Решение № 922 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11526/2013 г.

Решение № 922 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11526/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ай Деа" ЕАД, гр. София, чрез проц. представител адв. Ивайло Кънев Иванов, против Решение № 1348/29.05.2013 г., постановено по адм. д. № 11526/2013 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Деа Дивелъпмънт" ООД, преобразувано в "Ай Деа" ЕАД, против решение № 551-6/26 и 27.07.2012 г. на ОС, гр. Варна, с което се одобрява ПУР на улици и поземлени имоти за обекти, публична собственост на с. о. "Ваялар", с. о. "Траката" и с. о. "Горна трака", в частта му за с. о. "Ваялар" по отношение на ПИ № 151. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Предмет на спора е приет и одобрен с решение на Общинския съвет ПУП-ПУР, по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, в частта за имот 151 в с. о. Ваялар относно задънената улица. Този план предвижда първична улична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ предвид територията, която е с неурегулирани ПИ. Съдът правилно е приел, че няма спор относно компетентността на органа, издал акта, формата му, както и административно процедурните правила по приемането. Правилно е предвидено и, че за обслужване на имот 149, с оглед осигуряване на изход, е проектирана задънена улица, при което са спазени изискванията на чл. 81 от ЗУТ и Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на транспортни схеми. Съгласно чл. 108, ал. 5 от ЗУТ предвижданията на плана трябва да са икономично осъществили и да дават възможност за целесъобразно устройство. Неоснователно е възражението за неправилно прилагане на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Това се потвърждава от заключението на основната експертиза (л. 170), както и на допълнителната (л. 181), където са дадени отговори на поставените във връзка със спазване на принципа на посочената норма въпроси, въз основа на които съдът е изградил правния извод, че проектираният начин е най-икономично и целесъобразно предвиден. Предвидената задънена улица отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 от ЗУТ. Не се нарушават предвижданията на ПЗ, засяга се само изградена подпорна стена на границата с имоти 149 и 150 и 1 бр. дърво от растителността. По делото не е представено строителното разрешение за подпорната стена. Решаващият съд е обсъдил заключенията и съответните варианти за изграждане на улица тупик, при което е направил обоснован извод, че не е нарушено изискването за икономичност и осигуряване на целесъобразност за устройството на териториите. Предвиждането в оспорения ПУР не засяга предвижданията на ПУП - ПЗ. От друга страна като са обсъдени възможните варианти е прието, че най-рационално е прилагането на приетия в ПУР вариант. Освен това съгласно предложението в допълнителната експертиза се засяга друг имот - ПИ 150, като не се отстранява наличната денивелация. Следва да се има предвид, че при преценката е необходимо да се съобрази и принципа за съразмерност съгласно чл. 6 от АПК. При две или повече законосъобразни възможности административният орган следва да избере тази, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото /чл. 6, ал. 4 от АПК/. В съответствие с този принцип са и направените от съда изводи за законосъобразност, вкл. принципа за целесъобразност, предвиден в чл. 108 от ЗУТ. Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 125, ал. 6 и 2 от ЗУТ, тъй като са спазени изискванията за съответствие с техническите задания. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,