Решение № 12431 от 27.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6604/2013 г.
ВАСII отделение27.09.2013 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1966 от 25.03.2013 г. по адм. дело № 1109/2012 г. на Административен съд-София град. ОСЪЖДА Надежда Петрова Дедикова, с. Бистрица, ул. "Стефан Стамболов" № 55 да заплати поравно на Василка Георгиева Дедикова, Димитрина Радославова Дедикова и Александър Радославов Дедиков, с. Бистрица, ул. "Стефан Стамболов" № 55 сумата 400 лв /четиристотин лева/, разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12431 от 27.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6604/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Надежда Дедикова, чрез адв. Александрова срещу решение № 1966 от 25.03.2013 г. по адм. дело № 1109/2012 г. на Административен съд-София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, със законните последици. Ответникът изп. директор на АГКК не ангажира становище по жалбата. Ответниците Василка Дедикова, Димитрина Дедикова и Александър Дедиков, чрез адв. Безина, ангажират становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и молят за оставянето му в сила. Претендират разноски по представения списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастрални регистри за землището на с. Бистрица, в частта за границата между имоти с идентификатори 04234.6971.1211 и 04234.6971.1212. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в надлежно проведена процедура, като спорната граница е отразена в картата в съответствие с изискванията на приоритетно визираните в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. критерии, вкл. и след изменението на нормата с бр. 82/2011 г., ДВ. Обсъдени са представените от страните доказателства във връзка с констатациите на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, която установява отразяване на границата след надлежно извършено заснемане на място и при пълно съответствие с регулационната граница и съвпадение с имотната по действащия кадастър от 1986г, а разминаването в площта на имота на жалбоподателката е с 19 кв. м. и то в нейна полза и попада в установените от нормата на чл. 18, ал. 2, т. 4 от Наредба № 3/2005 г. параметри на допустима грешка. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри . Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 при изработване на кадастралната карта границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците по т. 1-6. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на цитирания текст /след изм. бр. 82/2011 г., ДВ/, при липсата на означено по реда на чл. 38 ЗКИР местоположение, имота се нанася по т. 3, а именно: по "кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР /ДВ, бр. 36 от 2004 г./, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ". В конкретния случай е установено пълно съответствие на спорната граница с тази по действащия регулационен и кадастрален план, която съвпада и с частично материализираната на място граница /по сградите/. С оглед на изложеното се явяват неоснователни възраженията по касационната жалба за игнориране изискването по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г., още повече, че нанасянето е съобразено и с критериите на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3, преди изм. след изм. бр. 82/2011 г., ДВ-съобразяване границите на имота със съществуващата на място материализирана граница след изменението с бр. 82/2011 г., ДВ е изместено като критерий от второ място на пето - отменена е т. 2 и е създадена нова т. 5, с текста на отменената т. 2 - "съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1" Предвид изложеното и безспорното обстоятелство, че установеното несъответствие между нанасянето и документите за собственост е от 19 кв. м., т. е. във визираните в чл. 18, ал. 2, т. 4 от Наредба № 3/2005 г. граници на допустима грешка, изводът на административният съд за законосъобразност на оспорената заповед е законосъобразен. С оглед на това, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответниците Василка Дедикова, Димитрина Дедикова и Александър Дедиков за присъждане на разноски за настоящата инстанция се явява основателна, с оглед изхода на делото, поради което касаторката дължи разноски в размер на 400 лв, съставляващи адв. възнаграждение, надлежно внесено по приложения Договор за правна помощ от 09.09.2013 г. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК