно неотчетения като приход кредит в размер на 2000 лева по кредитна карта в "ПИБ" АД през 2007г, следва да се има предвид, че с РА за процесната 2007 г. органът по приходите е определил годишна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. -2 от ДОПК в размер на 23 406, 20 лева, включваща сумата от 20 406, 50 лева - получени преводи по разплащателната сметка на касаторката от Десислава Кънева и сумата от 2999,70 лева /обсъдена по-горе/ получен превод по същата разплащателна сметка от "Пеликан Инвест" ЕООД. От констатациите в РА за процесната 2007г се установява, че няма данни установяващи превишаване на извършените разходи, поради което и възражението е ирелевантно. Основателни са доводите в жалбата за неправилно включване в облагаемата данъчна основа на получените парични преводи през 2007 г. и през 2008 г. от Десислава Кънева и Момчил Кънев по банковата сметка на касаторката в "ПИБ"АД. Както е приел АС наредителят е посочил като основание за извършването на банковите преводи "захранване на сметка", но само това обстоятелство не налага на извода за липса на доказателства относно вида и източника на получените парични преводи, поради което постъпилите суми по банковата сметка на касаторката следва да се третират като доход от друг източник по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, вр. чл. 35 от същия закон. Действително до издаване на РД касаторката, въпреки отправените искания да даде писмени обяснения и да представи доказателства, не е декларирала наличие на вземания от трети лица, включително въз основа на представения след издаване на РД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.11.2006 г. В тази насока неправилно АС е приел, че договора не следва да бъде кредитиран, тъй като е частен документ и няма достоверна дата по отношение на органа по приходите. Същият макар и представен след изготвянето на РД не е оспорен по надлежен ред от процесуалния представител на Директора на дирекция "ОУИ". След представянето му е извършена насрещна проверка на Десислава Кънева и съпругът й Момчил Кънев, от която се установява, че предварителния договор е сключен между страните, както и че сумите са преведени във връзка със същият договор. Установен е и произхода на средствата, като липсват и констатации в тази насока в РА за липса на доказателства относно наличието на финансова възможност от страна на Десислава Кънева и съпругът й Момчил Кънев да извършат процесния паричен превод на сумите подробно посочени за всеки месец в РА. Подробно в мотивите на обжалвания съдебен акт са обсъдени основанията за сключване на предварителния договор и неговата действителност предвид факта, че касаторката не е била едноличен собственик към момента на сключването му. Тези доводи са ирелевантни досежно настоящото производство, в което спорният момент е установени ли са укрити доходи от касаторката, които са квалифицирани от органа по приходите и съда, като такива по чл. 10, ал. 1, т. 6, вр. чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, а именно всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Установява се от представения предварителен договор сключен между касаторката и Десислава Кънева, че считано от 20.11.2006 г. страните се договарят, че купувача Кънева ще заплати продажната цена на подробно индивидуализиран недвижим имот от 260 000 лева в срок от 3 години от сключване на договора, като страните ще сключат окончателен договор след пълното изплащане на договорената сума. Именно в изпълнение на това задължение и при извършената насрещна проверка се установява, че Десислава Кънева и съпругът й Момчил Кънев са внасяли ежемесечно процесните суми за 2007 и 2008 г. по разплащателната сметка на касаторката. Само довода, че като основание за превода е посочено захранване на разплащателната сметка, не може да обоснова извода за липса на доказателства относно вида и източника на получените парични преводи, поради което и извода за наличие на облагаем доход по смисъла на чл 10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, вр. чл. 35 от същия закон е незаконосъобразен. Останалите доводи в жалбата досежно валидността на предварителния договор, формата на сключването му и последиците от същия не следва да бъдат обсъждани, тъй като са ирелевантни за настоящото производство. Отказа на касаторката за разкриване на банкова тайна не е и не може да бъде основание за разширително тълкуване на данъчни норми. При така установеното настоящият състав намира, че незаконосъобразно от АС е прието, че за процесната 2007 г. са налице основанията на чл. 121, ал. 1, т. 2 от ДОПК и правилно по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа в размер на 23 406, 20 лева и на същото основание за 2008 г. е определена данъчна основа в размер на 59 333,56 лева, поради което и на основание чл. 48 от ЗДДФЛ е определен дължимия данък. Относно процесната 2008 г. са налице и основанията на чл. 121, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като при извършената съпоставка от органа по приходите на получените и изразходваните парични средства е установено превишение на извършените разходи със сумата от 1 877,14 лева, поради което законосъобразно е определена облагаемата основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 28 от ЗДДФЛ в размер на 1 877,14 лева и по реда на чл. 48 от ЗДДФ е определен размера на дължимия данък. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение