Решение № 11432 от 12.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Колев срещу Решение 613/25.03.2021 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 3961/2019 г., с което е отхвърлено оспорването му с искане за обявяване на нищожност на Заповед ОА-2288/05.12.2005 г. на кмета на община Пловдив за одобряване на проект за изменение на ПУП План за регулация и застрояване за част от кв. 37, ПИ 1882 в УПИ І комплексно застрояване по плана на [жк], гр. Пловдив.

С жалбата решението е атакувано и в частта относно размера на присъдените в полза на Пимк билд 2019 ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответниците - кметът на община Пловдив, община Пловдив и Пимк билд 2019 ЕООД, считат жалбата за неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

I. Касационната жалба е допустима за частта от решението, с която е отхвърлено искането за обявяване на нищожност на заповедта. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

1. а. Нищожността на административните актове се свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които изключват възникването на целените от административния орган правни последици. Некомпетентността на органа, издател на акта, винаги води до нищожност, независимо до кой от видовете компетентност се отнася материална (предметна), местна или компетентност по степен. В останалите случаи на процесуални пороци в широкия смисъл и противоречие с материалния закон, преценката за действителността на административния акт е винаги конкретна и се обуславя от тежестта на порока, от който е засегнат.

б. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с процесуалния закон трябва да е приравнимо на липса на форма, респ. на волеизявление, а с материалния закон да е дотолкова съществено, че да доведе до пълно отсъствие на предпоставките за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Тези критерии за разграничение са възприети от теорията и съдебната практика.

1. Одобряващият изменението на ПРЗ акт е издаден от компетентен административен орган и при спазване на динамичния фактически състав на процедурата по чл. 129, ал. 2 ЗУТ (в редакцията на текста към релевантния момент) предхожда се от приемането на проекта за ПУП от общинския експертен съвет, на чийто решения се съдържа изрично позоваване в съобразителната част на заповедта. Актът притежава и реквизитите, изискуеми за дължимата му форма от чл. 15, ал. 2 ЗАП от 1979 г., индивидуализиращи го като документ и обективиращи основанията на волеизявлението и предмета на разпоредената градоустройствена промяна.

1. Неоснователен е главният довод на касатора за нищожност на заповедта поради самоволно произнасяне на административния орган, без надлежно сезиране.

Действително, установено е по делото със специални знания и свидетелски показания, че ръкописният текст и подписите в заявленията за иницииране на производството не са изпълнени от посочените в тях лица. Този порок на процедурата обаче не изключва по презумпция допустимостта на последващото й развитие, за да породи нищожност на заключителния акт, на две основания.

а. ЗУТ дава възможност производството да започне и служебно с мотивирано предписание да се изработи проект за изменение на действащ план чл. 135, ал. 5 ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.). Т.е. правомощието да се разпореди устройствена промяна не е осъществимо единствено при сезиране от заинтересовано лице по чл. 131 от закона.

б. Въпреки неустановеното авторство на сезиращите административния орган документи, с акт-писмо от 11.07.2005 г. на главния архитект на общината е разрешено изработването на проекта за изменение на ПУП. С влизането в сила на този акт, който е основата за провеждане на следващите етапи от процедурата, е саниран първоначалният порок, свързан с допустимостта на производството. От друга страна, проектът за изменение на плана, както и окончателният акт по одобряването му, са съобщени на заинтересованите лица, в т.ч. и на собствениците на ПИ 1882, които не са се противопоставили. Напротив, предприети са действия по издаване на виза за проектиране и разрешение за строеж (вкл. след промяната на субекта на собствеността върху имота), почиващи на оспорената заповед.

Следователно, действията на заинтересованите собственици на имота, предмет на плана, са израз на воля за възприемане на разпоредените с конститутивния административен акт последици, имплицитно съдържаща в себе си и съгласието да се заяви, разгледа и одобри конкретният проект.

1. Възраженията в касационната жалба, които по хипотеза са отнесени към тезата за нищожност на заповедта, са мотивирани с твърдения за несъобразяване на ПУП с общия устройствен план (чл. 103, ал. 4 ЗУТ), липсата на планове за вертикална планировка и схеми на комуникационно-транспортната мрежа (чл. 108, ал. 2 ЗУТ), липсата на правила и нормативи за прилагането на плана (чл. 108, ал. 4 ЗУТ), противоречие с чл. 22, ал. 4 ЗУТ по отношение на плътността и интензивността на застрояването и нецелесъобразност на предвижданията (чл. 108, ал. 5 ЗУТ).

Дори и при евентуална основателност на доводите на касатора, твърдените нарушения на закона при одобряването на ПУП биха довели по правило до унищожаемост на заповедта, тъй като представляват типична проява на материална незаконосъобразност на акта. Производството по искане за прогласяване на административен акт за нищожен не е средство за преодоляване на вече преклудираната възможност за отмяната му като незаконосъобразен, каквато би била последицата от успешно проведено обжалване на основанията, с които е аргументирано оспорването. Валидността на заповедта би била компрометирана не от количествения критерий за величината на допуснатите нарушения, а от тежестта им, която на плоскостта на нищожността следва да е тежка и радикална до степен, че да изключи въобще настъпването на правни последици от акта.

1. Заповедта не е засегната от несъответствие с материалния закон, което да е нетърпимо от правопорядъка.

а. С нея е одобрен проект за изменение на ПУП ПРЗ за част от кв. 37, ПИ 1882 в УПИ І комплексно застрояване по плана на [жк], гр. Пловдив, като се отваря нова задънена улица със съответните осови точки и габарит 9 м, а от УПИ І комплексно застрояване се образуват нови УПИ І комплексно застрояване и УПИ VІІІ 1882, жилищно застрояване, обществено- обслужващи дейности, с предвидено ново по-високо застрояване, свободно спрямо съседните УПИ и подземно застрояване.

б. Приетите съдебно-технически експертизи не са констатирали противоречие на проекта с положения по Общия градоустройствен план на Пловдив от 1968 г. При отсъствието на конкретни правила по ОГП, съжденията в жалбата за съществуването на три версии относно устройствената зона градски районен център, зона за жилищно застрояване и жилищна зона за комплексно застрояване, не рефлектират върху съдбата на проекта. И в трите случая абсолютна забрана за регулация и строителство от категорията на предвидените не е установена. Наличието на разлика в застрояването между възможните отделни зони би било проява на отклонение в параметрите, което не е изначално недопустимо накърняване на норма от публичен ред напр. одобряване на строителство в територия, отредена за озеленена площ, в имот публична собственост, зона с особен териториалноустройствен статус и др.

в. По действащия план от 1981 г. УПИ I е отреден за комплексно жилищно застрояване, а промяната с новия план установява разновидност на устройствената зона вж. чл. 16 от Наредба 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Техническите експертизи са изследвали индивидуално и потвърдили спазването със заповедта на устройствените показатели по наредбата. Разрешаването на спора по въпроса за кредитирането на експертизите, в частност дали са били приложими чл. 19, чл. 20 или чл. 21 от Наредба 7/2003 г. по отношение на нормативите за застрояване, респ. комплексно и ограниченията при преструктуриране на жилищен комплекс (чл. 22, ал. 4 ЗУТ), също не би се отразило на резултата от оспорването по вече очертаното мерило за преценка на хипотезите, в които административният акт може да се квалифицира като нищожен.

г. Тези разсъждения са относими и към останалите, обстойно аргументирани, доводи в касационната жалба. Противното виждане би определило всеки акт за одобряване на ПУП, неотговарящ на някое от изискванията по ЗУТ и подзаконовите актове по прилагането му, като недействителен и стеснило неоправдано обхвата на редовната и общоприета проверка за отменяемост, вън от засягането на стабилитета на устройственото планиране. Със заповедта е наредена устройствена промяна, чийто предвиждания не са непоносими за правния ред, а потенциалните й пороци не надхвърлят по значимост основанията, при които актът би подлежал на отмяна като незаконосъобразен.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за възстановяване на ответника Пимк билд 2019 ЕООД на своевременно заявените разноски за адвокатски хонорар, а в полза на администрацията на община Пловдив на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По повод на възражението на касатора за прекомерност и при съобразяване с фактическата и правна сложност на спора, процесуалното участие на страните и разглеждането на делото в едно съдебно заседание пред настоящата инстанция, разноските на Пимк билд 2019 EООД за платено адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани от 2660 лв. до минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция на разпоредбата - ДВ, бр. 68 от 2020 г.

II. Касационната жалба против частта от решението, с която е разпределена отговорността за разноски, в частност относно възлагането върху оспорващия на сторените от Пимк билд 2019 ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение, е недопустима.

В тази му част оспорването има характера на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за изменение на решението. Съдебният акт по разноските е обжалваем едва след изчерпването на реда за изменението му арг. чл. 248, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК. Тъй като в случая молбата се съдържа в касационната жалба и първостепенният съд не се е произнесъл по нея, производството по настоящото дело в съответната част ще бъде прекратено, а искането изпратено по подсъдност на АС Пловдив на основание чл. 135, ал. 2 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение