Решение № 699 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13389/2014 г.
ВАСII отделение21.01.2015 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 5050/21.07.2014 г. по адм. д. № 10788/2012 г. на Административен съд-София град, в частта, с която е отменено решение № 405/19.07.2012 г. на Столичен общински съвет, по Протокол № 21/19.07.2012 г., по жалба на Хелга Стоименова, Цветан Стоименов и Румен Наумов за УПИ ХI - "за озеленяване с режим на Тго" и ХII - "за подземен гараж и озеленяване" и в частта, с която Столичен общински съвет е осъден да заплати на Хелга Стоименова, Цветан Стоименов и Румен Наумов разноски в размер на 1187 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 10788/2012 г. на Административен съд - София град в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5050/21.07.2014 г. по адм. д. № 10788/2012 г. на Административен съд-София град в останалата част, с която по жалба на "Лекс груп" АД е отменено решение № 405/19.07.2012 г. на Столичен общински съвет по Протокол № 21/19.07.2012 г., в частта за УПИ Х-209 - "за спорт", ХI - "за озеленяване с режим на Тго" и са присъдени разноски в полза на Лекс груп" АД. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 699 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13389/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, подадена от гл. юрк. Щерева против решение № 5050/21.07.2014 г. по адм. д. № 10788/2012 г. на Административен съд-София град. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяната му и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата на "Лекс груп" АД. В останалата част се претендира недопустимост на решението, поради липса на активна легитимация за жалбоподателите Хелга Стоименова, Цветан Стоименов и Румен Наумов. Претендира се частична отмяна и в частта за разноските, поради незачитане на възражението за прекомерност. Ответниците Хелга Стоименова, Цветан Стоименов и Румен Наумов, чрез процесуалния си представител адв. Хаджова, оспорват касационната жалба като неоснователна и молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски. Ответникът "Лекс груп" АД, чрез адв. Бакалова излага становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност и обоснованост на решението и моли за оставянето му в сила.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - частично основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено решение № 405/19.07.2012 г. на Столичен общински съвет, по Протокол № 21/19.07.2012 г., с което на основание чл. 22, т. 4 ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване на м. "Люлин-10 м. р.", кв. 30и, в частта за УПИ Х-209 - "за спорт", ХI - "за озеленяване с режим на Тго" и ХII - "за подземен гараж и озеленяване". За да постанови този правен резултат съдът е приел, след обсъждане заключенията на приетите по делото СТЕ /първоночално и допълнително/, изготвени от вещото лице архитект, че процесните имоти по ОУП попадат в устройствена зона "Жк", като собствените на "Лекс груп" АД са били урегулирани с предвиден застроителен режим по действащия ПЗР /частично изменение от 2005 г/. Изложени са подробни мотиви за конфигурацията на процесните УПИ-та и тези по действащия ПУП и параметрите на собствените на жалбоподателите имоти с идентификатори по КК № № 68134.4359.209, 68134.4359.208 /собственост на "Лекс груп"АД/, 68134.4359.133 и 68134.4359.323 /съсобственост на наследниците на Никола Пашалиев-физическите лица жалбоподатели/. Направен е анализ на нормата на чл. 103, ал. 4 ЗУТ във връзка с чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО за зона "Жк" и възможността за ново застрояване по чл. 22, ал. 3 ЗУТ, като е прието, че процесните имоти не съставляват "междублоково пространство" и няма реализирано "озеленяване". Установено е и несъответствие с нормативите за озеленени площи по ал. 6, чл. 22 ЗУТ във връзка с Наредба № 7/2003 г. и ал. 7 на чл. 22 и чл. 62а от ЗУТ. Прието е и, че липсва основание за изменение по чл. 134 ЗУТ на ПУП за УПИ Х-209 - "за спорт" и ХI - "за озеленяване с режим на Тго", а такова не само, че не е визирано в оспореното решение, а е изрично изключено в мотивната част. Така постановеното решение е недопустимо в частта, с която решението на СОС е отменено по жалба на Хелга Стоименова, Цветан Стоименов и Румен Наумов за имоти с идентификатори 68134.4359.133 и 68134.4359.323, попадащи частично в ХI - "за озеленяване с режим на Тго" и изцяло ХII - "за подземен гараж и озеленяване". Безспорно е по делото обстоятелството, че оспорения ПРЗ е изработен при спазване изискванията на чл. 115, ал. 1 и 2 и чл. 16, ал. 2 от ЗУТ по влязлата в сила КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, в която не фигурират имотите на тримата жалбоподатели-физически лица. Те са нанесени в КККР след изменение на КККР, извършено със заповед № КД-14-22-733/6.08.2012 г. на началника на СГГК - София, т.е. жалбоподателите не са фигурирали в имотния регистър, а също и в предходен кадастрален регистър към момента на одобряване на процесния ПРЗ, поради което не са в кръга на визираните в чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересовани лица. Липсата на изискуемата активна процесуална легитимация води до недопустимост на жалбата и на образуваното по нея производство за незаконосъобразност на процесното решение в тази част. Предвид това обжалваното решение, като постановено по недопустима жалба срещу решение № 405/19.07.2012 г. на Столичен общински съвет, по Протокол № 21/19.07.2012 г., в частта, с която е одобрен план за регулация и застрояване на м."Люлин-10 м. р.", кв. 30и за УПИ ХII - "за подземен гараж и озеленяване" и за част от ХI - "за озеленяване с режим на Тго" следва да бъде обезсилено по реда на чл. 221, ал. 3 АПК, както и в частта, с която са присъдени разноски и първоинстанционното производството следва да се прекрати. Решението в останалата си част, с която е отменено оспореното решение на Столичен общински съвет досежно УПИ Х-209 - "за спорт", ХI - "за озеленяване с режим на Тго" по жалба на "Лекс груп" АД е обосновано и не страда от пороци, съставляващи основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Процесния план е одобрен на основание чл. 22, ал. 4 - 7 ЗУТ, поради което изискванията по ал. 5, 6 и 7 са приложими, но за предвиждане на ново застрояване, а не за предвидено такова по действащия ПУП, както правилно е приел административният съд. Безспорно е установено по делото, че за собствените на жалбоподателя имоти с идентификатори по КК № № 68134.4359.209, 68134.4359.208 има влязъл в сила ПРЗ-одобрено изменение със заповед № РД-09-50-980/3.10.2005 г. на главния архитект на София, с обособяване на две УПИ-та и конкретно застрояване, визирано в заключението на вещото лице. Заповедта е влязла в сила на 20.07.2011г, след проведен съдебен контрол по нейната законосъобразност по адм. д. № 0292/2006 г. на СГС и е следвало да бъде съобразена при одобряване на процесния ПРЗ, още повече, че по действащия ОУП имотите попадат в зона "Жк" и застрояването не нарушава %-ния праг на озеленяване. В тази връзка е обоснован извода на административния съд за допуснати нарушения на изискванията по чл. 104, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 от ЗУТ, както и на ал. 6, чл. 22 ЗУТ. Неоснователно се явява възражението по касационната жалба досежно размера на присъдените на "Лекс груп"АД разноски, в частта за адв. възнаграждение от 3000 лв. Видно от приложения Договор за правна защита и съдействие, договорения размер от 3000 лв е надлежно внесен, а процесуалният представител адв. Бакалова е участвала активно в процеса, с изготвяне на редица писмени искания и становища, поставяне на първоначални и допълнителни задачи към експертите, вкл. въпроси в откритите съдебни заседания при приемане на експертизите. Тези факти и вида на производството-оспорване решение на Столичен общински съвет по чл. 22 от ЗУТ, сочат на съответност на адв. възнаграждение към фактическата и правна сложност на делото, без да се взема предвид продължителността на процеса и броя на съдебните заседания. С оглед на това възражението за прекомерност правилно е оставено без уважение. Претенция от ответника "Лекс груп" АД за присъждане на разноски за настоящата инстанция не е заявена, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение