Решение № 9817 от 29.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2784/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ НИКЕ - Л. Атанасов, със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. Ловеч, ул. Стара Планина 2, чрез адв. Миневска, срещу решение 243 от 15.12.2020 г., постановено по адм. дело 429 от 2020 г. по описа на Административен съд Ловеч. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ 10846 от 09.09.2020 г., издадена от Началника на отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново, Главна дирекция Финансов контрол при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че заповедта, с която е наложена процесната ПАМ, е издадена в противоречие с материалните разпоредби и целта на закона. Излага доводи, че пред административния съд са представени доказателства въз основа на които се установява, че за направената покупка е издадена фискална касова бележка. Съдът не се е произнесъл по направеното искане за допускане на свидетел и по всички възражения на дружеството. Иска решението да бъде отменено, а делото върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно иска делото да бъде решено по същество, като се отмени ЗПАМ. Претендира разноски по делото за двете инстанции. Ответникът - Началник отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, не дава становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е била заповед за налагане на ПАМ 10846 от 09.09.2020 г., издадена от Началника на отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново, Главна дирекция Финансов контрол при ЦУ на НАП, с която на ЕТ НИКЕ - Л. Атанасов на основание чл.186, ал.1,т.1, б.а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект СНЕК-БАР ВИККИ, находящ се в гр.Луковит, обл.Ловеч, [улица], стопанисван от търговеца, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е издадена след извършена проверка от органи по приходите на 06.09.2020 г. в 15:17 ч., по време на която е направена контролна покупка на обща стойност 9.00 лв., за която не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство, нито друг данъчен документ, преди легитимацията. При извършената проверка е установена и касова наличност със 195,40 лв. в повече от данните, въведени във фискалното устройство. Установените обстоятелства са описани подробно в ПИП. Въз основа на тези констатации, органът е издал процесната заповед, с която на основание чл. 186, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни поради нарушения на чл. 25, ал. 1, т. 1 и чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006 г.) във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при липса на допуснати съществени административнопроизводствени нарушения. Относно материалната законосъобразност и съответствието на оспорвания индивидуален административен акт с целта на закона, е прието следното: Извършеното нарушение по чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС е безспорно установено. Констатациите, че е извършена продажба без да бъде издаден документ за това от ФУ в обекта не са опровергани. Съдът е приел, че са налице предпоставки за налагане на ПАМ, като е счел, че заповедта, с която е наложена, съдържа правни и фактически съображения, които обосновават нейната продължителност. Решението е правилно. С чл. 186 ЗДДС е предвидено налагане на принудителна административна мярка, с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице - запечатване на обект за срок до 30 дни, в случаите на посочените в разпоредбата нарушения, сред които е и неиздаване на съответен документ за продажба по чл.118. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен в изрично посочени в Наредбата случаи. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ запечатване на обект. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз до 30 дни. Обосновано и в съответствие с приложимите материално правни норми, първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено. С наложената ПАМ се преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 ЗАНН. В мотивите на административния акт, органът е изложил всички фактически и правни основания за издаването на посочената заповед, като е съобразил и принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 АПК и е определил срока на мярката в размер на 14 дни при максимален такъв от 30 /тридесет/ дни. В настоящия случая установяването на фактическите обстоятелства, даващи основание да се приеме, че е налице нарушение сред изброените в закона, е обвързало административния орган да издаде заповед за налагане на принудителната административна мярка с необходимите реквизити. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи принудителна административна мярка. По делото не са представени доказателства от които да се установява, че касаторът не е извършил процесното нарушение. Споделят се изводите на административния съд, че при съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, както и обстоятелства, относими към търговеца и проверявания обект, в който се упражнява дейността му, административният орган е определил съразмерен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. При определяне на срока, административния орган е взел в предвид и констатираната от проверяващите касова разлика в размер на 195.40 лв. В касационнаа жалба не са наведени никакви твърдения по отношение на тази разлика. Не е налице и съществено процесуално нарушение допуснато от решаващия състав, което да е основание за отмяна. Установената фактическа обстановка е правилно изведена от приобщения писмен доказателствен материал, анализирани са всички събрани доказателства, които са били част от преписката и са послужили за издаване на процесната ПАМ. Вярно е, че липсва произнасяне по направеното искане за разпит на свидетел, но фактите във връзка, с които е поискано изслушването на този свидетел не променят констатираното с ПИП нарушение. Обосновано и въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба е неоснователна. Изводите му се споделят от настоящия касационен състав, поради което постановеното съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, настоящият състав на Върховен административен съд, Осмо отделение