Решение № 10140 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11843/2014 г.

Решение № 10140 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11843/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Енева, против решение № 5303/1.08.2014 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 12471/2013 г., с което е отменено решение № 581/25.11.2013 г. на директора на Агенция "Митници", потвърждаващо решение № 988/24.09.2013 г. на и. д. началник митница Пловдив в частта му по т. 2, и административната преписка е изпратена на компетентния митнически орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че законосъобразно митническият орган е отказал възстановяване на платен акциз в размер на 4 796 лв. за 436 л. етилов алкохол, тъй като същият е използван за почистване и дезинфекция, и по отношение на него не е налице хипотезата на чл. 22, ал. 4, т. 2 ЗАДС. Претендира се отмяна на решението на АССГ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Биовет" АД със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. "Петър Раков" № 39 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Пройчева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № 581/25.11.2013 г. на директора на Агенция "Митници", потвърждаващо решение № 988/24.09.2013 г. на и. д. началник митница Пловдив в частта му по т. 2, с което е отказано възстановяването на платен акциз в размер на 4 796 лв. за 436 л. етилов алкохол, използван за почистване и дезинфекция през м. юли 2013 г. За да отмени оспореното решение на директора на Агенция "Митници", административният съд е приел, че етиловият алкохол, използван за дезинфекция, е част от използването му за проби за анализ, необходими производствени изпитвания и за научни цели, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Поради това подлежи на възстановяване в хипотезата на чл. 22, ал. 4, т. 2 ЗАДС. Това заключение следва и от анализа на разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС, изключваща възстановяването на акциз за алкохол, използван като средство за почистване, само в хипотезата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е определил точно спорния между страните по делото въпрос, който е свързан с тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 2 ЗАДС, и по-конкретно дали тя регламентира възстановяване на платен акциз за алкохол и алкохолни напитки, само когато те са използвани пряко като проби за анализ, за необходими производствени изпитвания или за научни цели или предвижда възстановяването на платен акциз за алкохол и алкохолни напитки и когато те са използвани за дезинфекция на лабораторна стъклария, апаратура, работни плотове, подове и стени на лабораторните помещения. Според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, прието без оспорване, дезинфекцията е от изключително значение при извършването на лабораторни анализи за производствени изпитвания и научни цели. Пробите задължително следва да се вземат и изследват в стерилни и асептични условия, тъй като ако се допусне замърсяване, това ще доведе до грешни резултати и ще повлияе на верността на направените изследвания. От експертизата и доказателствата по делото се установява, че процесните 436 л. етилов алкохол са използвани през м. юли 2013 г. за дезинфекция на лабораторна стъклария, апаратура, работни плотове, подове и стени на лабораторните помещения в лабораториите на "Биовет" АД в обединените производствени корпуси /ОПК/ - 1, 2 и 3, в лабораторията на отдел "Качествен контрол" /ОКК/ и в лабораториите на Института за научна и развойна дейност /ДНИРД/. След като по категоричен начин от данните по делото е установено, че дейността в лабораториите, свързана с вземане на проби за анализ, за необходими производствени изпитвания или за научни цели, е невъзможно да бъде извършвана без дезинфекция на лабораторна стъклария, апаратура, работни плотове, подове и стени на лабораторните помещения, при която се използва 70% разтвор на етилов алкохол, правилно и законосъобразно е приетото от съда, че в хипотезата на чл. 22, ал. 4, т. 2 ЗАДС на възстановяване подлежи не само платеният акциз за алкохол и алкохолни напитки, използвани пряко като проби за анализ, за необходими производствени изпитвания или за научни цели, но и използвани за дезинфекция на лабораторна стъклария, апаратура, работни плотове, подове и стени на лабораторните помещения, която е необходима и задължителна за осъществяването на лабораторната дейност. Правилно също така е прието в мотивите на обжалваното решение, че разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС в сила от 17.07.2012 г. регламентира, че само за целите на прилагането на ал. 3 и ал. 4, т. 4 не се смятат за вложени или използвани в производствен процес алкохол и алкохолни напитки, използвани като средство за почистване. Според чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС възстановява се платен акциз за алкохол и алкохолни напитки, само когато те са използвани в производствен процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. Изричното посочване само на т. 4 в чл. 22, ал. 7 ЗАДС налага извод за неприложимост на тази разпоредба по отношение хипотезите на чл. 22, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗАДС. В тази връзка разграничаването на процесите на почистване и дезинфекция, каквото вещото лице обосновано е направило в своето заключение, както и въпросът дали законодателят в чл. 22, ал. 7 под "използвани като средство за почистване" е имал предвид процеса на почистване в по-широк смисъл, включващ и процеса на дезинфекция, или е имал предвид почистване в тесен смисъл, различно от дезинфекция, са въпроси, свързани с прилагането на тази именно разпоредба и са неотносими към конкретния случай, поради изложените по-горе съображения. Отново съобразно изложеното по-горе, искането на касационния жалбоподател за спиране на касационното производство на основание чл. 631, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК във връзка с образувано пред СЕС дело № С-306/14 по преюдициално запитване на Върховния административен съд, е неоснователно. Поставените въпроси са следните: 1. Какъв смисъл е вложен в понятието "производствен процес" в разпоредбата на чл. 27, § 2, б. "г" от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки и включва ли се в това понятие почистването и/или дезинфекцията като процеси за постигане на определени степени на чистота, предвидени от добрата производствена практика на лекарствени продукти?; 2. Член 27, § 2, б. "г" от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки разрешава ли при нормативно установено от държавите членки освобождаване на алкохол от облагане с хармонизиран акциз, когато е използван в производствен процес, при условие че завършеният продукт не съдържа алкохол, въвеждането на правило, според което за целите на прилагането на това освобождаване не се смята за използван в производствения процес алкохол, използван като средство за почистване?; 3. Допустимо ли е от гледна точка на принципите за правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания въвеждането с незабавно действие (т.е. без предоставяне на разумен срок за съобразяване на поведението на икономическите оператори) на фикция като тази, установена в чл. 22, ал. 7 от ЗАДС, ограничаваща въведено от държавата членка по нейна преценка освобождаване от акциз чрез възстановяването му за алкохол, използван като средство за почистване? От определение на ВАС от 19.06.2014 г. по адм. д. № 13340/2013, с което е отправено преюдициалното запитване, се установява, че спорът по това дело касае прилагането на чл. 22, ал. 4, т. 4 вр. чл. 22, ал. 7 ЗАДС, на което основание митническият орган е отказал възстановяване на платен акциз, а не прилагането на разпоредбата на чл. 22, ал. 2, т. 2 ЗАДС. Посочените различия в правните спорове по делото, по което е отправено преюдициално запитване до СЕС, и настоящото дело обосновават извод за неоснователност на искането за спиране. С оглед изложените съображения искането на директора на Агенция "Митници", направено чрез юрк. Георгиева, за спиране на производството по адм. д. № 11843/14 г. на основание 631, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК е неоснователно и поради това е отхвърлено с определението от 15.09.2015 г. Решението на АССГ № 5303/1.08.2014 г., постановено по адм. д. № 12471/2013 г., което е предмет на касационно оспорване по това дело, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждание. Ответникът по касация изрично заявява чрез процесуалния си представител, че няма претенция за присъждане на разноски. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение