Решение № 4078 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4041/2019 г.

Решение № 4078 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4041/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "56 - Х. Мишков", със седалище с. Доспей, общ. Самоков, обл. Софийска, подадена чрез процесуалния представител адв. В. Мазганова, срещу решение № 91 от 30.01.2019 г., постановено по адм. д. № 975/2018 г. на Административен съд – София област, с което е отхвърлена неговата жалба против заповед № 01-1837/03.08.2018 г. на кмета на община Самоков. С нея е определен Р. Н. за спечелил търг с явно наддаване за продажба на общински недвижим имот – ПИ № 65231.901.343 с площ от 313 кв. м. по кадастралната карта на гр. Самоков с цена в размер на 38 880 лв. без ДДС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е изяснил спора от фактическа страна, не е обсъдил събраните по делото доказателства и наведените правни доводи, при което е постановил напълно формално и необосновано решение. Настоява, че съдът е игнорирал допуснатите съществени нарушения на правилата при подготовката и провеждането на процесния търг, предвид факта, че екземпляр от протокола не е бил предоставен на участника, предложил най-висока цена, както и че игнорирал провеждането на тръжната процедура в отсъствие на правоспособен юрист, каквото е изискването на чл. 8, ал. 9 от Наредбата за търговете и конкурсите (НТК). Счита и, че на заинтересованата страна не е трябвало да се присъждат разноски, по арг. от чл. 67 ГПК, както и че неправилно не било уважено неговото възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което ВАС да отмени оспорената заповед за определяне на спечелилия търга за отдаване под наем на процесния обект, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът- Кметът на община Самоков не заявява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Р. Н. от [населено място], в писмен отговор и в откритото съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуалния си представител адв. П. Манчева, оспорва касационната жалба със съображения за липса на твърдените с жалбата нарушения и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че съдът е извършил детайлен и задълбочен анализ на релевантните факти и е обосновал верен извод за липса на отменителни основания по отношение на процесната заповед. Намира, че предвид установеното, че в състава на тръжната комисия е бил назначен юрист, който първоначално е присъствал на тръжната процедура и е излязъл едва впоследствие, обосновано съдът е отхвърлил възражението за непълен състав на назначената комисия. Счита за правилни изводите на съда за липса на изначално опорочена процедура по провеждане на търга / поради учредени вещни права върху процесния имот/, тъй като касаторът е имал процесуалната възможност да оспори първоначалното решение на общинския съвет за провеждане на търга, издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и подлежащо на съдебен контрол, от която той не се е възползвал. По тези съображения счита, че решението на административния съд е правилно и обосновано и предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед № 01-1837/03.08.2018 г. на кмета на община Самоков, издадена на основание чл. 16, ал. 3 от Наредбата за търговете и конкурсите (НТК) и чл. 35, ал. 6 от Закона за общинската собственост. С нея е определен спечелилият участник Р. Н. в проведен търг с явно наддаване за продажба на общински недвижим имот ПИ № 65231.901.343 с площ от 313 кв. м. по кадастралната карта на гр. Самоков, актуван Акт за частна общинска собственост № 13664/2015 г. с достигната в търга цена в размер на 38 880 лв. без ДДС. Твърденията в жалбата били, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, тъй като административният орган не е съобразил факта, че назначената тръжна комисия не е била в пълен състав, защото посоченият юрист е напуснал залата по време на търга, както и че в проведената процедура не е бил изготвен протокол от тръжната комисия, който да се предостави на участника, предложил най-висока цена. Съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, с изложени фактически и правни основания. Преценил, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по провеждането на търга по отношение на твърдото отсъствие на юрист по време на провеждане на търга. В тази връзка съдът съобразил, че на 29.08.2016 г. е била издадена заповед №ЛС-01-1482 от кмета на община Самоков за прекратяване на процедурата по провеждане на процесния търг, поради допуснати съществени нарушения на производствените правила. Тази заповед е била обжалвана пред АССО, като с негово решение № 118 от 15.02.2017 г. по адм. дело № 925/2016 г. заповедта е била отменена и преписката е върната на кмета на общината да спази процедурата и да обяви спечелил търга. Решението на административния съд е оставено в сила с решение № 4858 от 17.04.2018 г. по адм. дело № 4765/2017 г на Върховен административен съд, четвърто отделение. Съдът е посочил, че съобразно мотивите на решението на ВАС, не е налице липса на юрист при провеждане на търга, защото такъв е бил назначен в състава на комисията и търгът е започнал в присъствието на юрист, който е излязъл от залата по време на наддаването и не се е върнал, съответно не е подписал протокола, но че същият не е отсъствал изначално, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от НТК, за да бъде заменен от резервен член или да се издава нова заповед за допълване състава на комисията. На следващо място обосновал извод, че непредоставянето на протокола на тръжната комисия не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като този пропуск не може да промени крайния резултат, при който за спечелил търга е обявен участникът, който е предложил най-висока цена. Като неоснователно преценил и възражението за опорочаване на процедурата по провеждане на търга, тъй като в тръжната документация било посочено, че върху имота няма никакви тежести и учредени вещни права, което не отговаряло на действителното положение, защото това касае решението на общинския съвет за откриване на процедурата за провеждане на търга, което като необжалвано е влязло в сила. Извел решаващ извод за липса на пороци при провеждането на тръжната процедура и нарушение на материалния закон, налагащи отмяна на постановения административен акт, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Обосновани са изводите на административния съд, че не са налице посочените в жалбата нарушения на административнопроизводствени правила по провеждане на търга, които да обусловят отмяна на административния акт. Съдът изяснил релевантните за спора факти и е обсъдил всички доказателства и доводи за нарушения на относимите процесуални и материалноправни разпоредби. От доказателствата по административната преписка се установява, че със решение № 220 от 21.04.2016 г. на ОбС – Самоков е разпоредено провеждането на публичен търг с явно наддаване за продажба на процесния имот и определен начин и срок на плащане, стъпка за наддаване, депозит за участие в търга, утвърдена е тръжната документация и проекто-договора и е упълномощен кметът на община Самоков да издаде заповед за назначаване на комисия по провеждане на търга, да подготви и проведе търга, да одобри спечелилия търга участник и да сключи договор за покупко-продажба. Страните не спорят, че определеният за спечелил търга участник е предложил най-висока цена. Спорят по въпроси, обсъдени в решение № 118 от 15.02.2018 г. на АССО по адм. дело № 925/2016 г., с което е отменена заповед №ЛС-01-1482 от кмета на община Самоков за прекратяване на процедурата по провеждане на процесния търг и преписката е върната на кмета на общината за продължаване на процедурата и обявяване на спечелил търга участник, оставено в сила с решение № 4858 от 17.04.2018 г. по адм. дело № 4765/2017 г на ВАС. Съгласно чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, както точно е съобразил АССО при преценката на обжалваната заповед на кмета. Първо, в мотивите на решението на ВАС ясно е указано, че непредоставянето на протокола на тръжната комисия не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не води до незаконосъобразност на проведена вече процедура, при която е обявен за спечелил търга за продажбата на общинския недвижим имот, защото това нарушение не би могло да намали цената, която е достигната чрез наддаване при определена начална тръжна цена и стъпка на наддаване, и съответно не може да промени крайния резултат от търга. Известно е, че е съществено само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. Второ, неоснователен е и другият довод в касационната жалба –за нарушена процедурата на търга, защото "е била проведена без присъствието на правоспособен юрист". Това обстоятелство, видно от горецитираното решение на ВАС, не е било налице, тъй като със заповед на кмета на община Самоков №ЛС-01-1430 от 18.08.2016 г. е назначена тръжна комисия, с назначен юрист в състава й. Търгът е започнал в присъствието на юрист, който е излязъл от залата по време на наддаването и не се е върнал, но не е отсъствал изначално, за да бъде заменен от резервен член или да се издава нова заповед за допълване състава на комисията или замяната с нов член. Там е посочено, че преждевременното напускане на юриста на залата, в която се провежда обявения търг, е въпрос на организация на процедурата, поради което не би могло да стане причина за прекратяване на редовно проведен търг и този резултат да е във вреда за лицата, които са участвали в търга с явно наддаване, както точно е съобразил АССО и каквито са указанията на ВАС относно процесната процедура. Трето, неоснователен е и доводът, че съдът не е съобразил представеното по делото разрешение за строеж и удостоверение на техническата служба относно процесния имот. Представените в тази връзка доказателства са неотносими към настоящия спор, както е приел първоинстанционният съд, защото Общински съвет - Самоков със свое решение № 220 от 21 април 2016 г. за провеждане на публичен търг с явно наддаване е определил за продажба процесния недвижим имот. Това решение на общинския съвет за откриване на процедурата за провеждане на търга е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и представлява административен акт, годен за съдебен контрол. Ако касаторът е считал, че са засегнати негови права и законни интереси -като негов собственик или наемател, е имал възможността да оспори това решение на общинския съвет и представените доказателства биха били относими към този спор, но не и към настоящия. Най сетне, и противно на твърдяното от касатора, присъдените в полза на заинтересованата страна разноски за адвокатско възнаграждение са дължими, съобразно чл. 143, ал. 3 АПК, определящ, че когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. При наличие на изрична норма в АПК, аргументите, изведени от ГПК за недължимостта им на "трето лице-помагач"са неприложими. Впрочем нормата на чл. 67 от ГПК, определяща, че всички разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя, не обслужва тезата на касатора и са ирелевантни за спора. От друга страна, техният размер от 1 000 лв. е доказан, съобразно приложеното адв. пълномощно. Правилно е било преценено като неоснователно и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заинтересованата страна, предвид фактическата и правна сложност на делото. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на административния съд е съобразено с материалния закон и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията за разноски на касационния жалбоподател е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Своевременно заявеното искане на процесуалния представител на заинтересованата страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 228 АПК е основателно, поради което касационният жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде намалявано. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение