Решение № 8066 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6020/2017 г.

Решение № 8066 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6020/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Конфедерацията на независимите синдикати в България със седалище: гр. С. срещу решение № 453 от 22.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2321 от 2016 г. по описа на Административен съд - П.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. Г., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение на твърдените в жалбата касационни основания. Ответникът по касационната жалба, кметът на община - П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирал е писмен отговор на жалбата, в който твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС-П. в производство по чл. 145 и следващите от АПК е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 16ОА2341 от 08.09.2016 г. на кмета на община - П., с която на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от ЗОбС и чл. 17, ал. 1, т. 4 от НРПУРОИ на Общински съвет- П. и т. 13 от подписания между община - П. и КНСБ Договор за отдаване под наем № 13ДГ 629/15.05.2013 г. е прекратен договорът за наем с КНСБ с предмет - нежилищен имот, общинска собственост, а именно: ПИ с идентификатор 56784.518.969 по КК и КР на гр. П. с площ от 471 кв. м., ведно с построените в имота сграда с идентификатор 56784.518.969.1, брой етажи: 2, площ: 282 кв. м. и сграда с идентификатор 56784.518.969.2, брой етажи-2, площ: 147 кв. м., ведно с дворно място, представляващо имот пл. № 1285, попадащ в УПИ I- Административна сграда, кв. 43-нов /180-стар/ по плана на Централна градска част, гр. П., ул. "Христо Г. Данов" № 41. /Акт за частна общинска собственост № 191 от 02.10.1998 г./ За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че между община - П. като наемодател и КНСБ като наемател са възникнали наемни правоотношения за срок от три години, базирани на предвидени в ЗОС и приетата на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОС общинска наредба, валидно издадени заповед на кмета на общината /без провеждане на търг или конкурс/ и сключен въз основа на същата договор за наем. Доколкото договорът за наем е сключен за срок от три години, т. е. срокът на действието му изтича на 15.05.2016 г., съдът, позовавайки се на изричната разпоредба на чл. 15, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗОС е приел, че издадената от кмета на община - П. заповед за прекратяването му, макар датирана 3 месеца след фактическото изтичане на договорения срок, е законосъобразна, тъй като самият закон предвижда, че и в случаите на изтичане на срока на наемните правоотношения по специалния ЗОС е необходимо издаване на изрична заповед за санкциониране на настъпилите вече законни последици. Административният съд е заключил, че ползването на имота от КНСБ три месеца след крайния срок на договора, не трансформира същия в безсрочен по смисъла на чл. 236 от ЗЗД, тъй като специалният ЗОС изключва приложението на общия ЗЗД. Съдът е приел за неоснователни развитите от жалбоподателя доводи за неточно посочване на фактическите и правни основания на заповедта. Заключил е, че издаденият административен акт съответства и на целта на закона във връзка със синдикалната дейност на наемателя, доколкото преди издаването й кметът на община - П. е предложил на местната структура на КНСБ настаняване в друг общински имот на ул. "Й. Г." .№... с цел задоволяване на специфичните потребности на синдикалната организация. По горните съображения АС-П. е отхвърлил жалбата на КНСБ срещу атакуваната заповед. Съдебното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите в съдебното решение от съда фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора за незаконосъобразност на заповедта поради липса на мотиви- фактически и правни основания за издаването й. Обосновано съдът, изхождайки от съдържанието на същата, е заключил, че административният акт съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК - включително описание на фактическите и посочване на относимите правни основания, поради което е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Правилно АС-П. е приел, че заповедта не противоречи на материалноправните разпоредби. Независимо от използвания в диспозитива на заповедта израз "Прекратявам договор за наем", видно от мотивите на същата, действителната воля на административния орган е прекратяване на валидно възникналите на база заповед по чл. 14, ал. 5 от ЗОС, последвана от договор, наемни правоотношение с местното ръководство на КНСБ. Разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗОС е паралелна, а не противоречаща на чл. 46 от КТ Обосновано съдът е заключил, че наемното правоотношение не се е трансформирало в безсрочно по смисъла на чл. 236 от ЗЗД само защото процесната заповед за прекратяването му поради изтичане на срока е издадена три месеца след 15.05.2016 г. Видно от изричната разпоредба на чл. 15, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗОС при изтичане срока на настаняването следва да бъде издадена изрична заповед, санкционираща изтичането на срока. От друга страна следва да бъде отбелязано, че в този тримесечен срок кметът на община П. е следвал процедурата по издаване на заповедта - обсъждане на възникналата нужда от ползване на процесния имот за нуждите на общинската администрация, възможността за предоставяне на друг имот на КНСБ за осъществяване на синдикална дейност и др. Следователно изводът на административния съд, че са налице фактическите и правни основания за издаване на обжалваната заповед, е законосъобразен и постановеното от него решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,