Решение № 7529 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4786/2015 г.

Решение № 7529 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4786/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Стефка Недкова Кирчева от гр. Сливен, подадена чрез пълномощника му адв. Милена Мангинова, против решение № 6 от 13.02.2015 г., постановено по адм. дело № 220/2014 г. по описа на Административен съд Сливен. С него е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо изх. № 02-200-6500/2842 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата. Ответникът - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с представено писмено становище, оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 6 от 13.02.2015 г., постановено по адм. дело № 220/2014 г. по описа на Административен съд Сливен, е отхвърлена жалбата на Стефка Недкова Кирчева против уведомително писмо изх. № 02-200-6500/2842 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. С него е отказано заявено от жалбоподателя финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е и материално законосъобразен. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал на събраните по делото доказателства и на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Приел е, че на жалбоподателката правилно е отказано финансово подпомагане на подаденото от нея заявление за това по СЕПП, тъй като при извършените от разплащателната агенция административни проверки за някои от заявените имоти са констатирани застъпвания с декларирани от други земеделски стопани имоти. Тя е била уведомена редовно за това застъпване, но не е представила документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба № 5/. При спазване процедурите по чл. 17, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 5 за тях правилно било отказано изплащането на субсидия за застъпената площ. За друга част правилно било отказано финансово подпомагане на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/ във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП тъй като кандидатът заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. Същото се отнасяло по НР1, като за заявените площи били констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането, като било отказано финансово подпомагане на основание чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/. Била правилно приложена санкцията по чл. 58 от Регламент 1122/2009 по СЕПП и чл. 16 от Регламент 65 за НР1 за наддекларираната площ, понеже процентното отношение на наддекларираната площ попадала в трета група /над 20 % до 50 %/, при което се отказва подпомагане. Обжалваното решение е правилно. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е заявила искане за подпомагане както по СЕПП, така и по НР1, за общо 13 БЗС (Блок на земеделското стопанство) в землището на с. Нейково и в землището на с. Раково. За четири от тях - БЗС 51398-132-18-1; БЗС 51398-135-9-1, БЗС 62061-219-1-4 и БЗС 62061-219-2-2, при извършване на административни проверки, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, на подаденото заявление от жалбоподателката, са установени площи, заявени и от друг земеделски стопанин. На жалбоподателката е било изпратено приложеното по делото уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/5453/14.09.2013 г. Действително то не е било получено от нея, но от приложената по делото обратна разписка се установява, че причината за това е, че тя не е намерена на посочения от нея адрес. Освен това от възражението й с вх. № 02-200-6500 от 2.01.2014 г. се установява, че най-късно на последната дата тя е узнала за установеното застъпване. Така е имала достатъчно време да представи доказателства, удостоверяващи правото й на ползване върху така заявените за подпомагане площи. Но тя не е представила такива нито в административното производство, нито в съдебното такова. В същото време се установява, че другите земеделски стопани, заявили същите площи, са представили такива документи. Затова дори да е допуснато процесуално нарушение в административното производство при връчването на посоченото писмо за установените застъпвания, това процесуално нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило на правилността на оспорваното пред административния съд уведомително писмо. При така установеното, с процесното уведомително писмо по СЕПП за жалбоподателката са налице условията по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, а по НР1 са налице условията по чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11 от 3.04.2008 г./ Условията и по двете посочени разпоредби са идентични и предвиждат намаляване размера на плащането или отказ за плащане когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. А за заявения за подпомагане БЗС 62061-22-3-1 от приложения по делото протокол за теренна проверка и от заключението но вещото лице е установено, че целият БЗС е недопустим за подпомагане и същият е извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., одобрен със Заповеди РД 09-840 от 2.12.2013 г. и РД 09-114 от 27.02.2014 г. на Министъра на земеделието и храните. За този БЗС за налице условията по СЕПП на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Съответно но НР1 за посочения БЗС са налице условията на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. И двете разпоредби предвиждат като последица намаляване размера на плащането или отказване на плащането. Така общият размер на недопустимата за подпомагане площ е 1,44 ха, при допустими за подпомагане 4,57 ха. Съобразно това процентът на наддеклариране е 31,51 %. Предвид относимите разпоредби по СЕПП на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 на Комисията и по НР1 на чл. 16 от Регламент № 65 на Комисията, в този случай не се дължи подпомагане за цялата заявена площ. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в две писма на ДФЗ неправилно бил посочен номерът и датата на възражението й с вх. № 02-200-6500 от 2.01.2014 г. Първото писмото на ДФЗ с изх. № 94-4202/17.07.2014 г. не е по нейното възражение с вх. № 02-200-6500 от 2.01.2014 г., а е по друго нейно възражение с вх. № ЮО-09-0155 от 16.01.2014 г., което е било срещу изключването на БЗС 62061-22-3-1 от специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. А другото писмо с изх. № 02-200-6500 от 17.10.2014 г. на ДФЗ не е представено по делото. Но дори да има неправилно посочване на номера и датата на нейно възражение, това не е съществено процесуално нарушение, тъй като не се отразява на правилността на процесното уведомително писмо. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,