Решение № 13483 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6827/2016 г.

Решение № 13483 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6827/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. М., чрез нейния пълномощник адв. Р. Б., срещу решение № 70 от 31 март 2016 г., постановено по адм. д. № 153/2015 г. по описа на Административен съд К., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-00-495/15 май 2015 г. на кмета на община К.. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. З. Г. Ответникът, кметът на община К., в съдебно заседание оспорва по жалбата чрез своя процесуален представител ст. юрк. М. Ц.-Х. Претендира юрисконсултско възнаграждение. О. Е. В. Младенов не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. П. А. съд К. Д. Д. Младенова е оспорила заповед № РД-00-495/15 май 2015 г. на кмета на община К., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Пристройка към първия етаж на съществуваща жилищна сграда", собственост на Д. Д. М. и Е. В. М., изграден в УПИ Х-2476, в кв. 167 по плана на гр. К. за комплекс "Осогово". Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата и е осъдил жалбоподателката да заплати разноските по делото. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че във времето след 2008 г. в процесния имот е извършено строителството на гореописания строеж. Установено е, че става въпрос за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория, както и това, че издаденото разрешение за строеж, на което се позовава М., е за покрив над гаражна клетка и работилница. Вместо изграждане на предвидената по проект тераса, върху покривното пространство е обособено самостоятелно помещение, което е еркерно надвесено над приземното ниво с недопустими отстояния съгласно чл. 88, ал. 2 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, което помещение е предмет на оспорената пред административния съд заповед. Установено е също, че изграденият над помещението и гаражната клетка покрив е в по-голям обем от разрешеното, в отклонение от разрешението за строеж и представения проект. Също така е установено, че не е спазена разпоредбата на чл. 183, ал. 2 от ЗУТ - няма договор в нотариална форма за учредяване на право на надстрояване или пристрояване от съсобствениците на урегулирания поземлен имот. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че случая се отнася за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Предвид времето на строителството съдът закономерно е достигнал до извода, че не са налице и предпоставките за търпимост на строежа нито по § 16 от ПР на ЗУТ, нито по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и същия подлежи на премахване. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на делото, основателно се явява и направеното от ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,