Решение № 11042 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8167/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Н. - гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. В. Браткова срещу решение 18902/03.06.2025 г., постановено по адм. дело 2210/2025 г, по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 1629/13.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба е посочено само, че съдът не е отчел реалната ситуация, в която живее чужденецът, а именно в област Хасака, [населено място], а е направил общи изводи за цялата страна Сирия. Сочи се, че там, където е живял районът се управлява от кюрдите и те често са образували акции и нахлувания в къщите на хората, а това твърди, че е реална опасност за него и неговото семейство. Тези оплаквания сочат на съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Относно другото отменително основание - нарушение на материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК касационният съдебен състав е длъжен да следи, поради което в рамките на това съдебно производство ще се извърши тази проверка. Иска отмяна на обжалваното решение, респ. на решението на председателя на ДАБ и да му бъде даден статут на бежанец и хуманитарен статут. В съдебно заседание касационният жалбоподател се яви лично и с неговия процесуален представител и поддържат касационната жалба. Ответникът по касационната жалба председател на ДАБ, чрез процесуалния му представител юриск.М. Кръстева, я оспорва и моли да се остави в сила като правилно обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу посоченото по - горе решение на административния орган - председател на ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 48, т.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и в съответствие с материалния закон, като въз основа на бежанската история на чужденеца, обсъдена с актуалната ситуация в Сирия е приел, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение на административния орган е законосъобразно. За да обуслови този правен резултат първостепенният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 8, ал.1 ЗУБ, тъй като не са налице основателни опасения от страна на лицето, търсещо международна закрила от преследване на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съдът е посочил, че в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ се съдържа дефиниция на понятието "преследване", като нарушаване на основните човешките права или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване по ал. 5 могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, вкл. и наказания за отклонение от военна служба, която е довела до извършване на деяния по чл. 12, ал.1, т.1 - 3 ЗУБ. За правилна съдът е приел преценката на административния орган, че от проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено преследване по чл. 8, ал.1 ЗУБ. Съдът е посочил, че жалбоподателят не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасения от преследване и е прието, че мотивите на административния орган да откаже предоставянето на статут - бежански и хуманитарен, са обосновани. Съдът е приел, че не са и налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал.1, т. 1 и 2 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не е установено по делото, че жалбоподателят в страната си по произход е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства - смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота и личността на лицето, безогледно насилие в случаите на въоръжен международен и вътрешен конфликт. Съдът за да обоснове направените изводи за законосъобразност на оспореното решение се е позовал на представената в съдебното производство от ответника актуална справка МД - 02 - 200/08.04.2025 г. на ДАБ, в която е посочено, че след сваляне на режима на Башар Асад, администрацията е обявила амнистия и е заявено, че животът на войниците ще бъде в безопасност.Посочено е от съда, че от същата справка е установено, че Сирийските демократични сили са се съгласили да интегрират своите въоръжени сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. Сочи се, че в бюлетин на ВКБООН от 08.12.2024 г. към 25.03.2025 г. 371 9000 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, както и има множество вътрешно разселени лица в Сирия - около 732 700 души. Цитирано е от съда и изявление на Върховния представител от името на Европейския съюз за развитието на Сирия след падането от власт на Башар Асад и подкрепата за сирийския народ, зачитане на независимостта и спазването на международното право. Съдът е обсъдил и справка МД - 02 - 262/19.05.2025 г., представена от ответника относно изказването на американския президент Доналд Тръмп за извършване промяна на санкциите срещу Сирия по молба на престолонаследника на Саудитска Арабия, което е важна промяна в политиката на САЩ преди очакваната среща със сирийския президент Ахмед ал Щараа. Направен е извод от съда, че премахването на американските санкции ще проправи път за по- голямо участие на работещите в Сирия хуманитарни организации, улеснявайки чуждестранните инвестиции и търговия за възстановяването на страната. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първостепенният съд е приел след преценка на бежанската история на касационния жалбоподател - гражданин на Сирия, [вероизповедание] с оглед проведеното в ДАБ интервю и въз основа на него и представените от ответника справки за обществено - политическото положение в Сирия, е направил извод, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставянето на бежански и хуманитарен статут - чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Видно от проведеното с касатора интервю в ДАБ, същият не е твърдял за преследване в държавата си по произход, нито че е бил арестуван в Сирия или в в друга държава. Пояснил е в интервюто, че не е имал проблеми от религиозен характер, нито че е получавал повиквателна за казармата. Освен това в интервюто касаторът е обяснил, че не е участвал в политическа партия и партийни мероприятия, както и че семейството му, вкл. и съпругата му са останали в Сирия и били е били притеснени да не го вземат войник, поради което е напуснал Сирия. В интервюто касаторът е пояснил, че районът в, който живее се управлява от кюрдите, но не е съобщил, че поради това обстоятелство е имал проблеми с тях. При липса на твърдения за наказателно преследване или наложено наказание поради причина отказ от военна служба или по друга причина, по отношение на касатора не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, респ. чл. 9, § 2 от Директива 2011/95/ ЕС, нито е съобщил конкретни факти и обстоятелства, които да водят до извод, че има реална опасност да е изложен на тежки посегателства - чл. 9, ал.1 ЗУБ, респ. чл. 15 от същата Директива. В настоящето касационно производство процесуалният представител на административния орган представи справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, вх. МД 02 528/30.09.2025 г. От нея се установява, че ситуацията в Сирия е започнала да се нормалиизира и въпреки наличие на насилие в някои райони, те не са били повсеместни. От изявление на турския президент Реджеп Ердоган на Общо събрание на ООН на 23.09.2025 г., същият е изразил подкрепа за сирийския народ. Установено е и, че се стабилизират условията в Сирия, като все повече сирийци се завръщат в страната - около 1 027 887, а и е налице все по - голямо вътрешно разселване, като към 26.09.2025 г. разселените лица. са 1 863 863. Сочи се също, че една част от дейността на ВКБООН е свързана с раздаване на парични помощи на домакинствата, което е важен етап за връщане на повече граждани на Сирия и тяхната реинтеграция. Твърди се в справката, че нарастват и хуманитарните помощи в Сирия, което също се установява от цитираната справка. Установено е, че от сведенията към 03.09.2025 г. на Министерството на правосъдието, в Сирия е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, а обработката на останалите досиета продължава. Макар в интервюто касаторът да е заявил, че не е получавал повиквателна за казармата, следва да се отбележи, че липсват каквито и да е данни, от които да се направи извод, че при завръщането си в Сирия касаторът ще бъде извикан да отбие военната си служба, респ. да се включи в армията на кюрдите. Освен това в Сирия се провеждат избори и с оглед и международната помощ за тази страна, налице е стабилизиране на положението там, поради което страхът у касатора е неоснователен. Посоченото от него, че заради войната не може да осигури прехрана за семейството си и затова търси работа, не сочи на страх от преследване или опасност от тежки посегателства. В същото време е установено, че родителите му, шестимата му братя и четирите му сестри, вкл. и съпругата му са останали да живееят в Сирия и поради липсата на каквито и да е обстоятелства за преследване или изтезание, правилно решаващият съд е приел, че жалбата срещу административния акт е неоснователна. Приложимият материален закон е правилно приложен от решаващия съд, който е обсъдил законовите предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и е направил законосъобразен извод, че жалбата е неоснователна. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените нарушения на съдопроизводствените правила, както и е спазил материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение