Решение № 15537 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5763/2012 г.

Решение № 15537 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5763/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив против решение № 512 от 6.03.2012 г., постановено от Пловдивски административен съд по адм. д. № 2122/11 г. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт /РА/ № 241005175/8.04.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция - Пловдив, потвърден с Решение № 517/14.06.2011 г. на директора на Дирекция oОУИo гр. Пловдив, с който акт на oДОМОСТРОИТЕЛ - КАРЛОВОo АД - гр. Карлово не е признат данъчен кредит в размер на 26950 лв. и са начислени лихви от 75,76 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, а досежно основателността и приема следното: С РА, предмет на контрол пред административния съд органът по приходите е отказал на задълженото лице правото му на приспадане на данъчен кредит в посочения размер по тринадесет фактури, издадени през периода от 1.06.2010 г. до З0.09.2010 г. от доставчика ЕТ "Димитър Христов" гр. Стара Загора с предмет на доставките по авансово /частично/ окончателно заплащане по договора. С оглед на установените в хода на ревизионното производство факти и обстоятелства, касаещи горецитирания доставчик, органът по приходите е направил извод, че същия не е представил годни доказателства, удостоверяващи наличието на материален, технически и кадрови потенциал за реалното осъществяване на доставките, свързани с дейностите по събаряне и разчистване на УПИ. Прието е, че не са представени доказателства и обяснения по спорните фактури, касаещи транспортирането на строителните отпадъци, лицата участвали в товаренето и разтоварването им, транспортните средства, с които е извършено извозването, мястото на разтоварването им, както и липсата на обяснения за лицата, участвали в събарянето на сградите. Ревизиращият орган е приел, че по спорните фактури не е доказано доставчикът да е реален изпълнител на услугите. Поради това и на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 950.00 лв. Административният съд отменя РА, приемайки за доказани твърденията на жалбоподателя. Първоинстанционният съд не е споделил съображенията на приходната администрация в ревизионния акт и в решението на административния орган, тъй като при ревизията не са извършени насрещни проверки на двете лица, за които се твърди, че имат сключени трудови договори с трети лица, още повече, че трудовото законодателство допуска сключването на такива при втори работодател /сключените договори на работниците с ЕТ "Димитър Христов" са на непълно работно време и са срочни - от 1.07.2010 г. до 30.09.2010 г./. Освен това в ревизионният акт липсват доказателства, че ангажираните от доставчика човекочасове са по-малко, отколкото необходимите за извършването на сочената дейност по разрушаване и почистване на имота. Съгласно трудовите договори работниците са приели да изпълняват сочените дейности на oобекти в странатаo. Решението на административния съд е правилно. Основният спорен въпрос по делото е налице ли е реалност на доставките по процесните фактури, издадени от ЕТ "Димитър Христов" гр. Стара Загора. Настоящият състав намира, че в конкретния случай административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от Върховния административен съд. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Правилно АС е приел, че процесните доставки са извършени и е налице данъчно събитие, по което е начислен ДДС. Безспорно е установено, че данък е начислен и платен по ДДС-сметка на доставчика, като същият е изпълнил всички законоустановени изисквания за начисляване на ДДС и счетоводното му отразяване за възникване на право на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при осъществена доставка на стоки или услуги, която представлява данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС. Последното от своя страна е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 68 ЗДДС, В конкретния случай, както правилно е приел съдът, са налице безспорни доказателства за реално извършени доставки по спорните фактури. В хода на ревизионното, а така също и в съдебното производство ЕТ е представил безспорни доказателства, с които са оборени направените в РА констатации за липса на доказателства относно материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. В подкрепа на тези изводи е и заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните СТЕ. С оглед горното следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд - осмо отделение,