Решение № 7673 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2021 г.

Решение № 7673 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2021 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г., чрез пълномощника й адв. С. А., против решение № 6908 от 3.12.2020 г., постановено по адм. дело № 3871/2020 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, ЗЗ състав. С решението е отхвърлена жалбата на касационната жалбоподателка против заповед № ЛС-23/10.04.2020 г. на командира на Военно формирование 44510, с която на основание чл. 162, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) е прекратен договора й за военна служба и е зачислена в запаса. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното съдебно решение поради необоснованост на изводите на съда - неясна и хаотична преценка на събраните доказателства и липса на обхватни мотиви по всички спорни въпроси, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - необсъждане на всички доводи и доказателства и на материалния закон. Иска отмяната му и да бъде уважена подадената против оспорения акт жалба. Твърди се, че съдът неправилно е приложил както нормите на ЗОВСРБ, както и тези на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13. март 2020 г., в приложимата към момента на издаване на оспорената заповед редакция, с допълнено заглавие ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. - Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13. март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИПОРНСПП), тъй като е приел, че сроковете, чието действие се спира или продължава със закона са давностни или преклузивни, което е стеснително тълкуване на нормите. В нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИПОРНСПП е посочено, че спират да текат и други срокове, предвидени в нормативните актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, т. е. в случая изтичането на период от време с крайно определена дата, каквато е навършването на пределна възраст за военна служба следва да се приеме за срок, съответно и към него да се приложи нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИПОРНСПП, което неправилно не е възприето от съда. Срокът по чл. 162, т. 2 от ЗОВСРБ не попада в приложното поле на чл. 3 от ЗМДВИПОРНСПП, като посоченото не се променя и след изменението на чл. 4 от ДВ, бр. 34/2020 г., в сила от 16.04.2020 г. Законодателят е въвел законова фикция по силата на която следва да се приеме, че срокът не изтича на календарната дата на навършване на възрастта, а ще изтече един месец след отмяната на извънредното положение и към датата на издаване на оспорената дата не е бил изтекъл. Съдът не е отчел посочените обстоятелства и неправилно е приложил материалния закон. Освен това посоченото е следвало да бъде разгледано и в светлината на извършеното междувременно изменение на чл. 160 от ЗОВСРБ, в сила от 24.04.2020 г., като чрез създадената нова алинея 4 е увеличена пределната възраст за военна служба за военнослужещите, които не са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на Кодекса за социално осигуряване (КСО), като за войниците същата става 49 години. Законопроектът за изменение на ЗОВСРБ е внесен и гласуван на първо четене преди обявяване на извънредното положение, но е влязъл в сила на 24.04.2020 г. По тези съображения се иска отмяна на решението, в това число и в частта за разноските и да бъде постановено друго, с което спорът да бъде решен по същество или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - командирът на Военно формирование 44510, чрез процесуалния си представител - служител с юридическо образование - началник служба "Административно-правно обслужване" Д. Я. оспорва касационната жалба в писмен отговор, в който е изразено становище, че съдебното решение е правилно, мотивирано и постановено в съответствие със закона. Представени са и писмени бележки, чрез процесуалния представител на ответника по касация - служител с юридическо образование Й. П.. Иска се отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в рамките на срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - София-град след като е обсъдил доказателствата по делото вярно и точно е установил фактите по спора. Безспорно е установено, че жалбоподателката е на военна служба от 30.07.2003 г., като последният й договор за военна служба е сключен на 26.05.2010 г., а съгласно допълнително споразумение № 45-58/25.03.2013 г. е удължен до навършване на пределна възраст за притежаваното военно звание. Същата е назначена на длъжност – редник трети клас, младши оператор в център "Текущи операции" на Авиационен оперативен център във Военно формирование (ВФ) 44510 – София. Безспорно е установено, че на 19.04.2020 г. жалбоподателката е навършила 46 години. Оспорената заповед е издадена на 10.04.2020 г. от командира на ВФ 44510, като на основание чл. 146, т. 3 и чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ, във връзка с навършване на пределната възраст за притежаваното военно звание - редник и на основание чл. 162, т. 2 от ЗОВСРБ във вр. с чл. 72, т. 3 и чл. 73 от ППЗОВСРБ, е прекратен договора за военна служба, като жалбоподателката е освободена от длъжност и военна служба и е зачислена в запаса, считано от 19.04.2020 г., а с последваща заповед № ЛС-24/16.04.2020 г. е отчислена от списъчния състав на ВФ 44510 и е разпоредено да бъдат изплатени дължимите обезщетения. При тези данни от фактическа страна, съдът е приел от правна, че административният акт, предмет на контрол е издаден от компетентен орган, съгласно заповед № 0 Х-1252/7.12.207 г. на министъра на отбраната за делегиране на права на командира на ВФ 44510, в това число и да освобождава от военна служба, да прекратява договорите на военна служба на сержантите (старшините) и войниците, каквато е жалбоподателката - редник 3-ти клас. Съдът е приел, че заповедта отговаря на предвидената от закона писмена форма, съдържа изброените в чл. 73, ал. 2 от ППЗОВСРБ реквизити и е мотивирана с посочване на правното и фактическото основание за прекратяване на договора за военна служба – навършване на пределната възраст за притежаваното военно звание – чл. 162, т. 2 от ЗОВСРБ. Словесното посочване в оспорената заповед, че договорът се прекратява поради навършване на пределна възраст от военнослужещия, е достатъчно, за да се счете, че заповедта съдържа фактически основания за издаването й. Решаващият съд е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е и процедурата по чл. 76 от ППЗОВСРБ - проведена е беседа с жалбоподателката, но същата не се е възползвала от възможността за повишаване на квалификацията си в професионален сержантски колеж/курс в учебен център за съответната квалификация и повишаване във военно звание.. Съдът е приел, че заповедта е издадена и в съответствие с приложимия материален закон. Посочил е, че съгласно чл. 160, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, пределната възраст за военна служба за войници (матроси) е 46 години, като съгласно чл. 162, т. 2 от ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещия се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие при навършване на пределна възраст на военнослужещия. Разпоредбата на чл. 76, ал. 5 от ППЗОВСРБ сочи, че договорът за военна служба на военнослужещ, който е навършил пределна възраст за притежаваното военно звание, се прекратява независимо дали е придобил право на пенсия по чл. 69 от КСО. Тълкувайки цитираните разпоредби съдът е приел, че издателя на акта действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде процесната заповед, Жалбоподателката е с военно звание редник 3-ти клас, попада в хипотезата на чл. 160, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ – 46 години пределна възраст. В тази връзка, съдът е приел, че е без правно значение за случая изменението на ЗОВСРБ от ДВ, бр. 38 от 24.04.2020 г., в нормата на чл. 160, ал. 4, съгласно която пределната възраст за военна служба на военнослужещите, неупражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на Кодекса за социално осигуряване, е с три години по-висока от посочената в ал. 1 и 2 и с пет години по-висока от посочената в ал. 3, както и обстоятелството кога е бил внесен законопроекта за соченото изменение и кога гласуван на първо четене. В § 7 от ПЗР на ЗИДЗОСВРБ не е предвидено ретроактивно действие на разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от закона. Съдът е счел за неоснователни доводите в жалбата за нарушение на административно процесуалните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК, както и за наличие на основание за приложение на чл. 3 и чл. 4 от ЗМДВИПОРНС, тъй като същите имат предвид процесуални и давностни срокове, а в случая настъпването на определена възраст не е давностен, още по-малко процесуален срок, а юридическо събитие, настъпващо обективно и независимо от лицето и независимо от това дали е желано от него. По тези съображения съдът е приел, че липсват отменителни основания за незаконосъобразност на обжалваната заповед по чл. 146 от АПК и е постановил оспорения понастоящем резултат - отхвърлил е жалбата. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Въз основа на доказателствата по делото съдът е установил релевантните за спора факти, като не може да бъде споделено възражението в касационната жалба за неясна и хаотична преценка на събраните доказателства, както и за липса на обхватни мотиви по всички спорни въпроси. В касационната жалба се сочи, че констатациите на съда са неясни, в противоречие с правилата на логиката и не е ясно как съдът е стигнал до изводите си, но всъщност липсват конкретни възражения кои формулировки на съда са взаимно противоречиви, кои доказателства не са обсъдени или са превратно тълкувани, кои от фактическите установявания не се подкрепят от доказателствата по делото. Напротив, релевантните за спора факти са установени от съда. Обсъдени са доказателствата относно компетентността на издателя на акта - оправомощаване от министъра на отбраната и въоръжените сили, (възможността за оправомощаване е изрично предвидена в нормата на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, поради което изводите на съда за издаване на заповедта от компетентен орган са обосновани и законосъобразни), спазването на административно производствените правила за издаването на същия, както и доказателствата относно фактите, относими към хипотезиса на приложимите правни норми, във връзка с преценката за правилното приложение на материалния закон от административния орган. Безспорно е установено от доказателствата, че жалбоподателката е сключила договор за военна служба, има качеството на военнослужещ - редник 3 клас, заема длъжността младши оператор в център "Текущи операции" на Авиационен оперативен център във Военно формирование 44510 – София и е навършила възраст 46 години на 19.04.2020 г. Посоченото не е спорно. По делото спорът се е съсредоточил по отношение приложението на материалния закон, предвид интерпретацията на факта на навършване на възрастта от 46 години, за който жалбоподателката е твърдяла, че има характер на изтичане на срок, предвиден в законова норма, с които се упражняват права на частноправен субект, както и дали, с оглед този твърдян характер могат да намерят приложение нормите на чл. 3 и 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИПОРНС. В този смисъл, обсъждайки именно тези спорни въпроси, съдът не е допуснал и другото сочено в касационната жалба нарушение - неспазване на производствените правила поради неизлагане на обхватни мотиви по всички съществени въпроси. Обсъдени са именно съществените, релевантни и спорни въпроси. Изложените мотиви са ясни, конкретни и недвусмислено обективират волята на съда и правилно са съсредоточени относно спорните въпроси. Не е налице и соченото в касационната жалба нарушение - неправилно приложение на материалния закон. В съответствие с нормата на чл. 160, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, в приложимата й към момента на издаване на процесната заповед редакция от ДВ, бр. 98/2016 г., съдът е приел, че пределната възраст за военна служба за войниците (матросите) е 46 години, т. е. с навършването на тази възраст, в случая настъпило на 19.04.2020 г., жалбоподателката е достигнала пределната възраст за военна служба. При достигането на пределната възраст, съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗОВСРБ, административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност е длъжен да прекрати договора за военна служба и да освободи военнослужещия, без да дължи предизвестие. Правилно съдът е приел, че достигането на пределната възраст за военна служба представлява юридически факт, т. е. факт от реалната действителност, които има значение за правото, доколкото се съдържа в хипотезата на относимите и цитирани норми от ЗОВСРБ, които свързват с него настъпването на правните последици в диспозицията на нормите. Правилна е и преценката на съда, че този юридически факт има характеристиката на прост факт - обективен факт от действителността, а не фактически състав. Същият има характеристиките на факт от категорията "събития" и има правопрекратяващ ефект. Събитието като юридически факт настъпва по силата на природна закономерност - навършването на определена възраст и не зависи от волята на лицето. Вярно е посоченото в касационната жалба, че от гледна точка на правната теория изтичането на времето, представлява събитие, съответно изтичането на определен период от време, ограничен с крайна дата се приема за срок, но в случая, не става дума за време, чрез което се броят сроковете, а става дума за еднократен юридически факт, при който правните последици се пораждат еднократно, в момента на проява на този юридически факт. Настоящият състав не споделя възражението в касационната жалба, че навършването на пределна възраст е определен в закона срок, а не условие за прекратяване на договора за военна служба Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на ЗМДВИПОРНС. Съгласно чл. 3 от ЗМДВИПОРНС, в редакцията от ДВ, бр. 34/2020, в сила от 9.04.2020 г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: 1. процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението; 2. давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти; 3. (отм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.); 4. сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон; 5. сроковете по чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДВИПОРНС, се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение: 1. сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти; 2. действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение. При тази законова регламентация, правилно съдът е приел, че нормата на чл. 162, т. 2 от ЗОВСРБ не регламентира срок, съответно са неприложими нормите на чл. 3 и чл. 4 от ЗМДВИПОРНС. Достигането на определена биологична възраст, няма как да бъде "удължено", чрез законовите мерки по ЗМДВИПОРНС. Настъпването на този юридически факт, съставлява условие, по характера си бъдещо, несигурно събитие при сбъдване на което се влече последицата от прекратяване на договора, както правилно са приели административният орган и първоинстанционният съд. Допълнителен аргумент, че при навършване на пределна възраст не може да се говори за срок, може да се извлече от съществуваща в ЗОВСРБ различна регламентация на възможността за прекратяване на договора за военна служба: при изтичане на неговия срок - чл. 162, ал. 1 а и при достигане на пределна възраст - чл. 162, ал. 2 от закона. Касае се за две различни хипотези, като решаващият съд правилно е приел, че заповедта е законосъобразна, като е приложил правилно материалния закон. Обстоятелството, че броени дни след прекратяване на договора е влязло в сила изменение на ЗОВСРБ, за което не е предвидено обратно действие и съгласно което е увеличена пределната възраст за военна служба, при посочените в закона условия, е житейски разочароващо за жалбоподателката обстоятелство, но е ирелевантно за спорните правоотношения. Постановеното решение не страда от сочените касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. На основание разпоредбите на чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено на 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършения обем работа от процесуалните представители. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,