Решение № 1845 от 16.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7579/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ТРАШ ЕНЕРДЖИ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Н. Николов, чрез упълномощения адв. П. Георгиева, срещу Решение 249 от 20.06.2023 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. 476/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-02002021005334-091-001/14.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 155 от 01.12.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че от събраните по делото доказателства се установява, че са налице всички предпоставки, обуславящи упражняването на правото на данъчен кредит, като констатациите на органите по приходите, на основата на които са формулирани правните изводи и на съда, са изцяло ирелевантни относно възникването на правото на данъчен кредит по процесната доставка. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт. Претендират се разноски за платена държавна такса. Ответникът директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, чрез процесуалния си представител в писмено становище оспорва жалбата. Претендира разноски в размер на 15 399 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорения РА на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 237 529,84 лв. главница и лихва в размер на 31 198,10 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 9 ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000000211/31.03.2021 г., издадена от ПИ ЕН СЪРВИС ЕООД, с предмет извършен транспорт на НКЕГ за период от 01.07.2020 г. до 31.12.2020 г. 131 961,02 т. с единична цена 9,00 лв. Констатирано е, че предмет на дейност на ревизирания субект е търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива и подобни продукти. Спомагателни дейности са производство на пелети, обогатяване на въглища и добив на въглища. Обектите, в които се извършва дейността са: пелетна инсталация в гр. Сливен, обогатителна инсталация в гр. Твърдица и рудник Миньор гр. Бобов дол. В хода на ревизията са изискани и проверени първични счетоводни документи и търговски документи, представени от ревизираното лице. Извършени са проверки в информационния масив на НАП, както и насрещна проверка на доставчика. При извършената насрещна проверка доставчикът не е представил изисканите документи и информация и органите по приходите са извършили проверка в информационната система на НАП, при която е установено, че ПИ ЕН СЪРВИС ЕООД е отразило в дневника за продажби и в справката-декларация за съответния данъчен период проверяваната фактура с получател ТРАШ ЕНЕРДЖИ ЕООД. За да откажат правото на данъчен кредит по издадената фактура, органите по приходите са се позовали на липса на доказателства за наличие на материална база, търговски обекти и място, от което да се осъществява дейността, както и за кадрова обезпеченост за извършването на доставките. В хода на съдебното производство е прието заключение от извършена съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че процесните транспортни услуги са осъществени с оглед извършените доставки на нискокалорично енергийно гориво от ТРАШ ЕНЕРДЖИ ЕООД към ДАЙНИНГ ЕНЕРДЖИ ЕООД. Задълженията на ревизираното дружество към ПИ ЕН СЪРВИС ЕООД по фактура 0000000211/31.03.2021 г. са погасени чрез извършени плащания по банков път от сметки на ТРАШ ЕНЕРДЖИ ЕООД и с банкови преводи от ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН ЕАД, ТОПЛОФИКАЦИЯ-ВТ АД И МИН ИНВЕСТ ООД, в които изрично е отразено като основание за плащането, че се извършва за сметка на ТРАШ ЕНЕРДЖИ ЕООД. За да отхвърли жалбата срещу РА, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства и е приел за недоказан факта на извършване на облагаема доставка на услуги. При съобразяването на горните обстоятелства, съдът е приел РА за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството, възприемайки напълно мотивите на органите по приходите за отказ на правото на данъчен кредит поради недоказаност на кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчика. Решението е неправилно. В РА, след извършена насрещна проверка на доставчика, основните констатации, обосноваващи отказа на право на данъчен кредит са свързани с неустановяване на материалната, техническа и кадрова обезпеченост. Както е посочено и в обжалваното решение, предвид непредставянето на изисканите от това дружество документи и данни, и констатациите на ревизиращия екип за липса на материална база, активи и персонал за извършване на транспорт, е прието за установено, че отразените фактури в дневниците за продажби през ревизирания период са издадени без да е настъпило данъчно събитие. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. В процесното ревизионно производство ревизираното лице е представило всички документи, съставени във връзка с доставките по спорната фактура, както и доказателства за счетоводното им отразяване. Представени са спорната фактура, доказателства за плащане на сумата по нея по банков път, товарителници и кантарни бележки за извършените превози, подробно изброени на с. 4-6 от първоинстанционното решение. От доставчика била представена издадената фактура и договор за транспортна услуга от 22.06.2020 г., по силата на който ТРАШ ЕНЕРДЖИ ЕООД възлага на ПИ ЕН СЪРВИС ЕООД, в качеството му на превозвач да извърши срещу възнаграждение превоз на товар нискокалорично енергийно гориво (НКЕГ) от ТРАШ ЕНЕРДЖИ ЕООД с адрес гр. Твърдица, Обогатителна инсталация до местоназначението БРИКЕЛ ЕАД с адрес гр. Гълъбово, местност извън града. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя. За извършената доставка е издадена фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в която данъкът е посочен на отделен ред, начислен е по реда на чл. 86 ЗДДС от доставчика. Не съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата документ. Фактурата е издадена от регистрирано по ЗДДС лице, като получателят също отговаря на това изискване. Доколкото предмет на доставката са транспортни услуги, то размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката (в случая приемането на резултата от услугата) винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. Още в хода на ревизията и административното обжалване на процесния РА, от ревизираното дружество са представени издадената фактура, договор за транспортна услуга, товарителници, кантарни бележки и доказателства за плащането на сумата по фактурата по банков път. Вярно е, че като частни документи същите не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но е вярно и това, че са представени в хода на административното производство, а по същество цялото счетоводство се състои от частни документи, което не води до извод, че същите не представляват годни доказателства. Чрез ангажираната в съдебното производство счетоводна експертиза дружеството-жалбоподател е установило и използването на доставката за последващи облагаеми доставки към ДАЙНИНГ ЕНЕРДЖИ ЕООД. Отказът да се признае право на данъчен кредит с мотиви за липса на доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Чия собственост са били товарните автомобили, с които е осъществен превозът, с какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници. В тази връзка следва да се съобрази и решение по дело С-324/11 (Gabor Toth) на СЕС, в което изрично се сочи, че Директива 2006/112/ЕО не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че събраните по делото многобройни писмени доказателства установяват реалност на процесната доставка на транспортни услуги. По така изложените съображения оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, като се отмени процесният РА. С оглед крайния изход на делото, на касатора се дължат разноски. Такива се претендират само за заплатената държавна такса в размер на 1 700 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,