Решение № 4328 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8764/2018 г.

Решение № 4328 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8764/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията против една част от решение № 1066 от 18.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1164/2018 година от Административния съд – Варна. С обжалваното решение Агенцията по вписванията е осъдена да заплати на "ТЕЛ АВИВ" ЕООД, обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 415 лева, представляващи заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение за защита по т. д. № 1509/2017 година по описа на Окръжен съд – Варна и по т. д. № 644/2017 г. по описа на Апелативен съд Варна, с решението по което е отменен издаден отказ № 20171020160626-4/26.10.2017 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, ТР. Със същото решение е отхвърлен иска на "ТЕЛ АВИВ" ЕООД срещу Агенцията по вписванията за разликата над присъдената сума от 415 лева до претендирания резмер от 495 лева, както и Агенцията по вписванията е осъдена да заплати на "ТЕЛ АВИВ" ЕООД разноски по делото в размер на 301, 51 лева. Агенцията по вписванията е недоволна от решението в частта, в която е осъдена за част от претендираното от ищеца обезщетение, както и в частта, в която е осъдена да заплати разноски в полза на ищеца. Конкретните възражения на касатора са, че регистърното производство е вид охранително производство и по изричната разпоредба на закона – чл. 541 ГПК разноските в тези производства остават за сметка на молителя. Според касатора това законодателно решение произтича от едностранния характер на охранителното производство, което се развива изцяло в интерес на молителя. Навежда се довод, че от това законодателно решение следвало, че в полза на молителя не може да възникне право на възстановяване на направените разноски. Възразява се и срещу направената от административния съд аналогия с производствата по издаване и обжалване на наказателните постановления, като такива, които се различават от регистърното производство. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на предявения иск. Ответникът по касационната жалба – "Тел Авив" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Иска се оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Според становището на прокурора, случаят попада в приложното поле на ЗОДОВ съгласно препращащата разпоредба на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ като съдът обосновано е приел, че са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна в съдебния спор, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба, съдът намира следното: Съдът е приел, че е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 495 лева, представляващи заплатени държавни такси и адвокатски хонорари за двуинстанционното съдебно производство във връзка с обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, ТР. Съдът е преценил иска като допустим като за тази своя преценка се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е преценил иска и като основателен. Приел е, че е налице отменен отказ на длъжностно лице при АВ. По отношение на вредата, съдът е преценил като такава платените от ищеца държавни такси и адвокатските възнаграждения за обжалването на постановения отказ. Съдът е посочил, че тези плащания са намалили фактически имуществото на ищеца, а и той не е разполагал с възможността да иска възстановяването им от съда, разглеждащ жалбата срещу отказа, поради изричната забрана в чл. 541 ГПК. Съдът е приел и наличието на причинно-следствена връзка между увреждащия акт и вредата, посочвайки, че плащането на държавните такси и адвокатските възнаграждения е било необходимо заради оспорването на незаконосъобразния отказ на длъжностното лице при АВ. По тези съображения, съдът е преценил иска като частично основателен. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява решението в обжалваната му част като неправилно. Неправилен и в противоречие на закона е изводът на административния съд, че за разноските, направени в съдебни производства по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, лицето, което ги е направило може да бъде обезщетено по реда на чл. 1 ЗОДОВ при благоприятен за него изход от тези производства. Производството по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е охранително и както правилно е отбелязъл съдът, в тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 541 ГПК, която разпорежда, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Недопустимо заобикаляне на закона би било, за тези разноски лицата да бъдат обезщетявани по реда на чл. 1 ЗОДОВ. По тези съображения, решението на административния съд в обжалваните му части следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли и в тази част. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 Върховният административен съд в настоящия съдебен състав