Решение № 15921 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2246/2018 г.

Решение № 15921 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2246/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите (НАП), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 11 от 16.01.2018 г., постановено по адм. д. № 367 по описа на Административен съд - Я. (АС - Я.) за 2017 г. С него НАП е осъдена да заплати на "Дикс 2001" ЕООД сумата от 3960, 00 лв., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба - 01.12.2017 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените от ответника по касация имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение по анд № 1592 по описа на Районен съд - Я. за 2016 г. в размер на 1980, 00 лв. и по канд № 106 по описа на Административен съд - Я. за 2017 г. в размер на 1980, 00 лв., по които дела е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 207351-F215850 от 15.08.2016 г., издадено от директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Б., с което на "Дикс 2001" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 37500, 00 лв., в резултат на което наказателно постановление са настъпили вредите. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 624, 00 лв. за сторените по делото разноски. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател поддържа становище, че платените възнаграждения за адвокатска защита при обжалването на посоченото в предходния абзац наказателно постановление не могат да се претендират като причинени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Твърди, че не е налице причинна връзка между отмененото наказателно постановление и ползваната от дружеството правна помощ, която не е и задължителна. Изразява становище, че изплатените възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на наказателните постановления не представлява пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В случая не се стигнало до увреждане на дружеството, защото срещу заплатеното възнаграждение е получило адвокатска услуга. Претендирането на разноски на това основание представлява заобикаляне на процесуалния закон. При условията на евентуалност моли намаляване на размера на присъденото обезщетение. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение изцяло. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – "КиД 60" ЕООД, с предишно наименование "Дикс 2001" ЕООД, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. Оспорва направеното възражение относно размера на обезщетението за вреди, като подчертава, че разноските както са уговорени са под определения в приложимата наредба за адвокатските възнаграждения размер. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила и представя писмена защита. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представя договор за правно обслужване от 15.11.2019 г. и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявения от "КиД 60" ЕООД, с предишно наименование "Дикс 2001" ЕООД иск срещу НАП с правно основание чл. 19 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП, квалифициран от състава на АС - Я. по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, ЗОДОВ), с който претендира осъждането й да му заплати сумата от 3960, 00 лв., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба - 01.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, която представлява обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение по анд № 1592 по описа на Районен съд - Я. за 2016 г. в размер на 1980, 00 лв. и по канд № 106 по описа на АС – Я. за 2017 г. в размер на 1980, 00 лв., по които дела е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 207351-F215850 от 15.08.2016 г., издадено от директора на ТД на НАП - Б., с което на "КиД 60" ЕООД, с предишно наименование "Дикс 2001" ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 37500, 00 лв., в резултат на което наказателно постановление са настъпили вредите. Въз основа на подробно изясненото по делото от фактическа страна, по което касационният жалбоподател не спори, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за основателен. Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд по тълк. д. № 2/2014 г. и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии. Съдът приел, че са налице всички предпоставки, за да възникне правото на обезщетение в спорната хипотеза. Мотивирано отговорил на възражението във връзка с размера на претендираното обезщетение и приел, че не е прекомерно. Изложил съображения, че не са налице причини, поради които да се намали размера на обезщетението поради съпричинителство, нехайно водене на своите работи от страна на дружеството, недобросъвестност и злоупотреба с право. Наред с това, като се позовал на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приел, че предвид размера на наложената имуществена санкция с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 3960 лв. за процесуално представителство за двете инстанции не може да се приеме за прекомерно. Като взел предвид приобщените по делото писмени доказателства, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ осъдил НАП да заплати на настоящия ответник по касация обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на исковата сума от 3960, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба пред АС – Я. - 01.12.2017 г., до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Осъдил НАП да заплати на настоящия ответник по касация и сторените по делото разноски в размер на 624, 00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предвид изложеното в касационната жалба, единственото оплакване, релевирано в нея е за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон при неговото постановяване, поради което и като съобрази чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съд не може да се произнася по спазването на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство и обосноваността на направените от АС – Я. изводи. Основните въпроси, които касационният жалбоподател е повдигнал за обсъждане в касационната жалба по приложението на материалния закон намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. По чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по посочените разпоредби. Ето защо, като въз основа на безспорна фактическа обстановка (включително относно договореното и платено възнаграждение, претендирано като вреда) първоинстанционният съд е направил краен извод за основателност на предявения иск за обезщетение в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение, той е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. В касационната жалба се прави възражение за несъразмерност на присъденото обезщетение и се иска намаляването му до приемлив размер. Както се посочи, това възражение е направено и пред първоинстанционния съд, който го отхвърлил по изложените по-горе съображения. По този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. " Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за лицата - получатели на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случай, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение не надвишава или е около минимума по тази наредба, какъвто е и настоящият случай, не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската услуга, не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на обезщетението, който се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото ответника по касация незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК. Предвид изхода на спора в касационното производство, НАП следва да бъде осъдена да заплати на "КиД 60" ЕООД, с предишно наименование "Дикс 2001" ЕООД, сума в размер на 600, 00 лв. за сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство съобразно представените доказателства за това – договор за правно обслужване и списъка на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение