Решение № 7497 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14609/2010 г.

Решение № 7497 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14609/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец Румяна Сотирова Николова с фирма "Румяна Николова-Даци-Р" със седалище и адрес на управление гр. Бобов дол срещу решение № 225 от 28.09.2010 г. по адм. дело № 156 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът директор на РУ "Социално осигуряване" - град Кюстендил, не е взел отношение. Ответниците Райна Иванова Теодосиева, Иво Иванов Борисов и Антония Иванова Борисова - и тримата от гр. Кюстендил, молят решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 225 от 28.09.2010 г. по адм. дело № 156 от 2010 г. Административният съд - гр. Кюстендил, е отхвърлил оспорването на Едноличен търговец Румяна Сотирова Николова с фирма "Румяна Николова-Даци-Р" със седалище и адрес на управление гр. Бобов дол срещу решение № РД-12-45 от 12.04.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № 46 от 01.03.2010 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което е призната за трудова злополуката, станала на 26.10.2009 г. с Иван Борисов Теодосиев. Редакцията на диспозитива на съдебния акт в частта му, с която се потвърждава решението на директора на РУСО, не е прецизна с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 2 АПК, но това не се отразява на правилността на съдебното решение. Съдът е разяснил делото, обсъдил е доказателствата в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Иван Борисов Теодосиев е бил назначен на длъжност "шофьор на автобус" във фирма "Румяна Николова-Даци-Р". На 26.10.2009 г. пострадалият е трябвало да извърши курса на своя колега Георги Янкулов в 13,10 ч. за превоз на миньори съгласно сключения между неговия работодател и "Въгледобив Бобов дол" ЕООД договор. Според длъжностната му характеристика преди излизане на път лицето е трябвало да извърши преглед на моторното превозно средство. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 33 от ЗЗБУТ (в ред., обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.), съгласно която всеки работещ е длъжен да се грижи и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност. От показанията на свидетелите Тасков и Котев става ясно, че автобусът, който Теодосиев е шофирал, се е нуждаел от смяна на въздушна възглавница, с която ремонтна дейност се е заел самият пострадал. В показанията на свидетеля Кацарски изрично се казва, че при прибиране на автобуса по-късно след произшествието се установило, че въздушната му възглавница е била паднала. Несъмнено подмяната на част от автобуса на посочената фирма представлява дейност в интерес на предприятието, при извършването на която дейност с Иван Борисов Теодосиев е станала злополука, завършила със смъртен изход. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. В касационната жалба са разгледани други хипотези на чл. 55, ал. 1 и 2 КСО, които не са били приложени от съда. Последният е приел, че настъпилата злополука е във връзка с изпълнението на трудовите функции на осигуреното лице и е в интерес на работодателя. В тази връзка обсъждането на други хипотези на трудовата злополука като правна фигура въобще не е необходимо да се коментират. Стигайки до окончателния правен извод, че процесната злополука е приравнена от законодателя на трудова, първоинстанционният съд правилно е приложил и материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и други подобни. Грешки от посоченото естество в процесното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,