Решение № 976 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1520/2015 г.

Решение № 976 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1520/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Стоян Димитров Манов е подал касационна жалба срещу решението от 22.12.2014 г. по адм. дело № 1097/2013 г. по описа на Административния съд-Бургас, с което е била отхвърлена жалбата му срещу "незаконосъобразни откази за предоставяне на материали във връзка с откази за включването му в списък на предложени за условно предсрочно освобождаване лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора - Бургас", както и срещу преместването му от едно затворническо общежитие, открит тип в друго затворническо общежитие от открит тип в рамките на същото място за лишаване от свобода. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат направените искания и се присъдят разноски. Началникът на Затвора-Бургас не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Стоян Димитров Манов, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Бургас. В жалбата се правят твърдения, че двукратно е отказвано включването на Стоян Манов в списък за разглеждане на молби за условно предсрочно освобождаване. С молба от 16.12.2012 г. до началника на Затвора - Бургас Манов поискал да се запознае с мотивите на комисията, която взела това решение. Две седмици след това "бил направен опит за връчване на отговор на лишения от свобода, но без да му се предоставят мотивите, което било оформено като отказ да се получи исканата информация". Междувременно се провело ново заседание на комисията и отново имало отказ да се предоставят мотивите на нейното решение. С жалба от 11.02.2013 г. лишеният от свобода отнесъл въпроса до главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", но отговорът от 29.03.2013 г. му бил показан само за сведение, без да му се даде копие или да се предостави на неговия адвокат. В жалбата се излагат и твърдения, че "без видимо основание и без спазване на процедурата по чл. 46 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража" Стоян Манов бил преместен от затворническото общежитие от открит тип "Строител" в затворническото общежитие от открит тип "Житарово". Поискано е да се установи липсата на заповед на началника на Затвора-Бургас, да се отмени преместването и да се задължи администрацията на Затвора - Бургас да приведе дейността си в съответствие с нормативната уредба. Във връзка с повдигнатия между Административния съд - Бургас и Окръжния съд - Бургас спор за подсъдност на делото с определение № 166/24.09.2013 г по ЧВД № 1708/2013 г. петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд изпратил жалбата по подсъдност на Административния съд - Бургас. Административният съд направил преценка за недопустимост на жалбата поради просрочие, както и поради липсата на годен за оспорване административен акт и правен интерес. Съдът постановил две определения за прекратяване на производството по делото с тези мотиви. Определенията били отменени с определение № 6546/15.05.2014 г. по адм. дело № 5797/2014 г. по описа на Върховния административен съд, и определение № 2118/14.02.2014 г. по адм. дело № 588/2014 г. по описа на Върховния административен съд и делото е било върнато за разглеждането на жалбата на Стоян Манов по същество. Спазвайки задължителните указания на горния съд, административният съд приел жалбата за разглеждане и установил, че Стоян Димитров Манов е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от девет години и шест месеца, което изтърпява в Затвора-Бургас. На неустановени дати през октомври и декември 2012 г., февруари 2013 г., април и юни 2013 г. Стоян Манов правил искания за включване в списък на лица, предложени за условно предсрочно освобождаване, което му било отказано. През декември 2012 г. администрацията на Затвора-Бургас предложила на лишения от свобода да го запознае с мотивите на отказа да бъде направено предложение за условното му предсрочно освобождаване, но той отказал. През февруари 2013 г. отново получил отказ да бъде предложен за условно предсрочно освобождаване. Той се запознал с мотивите на комисията по изпълнение на наказанията и изразил несъгласие с тях. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направил извод, че не са налице незаконосъобразни откази на администрацията на Затвора - Бургас за запознаване на лишения от свобода с материалите относно искането му за условно предсрочно освобождаване. Самият жалбоподател не поддържал, че е бил лишен от възможността да се запознае с конкретен документ, имащ отношение към искането му, а изразявал общо недоволство от това волеизявление на комисията, което обаче не подлежало на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Административният съд преценил като неоснователно и оспорването на преместването на жалбоподателя от едно в друго общежитие от открит тип в юрисдикцията на Затвора - Бургас като териториална служба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В жалбата и уточненията към нея липсвали каквито и да е конкретни твърдения за неблагоприятно засягане на правата и интересите на лишения от свобода в резултат на преместването, а неговата целесъбразност не можела да се контролира от съда. С тези мотиви съдът отхвърлил жалбата против "твърдяни незаконосъобразни откази за предоставяне на материали във връзка с откази за включването на Манов в списък на лица, предложени за условно предсрочно освобождаване, както и за преместването на жалбоподателя от едно затворническо общежитие от открит тип в друго затворническо общежитие от открит тип в рамките на същото място за лишаване от свобода". Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо поради липсата на предвидени в закона предпоставки за произнасянето на съда. Административният съд се е произнесъл по нередовна жалба, която няма необходимото съдържание. Съгласно чл. 150, ал. 2, т. 5, 6 и 7 АПК жалбата трябва да съдържа означение на обжалвания административен акт, указание в какво се състои незаконосъобразността на акта и самото искане. В подадената до административния съд жалба от адвокат Сава Каров от името на Стоян Димитров Манов не се индивидуализират предмета на акта и административния орган, който е негов издател, както и конкретната молба на лицето, по която е бил издаден. Твърди се противоречиво и непоследователно, че на лишения от свобода било отказано "включване в списък на молби за условно предсрочно освобождаване" без да се уточнява кой е направил този отказ, после - че лишеният от свобода получил откази да бъде включен в предложения на комисията по чл. 73 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража за условно предсрочно освобождаване, които тя прави пред окръжния съд, и накрая - че получил откази да му се предоставят мотивите на взетите по отношение на него решения на комисията. По делото като ответник е бил конституиран началника на затвора, без да е изяснено отношението му към исканията на жалбоподателя, при положение, че органът, който приема решения във връзка с условното предсрочно освобождаване на лишени от свобода, е комисията по изпълнение на наказанията, която работи по правила, издадени от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (чл. 55, ал. 6 ППЗИНС). Същевременно твърденията на жалбоподателя за издадените "незаконосъобразни откази" не кореспондират с искането му "администрацията на затвора да приведе дейността си в съответствие с нормативната уредба", по което, както е направено, съдът няма правомощия да се произнесе. Съгласно чл. 172, ал. 2 АПК съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени, да го измени или да отхвърли оспорването. Преди да пристъпи към разглеждането на делото, съдът е длъжен да изясни предмета на спора. Едва след като разполага с ясно и пълно изложение относно оспорения акт и искането, свързано с него, административният съд може да прецени вида на правоотношението. В разглеждания случай безусловно е необходима преценка дали дейността, която се визира в жалбата, е изпълнително-разпоредителна или е свързана с изпълнение на наказанията, но тя може да се направи само при наличието на редовна жалба, която има изискващото се по закон съдържание. Отделно от това следва да се отбележи, че постановеното от съда решение по съществото на спора не може да се обосновава с мотиви, които имат отношение къв допустимостта на оспорването. В жалбата се съдържат и твърдения, че лишеният от свобода е бил преместен в друго затворническо общежитие без преди това да е бил издаден административен акт. Жалбата е нередовна и в тази част, тъй като не се посочва органа, разпоредил преместването, без да оформи писмено волеизявлението си, респективно длъжностното лице, което е предприело изпълнение без заповед на компетентния орган. Същевременно, дори непълни, тези твърдения на жалбоподателя, както и направеното, макар и непрецизно, искане, да се "отмени преместването", е следвало да насочат първоинстанционния съд, че по същество се търси защита срещу неоснователни действия по реда на чл. 250 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс. В случай че нередовността на искането бъде отстранена в процедурата по чл. 158 АПК, съдът следва да го разгледа в отделно производство, тъй като исканията за прекратяване на действия, извършени от административен орган или длъжностно лице, подлежат на разглеждане по различен процесуален ред от оспорванията на индивидуални административни актове. С оглед направените констатации постановеното решение следва да се обезсили и делото следва да се върне на административния съд за ново разглеждане. Тъй като проверката за допустимост предхожда тази за правилността на решението, правилността на обжалваното решение не следва да се проверява. Разноски на страните не следва да се присъждат, тъй като производството по спора не е приключило. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд