Решение № 8702 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11532/2015 г.

ВАСIII отделение05.07.2017 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17/05.08.2015 г. по адм. д. № 269/2015 г. по описа на Административен съд - Р. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8702 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11532/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР - Р., подадена чрез Главен юрисконсулт Е. К.-М., против решение № 17/05.08.2015 г. по адм. д. № 269/2015 г. по описа на Административен съд - Р. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради което иска решението да бъде отменено. Оспорва извода на съда, че са налице материалноправните предпоставки за имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и не е налице причинно-следствена връзка между платеното възнаграждение и отмененото наказателно постановление, поради това че адвокатската защита не е задължителна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Ц. Й. П., редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Оспореното решение е правилно. Не е спорно по делото, че в хода на административнонаказателното производство П. е бил представляван от адвокат, на когото е заплатил възнаграждение в размер на 80 лв. Съгласно ТР № 1/2017 г. на ОС на ВАС, изплатеното адвокатско възнаграждение в това производство може да се предяви по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд - Р. е сезиран с искова молба от Ц. Й. П. за присъждане на обезщетение в размер на 80 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар по НАХД № 200/2014 г. по описа на РС - Б. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 80.00 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска. С обжалваното решение Административният съд - С.-град е осъдил Областна дирекция на МВР - Р. да заплати на Ц. П. обезщетение в размер на 80.00 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар в съдебно производство по оспорване на наказателно постановление № 14-4569-000007 от 20.05.2014 г. на ВНД Началник РУ - Д. М. към ОД на МВР - Р., отменено с влязло в сила решение по НАХД № 200/2014 г. по описа на РС - Б. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че в производството по оспорване на наказателното постановление пред РС - Б., ищецът е представляван от адвокат-пълномощник К. Х., видно от представения по НАХД № 200/2014 г. по описа на РС - Б. договор за правна защита и съдействие. За процесуалното представителство по делото е договорено и платено възнаграждение в размер на 80 лева. За ищеца това представлява вреда, доколкото заплащането на сумата намалява фактически неговото имущество, а и поради липсата на процесуална възможност той да упражни претенцията си за разноски в административнонаказателното производство пред съда. Адвокатското възнаграждение е заплатено единствено поради необходимостта от адекватна защита срещу издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, до което не би се стигнало, ако при осъществяване на своята административнонаказателна дейност наказващият орган бе съблюдавал материалния и процесуалния закон. Според съда това обосновава пряката причинност между осъществената незаконосъобразно дейност по административното наказване, приключила с отмененото НП и произтеклите за юридическото лице имуществени вреди. Решението е правилно. То е съобразено с фактите по делото и с приложимия материален закон. От приложеното НАХД № 200/2014 г. по описа на РС - Б. е видно, че НП № 14-4569-000007 от 20.05.2014 г. на ВНД Началник РУ - Д. М. към ОД на МВР - Р., с което на ищеца, на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание глоба в размер на 180.00 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение по делото на Районен съд - Б. В производството по оспорване на наказателното постановление пред РС - Б. ищецът е представляван от адвокат-пълномощник К. Х., видно от представения по НАХД № 200/2014 г. по описа на РС - Б. С договор за правна защита и съдействие й е платено възнаграждение в размер на 80 лева. Съдът е изложил обосновани мотиви за допустимостта и основателността на предявения иск. Претендираните вреди в размер на 80 лв. са доказани от представените по делото писмени доказателства. В съответствие с мотивите на ТР № 1/2017 г. на ОС на ВАС, Административен съд - Р. е приел, че поради отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, ищецът по делото е ангажирал адвокатска защита, във връзка с която е заплатил претендираната сума от 80 лв. В този смисъл разходът е в причинно-следствена връзка с наказателното постановление, което поради порок е било отменено. Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1