Решение № 1537 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13095/2013 г.

Решение № 1537 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13095/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5483 от 13.08.2013 г., постановено по адм. д. № 714/13 г. Административен съд - София град, първо отделение, 10-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Глобал Метал Груп" - ООД - гр. София, срещу ревизионен акт № 2101114329/20.04.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта в която е потвърден с решение № 2612/5.11.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП" - гр. София разноски по делото в размер на 3 205,02 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Глобал Метал Груп" - ООД - гр. София, представлявано от управителя Йордан Иванов Андреев. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Глобал Метал Груп" - ООД - гр. София, срещу ревизионен акт № 2101114329/20.04.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, потвърдена с решение № 2612/5.11.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, с която на дружеството са определени задължения за ДДС в размер на 159 684,15 лв. и лихви за забава в размер на 13 919,26 лв., в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 137 750,83 лв. за данъчни периоди 01 и 03 на 2011 г. по фактури издадени от "Мим инженеринг 2003" - ЕООД и "Строй инвест къмпани" - ЕООД. В началото на решението първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по процесния ревизионен акт - издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията, извършените действия по събиране на доказателства и събраните такива, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури. Мотивите на решавания съд относно материалната законосъобразност на ревизионния акт са изложени на стр. 6 и сл. от решението, съответно л. 354 и сл. от делото. На първо място е дадено тълкуване на разпоредбите от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност относно реалността на доставката като едно от кумулативните условия за възникване на правото на данъчен кредит. Прието е, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на извършените доставки по фактурите на "Мим инженеринг 2003" - ЕООД и "Строй инвест къмпани" - ЕООД. Анализът на доказателства е извършен на стр. 8 - 11 от мотивите, като крайният извод, че от тях не може да бъде установено къде е извършено приемането/предаването на стоката, предмет на фактурите, как е бил извършен транспорта на стоката и как и от кого е било извършено нейното разтоварване. Направено е позоваване и на тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-643/2011 г., в което се приема, че правото на съюза не изключва възможността компетентната администрация да провери фактурираните от данъчно-задължените лица сделки действително ли са извършени и с оглед на декларираното по него евентуално да установи наличие на данъчно задължение, като резултатът от такава проверка, както и декларирането и плащането на начислен ДДС от издателя на фактурата са обстоятелства, които националният съд следва да вземе предвид при преценката относно наличието на облагаема сделка, предоставяща право на данъчен кредит на получателя по фактурата. Посочено е, че такава проверка е извършена както от приходната администрация в хода на ревизията, така и в съда в хода на съдебния процес, като въпреки дадените указания на задълженото лице същото не е ангажирало доказателства, които да опровергават констатациите на РА за липса на реални доставки. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че административният съд не е обсъдил ангажираните допълнително доказателства от страната, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието и неоспорена от страните, които установяват реалност на извършените доставки. Най-накрая в жалбата се правят и оплаквания за незаконосъобразност на издадените заповеди за възлагане на ревизия. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: Доколкото евентуалната основателност на последното оплакване за липса на компетентност на лицето, издало заповедите за възлагане на ревизия би имало за последица прогласяване на нищожността на ревизионния акт поради липса на надлежно оправомощаване на лицата, извършили ревизията, това оплакване следва да бъде разгледано приоритетно. Същото е неоснователно. Посочените заповеди № 1111051/26.09.2011 г. и № 1114329/29.12.2011 г. са издадени Росен Якимов, началник сектор Ревизии с ИРМ - гр. Перник. От приложената на л. 455 от първоинстанционното дело заповед № РД-01-6/4.01.2010 г. на директора на ТД на НАП - гр. София е видно, че Росен Якимов е сред лицата, което по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК е овластено от директора на ТД на НАП - гр. София да издава заповеди за възлагане на ревизия. Поради това следва да бъде прието, че направеното оплакване от касатора за липса на компетентност на лицето, издало заповедите за възлагане на ревизия, се явява неоснователно. По отношение на останалите оплаквания касационната инстанция съобрази следното: Даденото тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Правилно е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните доставки, както и правилно е формулиран основният спорен въпрос - налице ли са реални доставки. При отделяне на спорното от безспорното е прието, че в хода на ревизията е установено, че от доставчиците "Мим инженеринг 2003" - ЕООД и "Строй инвест къмпани" - ЕООД, не са допуснати нарушения при счетоводното отразяване на фактурите, както и декларирането на данъка, както и извършеното разплащане по доставките, които обстоятелства са установени и от заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Във връзка със спорния въпрос за реалността на доставките е маркирано, че следва да бъде установено чрез надлежни доказателства наличността на стоките при доставчика, приемо-предаването и индивидуализиране на стоките, прехвърлянето на правото на собственост, транспорт, разтоварване, съхранение, извършване на последващи облагаеми доставки. Анализирайки събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че по отношение на доставчика "Мим инженеринг 2003" - ЕООД не е установено същият да разполага с ДМА, в това число и собствени или наети складове, не са представени доказателства за извършен транспорт на стоката до уговореното местополучаване - с. Долни Богров, паркинг "Викинг", обект "Арматурен двор Феникс", както и за нейното разтоварване, в т.ч. за наличие на специализирана техника, кранове, и прочие, които са необходими за складиране и товареното на желязото. На база на това е направен извод за законосъобразност на РА, тъй като не са оборени констатациите за липса на реални доставки. Сходни са мотивите на решаващия съд и по отношение на доставките на "Строй инвест къмпани" - ЕООД. Анализирайки събраните по делото доказателства са изложени мотиви, че не са ангажирани доказателства за транспортирането на стоката, за нейното предаване, съхранение и прочие, за наличие на техника за разтоварване и складиране, поради което жалбата се явява неоснователна и в тази й част. Тази изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Решаващият съд правилно е определил кои обстоятелства, свързани с доставката, са безспорно установени, и по кои съществува спор между страните, но направените изводи, че от страна на "Глобъл метал груп" - ООД не са ангажирани доказателства по основните спорни въпроси са необосновани на фактите по делото. Аргументите на настоящата инстанция в тази насока са следните: 1. без значение за спора между страните е обстоятелството, дали двамата доставчици са разполагали с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. От доказателствата по делото се установява, че доставките на арматурно желязо по въпросните фактури са извършвани след давана заявка от страна на ревизираното дружество с оглед търговските му взаимоотношения с неговия клиент "Фениксмет" - ООД. По делото няма спор, че доставчиците "Мим инженеринг 2003" - ЕООД и "Строй инвест къмпани" - ЕООД са придобили арматурното желязо, предмет на доставките, чрез извършени ВОП от Гърция, като същото е доставено в обекта на крайния клиент "Фениксмет" - ООД. Поради това без значение е дали те са имали складови бази, персонал, товаро-разтоварна техника и прочие, след като те са закупували стоката от Гърция и са я доставяли на краен клиент на купувача /чл. 329, ал. 1 от ТЗ/. 2. Основният мотив на органа по приходите, възприет и от административния съд, за липса на доказателства за извършен транспорт на стоката, е обстоятелството, че при извършени справки в хода на ревизията са получени отговори от Главна дирекция "Гранична полиция", че за посочените транспортни средства /влекачи и ремаркета/ няма данни за напускане/съответно влизане в страната. Това обстоятелство е неотносимо към спора и не може да бъде решаващ мотив за обосновка на липсата на транспорт, тъй като е ноторно известно, че след влизането на Република България в Европейския съюз на 1.01.2007 г. липсва пълна и обективна информация за движението на хора и транспортни средства в рамките на Европейския съюз. 3. От страна на административния съд не е обсъден довода на жалбоподателя, че от доказателствата по делото се установява, че между страните по доставките е уговорено, че цената на стоката включва и транспорта на същата до мястото на доставка. Поради това от значение за реалността на доставките е обстоятелството дали договорената стока е доставена и получена от крайния получател, като от ревизираното лице не може да бъде изисквано да доказва как е бил извършен транспорта. 4. Независимо от изложеното, от т. 1 и 2 на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което заключение не е оспорено от страните, се установява, че в счетоводствата на двамата доставчици са отразени фактури за извършена спедиция, транспорт, от Гърция до България, като плащането по фактурите е извършено по банков път, а в счетоводствата на двамата спедитори "Метеора" - ООД и "СБСМ" - ЕООД има отразени фактури за извършен превоз от отделните превозвачи, подробно описани в заключението. 5. Липсата на пряко предаване на вещта между продавача и купувача по процесните фактури не означава, че не е прехвърлено право на собственост съобразно условията на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, а от там, че липсват и доставки. В случая са приложими правилата на транзитната продажба, уредена в чл. 329, ал. 1 от ТЗ, според която страните могат да уговорят продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице. Както вече бе посочено, между страните по доставките съществува договорка стоката да бъде доставена до обект, стопанисван от крайния получател "Фениксмет" - ООД. В тази връзка - по делото няма спор, че ревизираното дружество е извършило последващи доставки към "Фениксмет" - ООД /правото на данъчен кредит не е отказано поради отсъствие на изискването по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки/, като в т. 3 от експертизата е посочено, че количеството получена стока по товарителниците за вътрешен транспорт за доставеното на "Глобал метал груп" - ООД от доставчиците "Мим инженеринг 2003" - ЕООД и "Строй инвест къмпани" - ЕООД е равно на количеството доставено от жалбоподателя на крайния клиент "Фениксмет" - ООД. Приемайки стоката, получателят реализира правото на купувача, с което е осъществено и последното условие за прехвърляне на правото на собственост. По изложените мотиви следва да бъде прието, че по фактурите издадени от "Мим инженеринг 2003" - ЕООД и "Строй инвест къмпани" - ЕООД са налице реални доставки и като е приел друго и е потвърдил ревизионния акт в тази му част, административният съд е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК същото следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионен акт № 2101114329/20.04.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, потвърдена с решение № 2612/5.11.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, следва да бъде отменен в частта му, в която на "Глобал Метал Груп" - ООД - гр. София са определени задължения за ДДС в размер на 159 684,15 лв. и лихви за забава в размер на 13 919,26 лв., в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 137 750,83 лв. за данъчни периоди 01 и 03 на 2011 г. по фактури издадени от "Мим инженеринг 2003" - ЕООД и "Строй инвест къмпани" - ЕООД. При този изход на процеса решението на административния съд следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,