Решение № 3814 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2320/2018 г.

ВАСII отделение15.03.2019 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145/28.11.2017 г. по адм. д. № 224/2017 г. на Административен съд Г.. Решението е окончателно. Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Д. чрез неговия пълномощник срещу решение № 145/28.11.2017 г. по адм. д. № 224/2017 г. на Административен съд Г.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- Народно читалище "Надежда -1925", с. Т., чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Народно читалище "Надежда -1925", с. Т. срещу заповед № 283 от 05.07.2017 година на кмета на Община Д., с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 65 от ЗОбС и Решение № 588, Протокол № 53 от 26.04.2011 година на Общински съвет – Д. е наредено изземването от Народно читалище "Надежда -1925" на недвижим имот – публична общинска собственост, а именно помещения на втория етаж в сграда с идентификатор 73465.501.111. 1, цялата сграда със застроена площ от 322 кв. м., представляваща читалище в с. Т., тъй като се владеят от посоченото читалище без правно основание. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Видно от Решение № 588 от Протокол № 53 от 26.04.2011 година на Общинския съвет – Д. и Договор № 72 от 28.06.2011 година за безвъзмездно право на ползване върху имот, общинска собственост на Народно читалище "Надежда -1925" с. Т. са предоставени за безвъзмездно ползване читалищен салон, библиотека и помещения на първия етаж, находящи се в имот – публична общинска собственост: читалище с адрес: с. Т., община Д., за който е съставен Акт за публична общинска собственост № 1695 от 10.05.2011 година. Заповедта е незаконосъобразна поради неспазване на установената форма, доколкото заповедта не съдържа всички изискуеми реквизити, съществено нарушение на административно-производствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, както и с целта на закона. В разглеждания случай административният орган не е посочил какви действия на владение или държане са извършени и от кого, нито в какво конкретно се изразява владеенето без правно основание на посочените в заповедта помещения, за да е приложима нормата на чл. 65 от ЗОбС. В заповедта е посочено, че Община Д. няма достъп и не може да ползва помещенията на втория етаж, тъй като председателят на читалището след многократни покани отказва да предостави ключ за входната врата на сградата. По делото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на това конкретно твърдение от заповедта. Обстоятелството, че общината няма достъп до определени помещения, тъй като не притежава ключове за тях /независимо от причините за това/ не води автоматично до извода, че тези помещения се ползват и/или владеят без правно основание от друг субект, на когото по надлежния ред е отстъпено безвъзмездно право на ползване върху други помещения в читалищната сграда. Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно при следните съображения: В оспорената заповед не е индивидуализиран имотът, който се държи без правно основание. Посочено е само, че това са помещения на втория етаж на сградата с идентификатор 73465.501.111. 1. В разглеждания аспект обжалваната заповед не носи конкретика относно обстоятелството за всички помещения на втория етаж ли се претендира, че се владеят без правно основание или за определени помещения /стаи/. От представения по делото констативен протокол се установява, че назначената със заповед на кмета на община Д. комисия е направила следните констатации: описани в протокола: 1. нерегламентирано съхраняване във фоайето и салона на хладилни витрини и други лични вещи, собственост на М. П.; 2. не е осигурен достъп на комисията до библиотеката на читалището; 3. читалищен салон в добро състояние, частично извършен ремонт; 4. добро състояние на помещенията на първия етаж, ползвани от читалището; 5. помещенията на втория етаж които са общинска собственост, са три стаи, които при направения оглед са празни и в добро състояние, но за тях не са дадени ключове на служители на Общинска администрация – Д.; 6. във фоайето на читалището има поставен електромер, а пред сградата има шахта с водомер, има партиди за отчитане на електроенергия и вода. В хипотезата, че заповедта визира всичките три стаи като помещения на втория етаж съобразно упоменатото в нея, описаните от комисията констатации не обосновават извода за владеене или държане на помещенията на втория етаж от Народно читалище "Надежда -1925. В този смисъл настоящата инстанция споделя заколючението на решаващия съд, че административният орган не е посочил какви действия на владение или държане са извършени и от кого, нито в какво конкретно се изразява владеенето без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот; този имот да е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без законово основание. В случая няма никакви доказателства, че тези помещения се ползват /владеят или държат/ от Народно читалища "Надежда-1925". От констативния протокол, който има доказателствена сила за установените в него факти, безспорно се установява, че помещенията на втория етаж на сградата са празни и в добро състояние. След като същите са празни, не се доказва осъществяване на владение или държане върху тези помещения и то точно от Народно читалище "Надежда-1925". В този аспект заключението на съда, че след като общината няма достъп до определени помещения, тъй като не притежава ключове за тях /независимо от причините за това/ не води автоматично до извода, че тези помещения се ползват и/или владеят без правно основание от друг субект, на когото по надлежния ред е отстъпено безвъзмездно право на ползване върху други помещения в читалищната сграда. Поради не са налице предпоставките за приложението на нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, посочена в оспорената заповед като правно основание-изобщо не е налице владеене и държане, още по-малко без правно основание. Всъщност спорът по делото се е свел до доказването на друг факт, който е ирелевантен за спора, а именно дали ключ или ключове за сградата се намират само в председатяля на читалището и дали е подменял такива, като е възпрепятствал достъпа до втория етаж и/или до цялата сграда. Дори този факт да е доказан от административния орган, то непредоставянето на ключ от сградата или от нейния втори етаж от председателя на читалището не може да доведе до ползването на помещенията на втория етаж от самото читалище. В случая може да се касае до възпрепятстване на община Д. да упражнява правото си на собственост, което може да бъде преодоляно по общия исков ред, но не сочи на осъществяване на предвидените в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС факти, при проявлението на които да възникне правомерно последицата изземване. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. При постановяването му не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми и същото като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат направените разноски, тъй като такива не са претендирани нито в писмения отговор на касационната жалба, нито в откритото съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото. Представеният списък на разноските не е равнозначен на претенция за заплащането им. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145/28.11.2017 г. по адм. д. № 224/2017 г. на Административен съд Г.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3814 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2320/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Д. чрез неговия пълномощник срещу решение № 145/28.11.2017 г. по адм. д. № 224/2017 г. на Административен съд Г.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Народно читалище "Надежда -1925", с. Т., чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Народно читалище "Надежда -1925", с. Т. срещу заповед № 283 от 05.07.2017 година на кмета на Община Д., с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 65 от ЗОбС и Решение № 588, Протокол № 53 от 26.04.2011 година на Общински съвет – Д. е наредено изземването от Народно читалище "Надежда -1925" на недвижим имот – публична общинска собственост, а именно помещения на втория етаж в сграда с идентификатор 73465.501.111. 1, цялата сграда със застроена площ от 322 кв. м., представляваща читалище в с. Т., тъй като се владеят от посоченото читалище без правно основание. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Видно от Решение № 588 от Протокол № 53 от 26.04.2011 година на Общинския съвет – Д. и Договор № 72 от 28.06.2011 година за безвъзмездно право на ползване върху имот, общинска собственост на Народно читалище "Надежда -1925" с. Т. са предоставени за безвъзмездно ползване читалищен салон, библиотека и помещения на първия етаж, находящи се в имот – публична общинска собственост: читалище с адрес: с. Т., община Д., за който е съставен Акт за публична общинска собственост № 1695 от 10.05.2011 година. Заповедта е незаконосъобразна поради неспазване на установената форма, доколкото заповедта не съдържа всички изискуеми реквизити, съществено нарушение на административно-производствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, както и с целта на закона. В разглеждания случай административният орган не е посочил какви действия на владение или държане са извършени и от кого, нито в какво конкретно се изразява владеенето без правно основание на посочените в заповедта помещения, за да е приложима нормата на чл. 65 от ЗОбС. В заповедта е посочено, че Община Д. няма достъп и не може да ползва помещенията на втория етаж, тъй като председателят на читалището след многократни покани отказва да предостави ключ за входната врата на сградата. По делото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на това конкретно твърдение от заповедта. Обстоятелството, че общината няма достъп до определени помещения, тъй като не притежава ключове за тях /независимо от причините за това/ не води автоматично до извода, че тези помещения се ползват и/или владеят без правно основание от друг субект, на когото по надлежния ред е отстъпено безвъзмездно право на ползване върху други помещения в читалищната сграда. Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно при следните съображения: В оспорената заповед не е индивидуализиран имотът, който се държи без правно основание. Посочено е само, че това са помещения на втория етаж на сградата с идентификатор 73465.501.111. 1. В разглеждания аспект обжалваната заповед не носи конкретика относно обстоятелството за всички помещения на втория етаж ли се претендира, че се владеят без правно основание или за определени помещения /стаи/. От представения по делото констативен протокол се установява, че назначената със заповед на кмета на община Д. комисия е направила следните констатации: описани в протокола: 1. нерегламентирано съхраняване във фоайето и салона на хладилни витрини и други лични вещи, собственост на М. П.; 2. не е осигурен достъп на комисията до библиотеката на читалището; 3. читалищен салон в добро състояние, частично извършен ремонт; 4. добро състояние на помещенията на първия етаж, ползвани от читалището; 5. помещенията на втория етаж които са общинска собственост, са три стаи, които при направения оглед са празни и в добро състояние, но за тях не са дадени ключове на служители на Общинска администрация – Д.; 6. във фоайето на читалището има поставен електромер, а пред сградата има шахта с водомер, има партиди за отчитане на електроенергия и вода. В хипотезата, че заповедта визира всичките три стаи като помещения на втория етаж съобразно упоменатото в нея, описаните от комисията констатации не обосновават извода за владеене или държане на помещенията на втория етаж от Народно читалище "Надежда -1925. В този смисъл настоящата инстанция споделя заколючението на решаващия съд, че административният орган не е посочил какви действия на владение или държане са извършени и от кого, нито в какво конкретно се изразява владеенето без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот; този имот да е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без законово основание. В случая няма никакви доказателства, че тези помещения се ползват /владеят или държат/ от Народно читалища "Надежда-1925". От констативния протокол, който има доказателствена сила за установените в него факти, безспорно се установява, че помещенията на втория етаж на сградата са празни и в добро състояние. След като същите са празни, не се доказва осъществяване на владение или държане върху тези помещения и то точно от Народно читалище "Надежда-1925". В този аспект заключението на съда, че след като общината няма достъп до определени помещения, тъй като не притежава ключове за тях /независимо от причините за това/ не води автоматично до извода, че тези помещения се ползват и/или владеят без правно основание от друг субект, на когото по надлежния ред е отстъпено безвъзмездно право на ползване върху други помещения в читалищната сграда. Поради не са налице предпоставките за приложението на нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, посочена в оспорената заповед като правно основание-изобщо не е налице владеене и държане, още по-малко без правно основание. Всъщност спорът по делото се е свел до доказването на друг факт, който е ирелевантен за спора, а именно дали ключ или ключове за сградата се намират само в председатяля на читалището и дали е подменял такива, като е възпрепятствал достъпа до втория етаж и/или до цялата сграда. Дори този факт да е доказан от административния орган, то непредоставянето на ключ от сградата или от нейния втори етаж от председателя на читалището не може да доведе до ползването на помещенията на втория етаж от самото читалище. В случая може да се касае до възпрепятстване на община Д. да упражнява правото си на собственост, което може да бъде преодоляно по общия исков ред, но не сочи на осъществяване на предвидените в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС факти, при проявлението на които да възникне правомерно последицата изземване. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. При постановяването му не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми и същото като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат направените разноски, тъй като такива не са претендирани нито в писмения отговор на касационната жалба, нито в откритото съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото. Представеният списък на разноските не е равнозначен на претенция за заплащането им. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1