Решение № 5095 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15290/2008 г.

Решение № 5095 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15290/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Владимирова, пълномощник на Веселин Василев Тишев и Розалия Мирославова Тишева, срещу решение с дата 30.06.08 г. по адм. д. № 3406/06 г. по описа на Софийския градски съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Столична община в писмени бележки на адв. Попова, надлежно упълномощена, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С оспореното решение състав на Софийския градски съд е отхвърлил жалбата на касаторите Веселин Василев Тишев и Розалия Мирославова Тишева за прогласяване нищожността на Заповед № РД-40-1241/27.09.88 г. на зам. председателя на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Решението е неправилно, постановено е при наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК. Нищожност на оспорената с жалбата заповед, с която на основание чл. 95 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ - отм.) е отчужден за държавно жилищно строителство собствения на касационните жалбоподатели Тишеви недвижим имот пл. № 360, кв. 199, м. "Подуяне-Редута", е претендирана на основание липсата на компетентност на издалият я административен орган. Съгласно чл. 95, ал. 1 ЗТСУ (отм), в приложимата ред. ДВ бр. 36/86 г. г., недвижимите имоти, необходими за мероприятията на държавата, кооперации и обществени организации се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на общинския народен съвет, при който е създаден Съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура. По делото е налице безспорно установяване относно обстоятелството, че заповедта е издадена от зам. председателя на ИК на СНС, комуто с решение по протокол № 4/25.03.88 г. на ИК на СНС, въз основа на докладна записка на предс. на ИК на СНС, са предоставени функциите по отчуждаване на недвижими имоти и обезщетяване на собствениците. Предвид това съдът е бил длъжен (чл. 41, ал. 3 и 4 ЗАП, отм.) да изследва доколко е спазена разпоредбата на ал. 2 на посочения законов текст, а именно, дали това е станало със съгласието на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство (КТСУ). В нарушение на цитираните разпоредби съдът не е събрал допустими по ГПК доказателства за установяване наличието или липсата на надлежно дадено съгласие на органа по ал. 2. Това съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗАП (отм.) е императивна, вменяваща на съда задължения за изследване законосъобразността на оспорения административен акт от гледна точка изискванията за неговата валидност (компетентност на издателя и форма), съответствие с административнопроизводствените правила, с материалния закон и целта на закона. Следвало е изрично да се изиска от Столична община представянето на цитираната в протокол № 4/25.03.88 г. докладна записка (посочена като " приложение № 8", в която би могла да се съдържа информация относно процедурата по чл. 95, ал. 2 ЗТСУ, отм), както и съгласието на председятеля на КТСУ по чл. 95, ал. 2 ЗТСУ (отм). В случай, че общината не е разполагала с посочените документи, съдът е следвало да ги изиска от държавния архив, или да назначи експертиза за проверка относно наличието или липсата на същите в масивите на този архив. В тази връзка следва да бъде посочено, че представеното с касационната жалба писмо от 23.09.08 г. на МРРБ не съдържа необходимата информация, тъй като дори документи от вида на обсъдените по-горе да се съхраняват в министреството, проверката извършена в архива на същото от една страна не може да бъде приета за пълна и всестранна, а от друга съгласието на органа по чл. 95, ал. 2 ЗТСУ (отм.) би могло да се съдържа и в документ, издаден в период, предхождащ годината на издаване на процесната заповед. Предвид горното касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена с отмяна на оспореното с нея решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно изложеното в мотивите. Независимо от този резултат на касационните жалбоподатели Тишеви не следва да се присъдят разноски по чл. 81 ГПК вр. с чл. 144 АПК, тъй като по делото липсват даннни такива лицата да са направили в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение