Решение № 1383 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11414/2016 г.

Решение № 1383 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11414/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ - гр. С., представлявана от председателя на управителния съвет Л. Л., чрез процесуалния представител юрисконсулт М. К., против решение № 9162/25.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5595/2016 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на агенцията против индивидуален административен акт - писмо изх. № 04-25-83/18.04.2016 г. от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ръководител на управляващия орган /УО/ на Оперативна програма "Транспорт" /ОПТ/, с което се налага финансова корекция. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез пълномощника, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмен отговор, както и в съдебно заседание чрез пълномощника държавен експерт И. Й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отхвърлена жалбата на Агенция "Пътна инфраструктура" против индивидуален административен акт - писмо изх. № 04-25-83/18.04.2016 г. от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ръководител на УО на Оперативна програма "Транспорт", с което се налага финансова корекция в размер на 5 % по сключен договор за консултантска услуга във връзка със строителството на обект: "Път II-18 "Софийски околовръстен път - Западна дъга в участък от км 0+780 до км 6+309" по проект BG161P0004-2.0.01-0015 "Изграждане на АМ Калотина - С. - Лот 1: "Западна дъга на Софийски околовръстен път". За да постанови решение в този смисъл, съдът е приел, че с оспорения индивидуален административен акт законосъобразно е наложена финансова корекция за констатирани нарушения на правилата по Закона за обществените поръчки /ЗОП/ при възлагане на обществена поръчка, с предмет определяне на изпълнител на консултантска услуга във връзка със строителството на посочения обект. Достигнал е до заключението, че са допуснати нарушенията, посочени в писмото, правилно е приложен метода за определяне на финансовата корекция, а размерът й е определен в съответствие с установените нарушения и приложимите нормативни разпоредби. Съдът е обосновал извода, че в случая са допуснати нарушенията по констатация 1 - относно незаконосъобразен срок за получаване на оферти. Не са изпълнени условията по чл. 64, ал. 2 от ЗОП (отм.) при провеждане на открита процедура за намаляване на срока за подаване на оферти от регламентирания срок от 52 дни до 36 дни, в случай на публикуване на предварително обявление между 52 дни и 12 месеца преди датата на изпращането на обявлението за поръчката. В тази връзка е приел, че е налице съществено разминаване между информацията в предварителното обявление и тази в обявлението за поръчката, както по отношение на прогнозната стойност на поръчката /в предварителното обявление прогнозна стойност е в размер на 1 500 000 лв., а тази в обявлението за поръчката - 4 636 013.40 лв./, така и по отношение на необходимата информация, от която заинтересованите лица да получат информация за количеството, обема и стойността на поръчката /в предварителното обявление предметът на поръчката е посочен като услуга по осъществяване на строителен надзор по време на строителството, а в обявлението са описани и други дейности/. Поради това че предварителното обявление съществено се различава от обявлението за обществената поръчка, не е налице основание за намаляването на срока с допълнителни 7 дни, съгласно чл. 64, ал. 2 ЗОП. Наред с това съдът е посочил, че съгласно методическото указания на Агенцията за обществени поръчки /АОП/, при съществено разминаване в съдържанието между предварителното и същинското обявление е необходимо повторно да се публикува предварително обявление за поръчките с променен предмет. Съдът е приел, че е допуснато и другото посочено в акта нарушение, свързано с намаляване на срока за получаване на офертите - възложителят не е изпълнил изискването по чл. 64, ал. 3 ЗОП за осигуряване на пълен достъп до документацията за участие по електронен път, поради което не е било налице основание за намаляване на срока за получаване на офертите с допълнителни 5 дни. В тази връзка съдът е изложил, че цялата документация за участие в процедурата е публикувана на официалния интернет сайт на възложителя от датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка, но независимо от това в част III. 2.1, т. 5 от обявлението се изисква като условие за допустимост да бъде представен документ за закупена документация за участие. С въвеждането на това изискване, възложителят на практика ограничава достъпа до документацията в периода между крайната дата за нейното закупуване и крайния срок за получаване на офертите. В този период икономическите оператори не са имали възможност да се снабдят с посочения документ, който е условие за участие в процедурата и затова достъпът до документацията за участие по електронен път не е бил пълен и неограничен. Относно нарушението по констатация 2 - недостатъчен срок за закупуване на документация за участие, съдът е приел, че съотношението между срока за закупуване на документация за участие /32 дни/ и законосъобразния срок за получаване на офертите /45 дни/ в случая е 71,11 %, тоест по малко от 80 %, което представлява нарушение по т. 4 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията. Поради това съдът е заключил, че е допуснато и това нарушение. При обосноваване на извода, че констатираните нарушения са нередност, която представлява основание за налагане на финансова корекция, съдът се е позовал на определението за нередност, съгласно чл. 2, т. 7 от Регламент /ЕО/ № 1083/2006 г. Във връзка с възраженията на оспорващия относно определяне на размера на финансовата корекция съдът е приел, че правилно е приложен пропорционалния метод за определяне на финансовата корекция, тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1 от Методологията, която предвижда че размерът на финансовата корекция се установява по пропорционалния метод в случаите, когато не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора. Съгласно изискването по чл. 6, ал. 1 от Методологията, допуснатите от жалбоподателя нарушения попадат сред основните категории нарушения, за които е предвиден и съответен процентен показател на финансовите корекции. В случая съотношението между срока за закупуване на документация за участие и законосъобразния срок за получаване на офертите е 71,11 %, тоест по-малко от 80 %, и затова е приложима т. 4 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, в която е посочен размер на корекцията от 5 % върху разходите по засегнатия договор. Управляващият орган е взел предвид всички относими обстоятелства при определяне размера на корекцията. Съдът е посочил, че нарушенията имат финансовото отражение за бюджета на Европейския съюз, тъй като е налице необосновано ограничаване на конкуренцията в процедурата, в която е можело да участват други икономически оператори, които да представят оферти с по-ниска стойност за изпълнение на поръчката. С незаконосъобразното прилагане на чл. 64, ал. 1 - 3 ЗОП, довело до определяне на недостатъчен срок за потенциалните участници/кандидати да получат документацията за участие, е нарушен принципа на свободна и лоялна конкуренция. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че между Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като договарящ орган и Агенция "Пътна инфраструктура", като бенефициент /в настоящото решение понятието "бенефициент" се използва в смисъла, в който е използван в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ е сключен договор с рег. № ДОПТ-12/21.08.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Транспорт" за изпълнение на проект "Изграждане на АМ Калотина - С. - Лот 1: "Западна дъга на Софийски околовръстен път", регистриран под номер BG161РО00402.0.01-0015". На 29.02.2012 г. от Агенция "Пътна инфраструктура" е изпратено предварително обявление /обявление за предварителна информация/ до Официален вестник на Европейския съюз /ОВ ЕС/ и до Регистъра за обществени поръчки /РОП/ относно поръчка с предмет "Строителен надзор по време на строителството" и със заглавие: "Определяне на изпълнител на консултантска услуга във връзка със строителството на обект: Път II-18 "Софийски околовръстен път - Западна дъга в участък от км 0+780 до км 6+309". В това обявление, в т. II. 4/ - "Кратко описание на същността и количеството или стойността на доставките или услугите", е посочено следното: "Определяне на изпълнител на консултантска услуга във връзка със строителството на обект: "Път II-18 "Софийски околовръстен път в участъка от км 0+780 до км 6+309". Прогнозна стойност, без да се включва ДДС: 1 500 000 BGN". Предварителното обявление е публикувано в съответния раздел на ОВ ЕС на 03.03.2012 г. С решение № 25 от 28.02.2013 г. на председателя на УС на АПИ е открита обществена поръчка и на същата дата до ОВ ЕС и РОП по електронен път е изпратено обявление за обществената поръчка със същото заглавие като поръчката, посочена в предварителното обявление от 29.02.2012 г., с предмет "Архитектурни и инженерни услуги; услуги по градоустройствено планиране и паркова архитектура, инженерно ориентирани научни и технически консултантски услуги; технически изпитвания и анализи". Обществената поръчка е вписана в РОП с номер 00044-2013-0015. В т. II. 1.5/ от обявлението - "Кратко описание на поръчката или покупката" е направено кратко описание на проекта, след което са описани дейностите, които включва извършването на услугата във връзка със строителството на посочения обект: дейност на координатор по безопасност и здраве за изпълнение на етапа на изпълнение на строежа; извършване на строителен надзор по време на строителството в съответствие с изискванията на чл. 168 ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, съобразно описаните в глава девета от ЗУТ задължения; координация на строителния процес до въвеждането на строежа в експлоатация; координация на строителните продукти, влагани в строежа, както и на извършените СМР; отчитане хода на изпълнение на договора с изпълнителя и на извършените СМР; извършване на геодезично заснемане и осигуряване на удостоверение по чл. 52 ЗКИР; изготвяне на окончателен доклад за въвеждане на строежа в експлоатация; изготвяне на технически паспорт на строежа съгласно Наредба № 5/28.12.2006 г.; одобрение на Комуникационен план за изпълнението на мерките за информация и публичност и проследяване на изпълнението му; упражняване на строителен надзор по време на отстраняването на проявени скрити дефекти през гаранционните срокове. В т. II. 2.1/ от обявлението прогнозната стойност на обществената поръчка е посочена в размер на 4 636 013 лв.; в т. III. 2.1/ са посочени документите, които следва да съдържа всяка оферта, като по т. 5 е изискано копие от документа за закупена документация; в т. IV. 3.3/ е посочен срок за получаване на искания за документи или за достъп до документи - 01.04.2013 г.; цената на документацията е 10 лв., посочено е място за получаване на документацията в административната сграда на АПИ; в т. IV. 3.4/ е посочен срок за получаване на оферти за участие - 11.04.2013 г., до 17 часа. Документи за участие в процедурата са закупени от 12 търговски дружества, оферти за участие в откритата процедура са представени от 7 участници, от тях 4 са отстранени /по причини, различни от непредставяне на документ за закупена документация/. На 21.10.2015 г. е сключен договор за възлагане на обществена поръчка с изх. № РД-36-26, между "Агенция "Пътна инфраструктура", като възложител и Сдружение "С. З. 2013", като изпълнител за консултантски услуги във връзка с обществена поръчка с предмет: "Определяне на изпълнител на консултантска услуга във връзка със строителството на обект: Път II-18 "Софийски околовръстен път - Западна дъга в участък от км 0+780 до км 6+309", на стойност 599 200 лв. без ДДС. При тези фактически обстоятелства спорът по делото е правен. Изводите, до които е достигнал първоинстанционният състав на съда съответстват на приложимите правни норми и се споделят от настоящия касационен състав. В чл. 69, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент № 1303/2013 /Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1083/2006 на Съвета/. Според определението по чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, "нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. В същия смисъл е определението по чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, което е приложимо в случая, на основание чл. 152, § 1 от Регламент № 1303/2013 г. - "нередност" е всяко нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като отчете неоправдан разход в общия бюджет. Общите правила за започване на процедурата за администриране на нередности са посочени в чл. 69, ал. 2 и сл. ЗУСЕСИФ. В чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ е предвидено, че финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на посочените в същата разпоредба основания, сред които по т. 9 е предвидено налагане на финансова корекция за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ, случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. Основните правила за определяне на размера на финансовата корекция са посочени в чл. 72 от закона. Процесуалните правила за налагане на финансова корекция са разписани в чл. 73 от закона, като в ал. 1 е предвидено, че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно § 8, ал. 2 ПЗР ЗУСЕСИФ, приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на закона, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 г. - 2013 г. С Постановление № 134 от 5.07.2010 г. на Министерския съвет /обн. ДВ, бр. 53/2010 г./ е приета Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" /означавана по-долу като "Методологията"/. С тази Методология, съгласно чл. 6, ал. 1 и в приложението към същата, са определени основните категории нарушения, за които се налагат финансови корекции, както и препоръчителните процентни показатели на финансовите корекции. Предвид това и с оглед липсата на регламентация в ЗУСЕСИФ на този вид обществени отношения, за целите на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ и за програмния период 2007 г. - 2013 г. нормативният акт, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ е Методологията. Установените в случая релевантни фактически обстоятелства обосновават наличието на нередност по смисъла на цитираните разпоредби, както правилно е заключил първоинстанционният съд. В чл. 64, ал. 1 ЗОП /отм., в приложимата редакция/ е предвидено, че при провеждане на открита процедура възложителят изпраща обявлението за обществена поръчка до агенцията за вписване в РОП най-малко 52 дни преди крайния срок за получаване на офертите, според ал. 2, сроковете по ал. 1 могат да се намалят до 36 дни, когато предварителното обявление е изпратено за публикуване между 52 дни и 12 месеца преди датата на изпращане на обявлението по ал. 1 и съдържа информацията, налична към датата на изпращането му, а според ал. 3, сроковете по ал. 1 и 2 могат да се намалят със 7 дни, ако обявлението е изпратено по електронен път, и с още 5 дни, ако от датата на публикуване на обявлението в електронен вид възложителят предостави пълен достъп по електронен път до документацията за участие в процедурата и ако в обявлението е посочен Интернет адрес, на който тя може да бъде намерена. Правилно съдът е приел, че са допуснати нарушенията, посочени в обжалвания административен акт - писмо рег. № 04-25-83/18.04.2016 г., които по-подробно са описани в предхождащото писмо рег. № 04-25-83/23.03.2016 г., изпратено от УО до АПИ и представляващо по своето естество уведомителен акт по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, който се изпраща от УО до бенефициента преди налагането на финансовата корекция, за да бъде дадена възможност на последния да направи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Само за яснота следва да се посочи, че в случая такива възражения са представени с писмо рег. № 04-25-83/11.04.2016 г. и същите са обсъдени в акта за налагане на финансова корекция, издаден от УО - писмо рег. № 04-25-83/18.04.2016 г. Първото от констатираните нарушения /констатация 1/ е за неспазване на сроковете за получаване на оферти. Правилен е изводът, че в случая от АПИ, като възложител на обществената поръчка, неправилно е допуснато намаление на срока за получаване на оферти на 42 дни, считано от датата на публикуване на обявлението - 28.02.2013 г., до определената крайна дата за подаване на оферти - 11.04.2013 г., тъй като не са изпълнени условията, предвидени в чл. 64, ал. 2 ЗОП (отм.). Предварителното обявление е изпратено за публикуване в рамките на срока, указан в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗОП (отм.), но то не съдържа необходимата информация за обществената поръчка. От съдържанието на предварителното обявление и на обявлението в частта, касаеща предмета на обществената поръчка, е видно, че има съществена разлика, като в предварителното обявление предметът е посочен най-общо като предоставяне на консултантска услуга по осъществяване на строителен надзор - услуга № 12 /архитектурни и инженерни услуги, услуги по градоустройствено планиране и по паркова архитектура; свързани научни и технически консултантски услуги; услуги, свързани с технически изпитвания и анализи/, а в обявлението са описани в отделни пунктове различни консултантски услуги, като строителния надзор е само една от тях. Становището на касатора, което е било поддържано и в производството пред първата инстанция, че няма разлика в съдържанието на предмета по предварителното обявление и обявлението, не може да бъде възприето, тъй като разликата е очевидна, а освен това е съществена, тъй като вида и обема на услугите, които са описани в обявлението е различен и значително по-голям от тези по предварителното обявление. Съдържанието на предварителното обявление не е изрично регламентирано, а това на обявлението за откриване на обществена поръчка е регламентирано в чл. 25, ал. 2 ЗОП (отм.), като по т. 3 е предвидено изискването в обявлението да се посочи обект, предмет и прогнозна стойност на поръчката, както и количество или обем, включително на обособените позиции. От бланката, на която е изготвено предварителното обявление е видно, че в него е попълнена графата за кратно описание на същността и количеството или стойността на доставките и услугите, като относно същността и количеството е посочено всъщност заглавието на обществената поръчка /така, както е посочено в предварителното обявление в т. II. 1, а също и в обявлението за обществената поръчка. В предварителното обявление е посочена и прогнозна стойност. Следователно, в предварителното обявление обществената поръчка е описана с нейното заглавие и с посочване на категорията на доставяните услуги, както и с прогнозната стойност. От тези характеристики на обществената поръчка, използвани за описанието й в предварителното обявление, в обявлението е идентично единствено заглавието на обществената поръчка. Както вече се обоснова, предметът на консултантските услуги е значително разширен, а прогнозната стойност е увеличена около 3 пъти /в предварителното обявление е 1 500 000 лв., а в обявлението - 4 636 013 лв./. При трикратно увеличение на прогнозната стойност, становището на касатора, че разликата е несъществена, очевидно е необосновано и не може да бъде споделено. Не може да бъде възприето също становището на касатора, че в предварителното обявление е посочена цялата налична към този момент информация и затова било изпълнено условието по чл. 64, ал. 2 ЗОП (отм.). Като се отчете вида и съдържанието на консултантските услуги, така както са описани в обявлението за обществената поръчка от една страна, а от друга - предмета на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, който е сключен на 21.08.2012 г., се налага извода, че информацията относно необходимите консултантски услуги за осъществяване на проекта и по-конкретно на обсъжданата част от него /"Път II-18 Софийски околовръстен път - западна дъга в участък от км 6+780 до км 6+309"/ е била на разположение на бенефициента и същият е имал обективна възможност да я предостави в предварително обявление, особено като се отчете в тази връзка обстоятелството, че става въпрос за консултантски услуги, които неизменно съпътстват изпълнението на всеки подобен строителен обект. От касатора не се твърди, че каквато и да било част от информацията, която е послужила за определяне на предмета на обществената поръчка му е станала известна по-късно. Както правилно е отбелязано в първоинстанционното решение, целта на публикуването на предварителното обявление е да се даде обективна възможност на икономическите оператори да участват в процедурите за възлагане на обществени поръчки, които съответният възложител възнамерява да обяви през следващите 12 месеца и затова обявлението трябва да съдържа такава информация, която да осигури възможност на потенциалните участници да организират своевременно ангажирането на финансов и кадрови ресурс. П. на възложителя възможност по чл. 64, ал. 2 ЗОП (отм.) да съкрати срока за получаване на оферти е обусловена от наличието на предварително обявление, в което от възложителя е предоставена достатъчно информация за обществената поръчка и понеже в законовата разпоредба информацията е определена като "информацията, налична към датата на изпращането", то следва да се приеме, че се касае за цялата налична информация, доколкото се отнася до предмета и същността на поръчката. Предвид изложеното, обосновано е прието, че бенефициентът като възложител на обществената поръчка не е имал право да намали срока за получаване на оферти на основание чл. 64, ал. 2 ЗОП (отм.). Правилни са изводите на съда и относно другото нарушение по констатация 1 - възложителят не е предоставил пълен достъп по електронен път до документацията за участие в обществената поръчка и затова не е имал основание да намали с допълнителни 5 дни срока за получаване на офертите, съгласно чл. 64, ал. 3 ЗОП (отм.). Изискването по посочената разпоредба е да е осигурен пълен достъп до документацията по електронен път от датата на публикуване на обявлението по електронен вид. Такъв достъп в случая е бил предоставен, но на практика той е ограничен до датата, на която изтича крайният срок за закупуване на документацията за участие - 01.04.2013 г., защото като един от документите, които следва да бъдат представени с офертата е предвиден документ за закупуване на документацията. Такъв документ очевидно не би могъл да бъде получен от икономическия оператор след дата 01.04.2013 г., защото след тази дата вече не е било възможно закупуването на документацията. По този начин се ограничава възможността за подаване на оферти, като се ограничава възможността за снабдяване с документ, който е необходимо да бъде представен, за да се допусне кандидата до участие. Целта на осигуряването на пълен достъп до документацията по електронен път за целия период от публикуване на обявлението до изтичане на срока за получаване на офертите е да се гарантира, че съответният икономически оператор разполага с целия този срок за подготовка и представяне на офертата си. В случая срокът за достъп по електронен път на практика е намален с 10 дни, поради предвиденото от възложителя изискване към офертата да се приложи и документ за закупена документация, срокът за което изтича 10 дни преди изтичане на срока за получаване на офертите. Следователно, достъпът по електронен път не е пълен и неограничен. Доводът, който се поддържа от касационния жалбоподател, че обявлението за обществената поръчка не е било обжалвано и затова не би следвало да се приеме, че при обявяването на поръчката са допуснати нарушения, е неоснователен. Преклудирането на възможността за обжалване на обявлението за обществената поръчка от заинтересованите лица не влияе върху правомощието на управляващия орган да констатира нарушения при обявяването на обществената поръчка и за случаите, при които те представляват нередност по смисъла на чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ и на основанията по чл. 70, ал. 1 от същия закон да определя и налага финансова корекция. Неоснователни са доводите на касатора, че намаляването на срока за представяне на оферти на практика не е довело до ограничаване на броя на участниците, тъй като били закупени 12 броя документация за участие и били подадени 7 оферти, което обосновавало извод за наличие на конкуренция, тъй като нарушението в случая е обективно установено и се изразява в неспазване на законовите изисквания за намаляване на срока, а посочените обстоятелства може да имат значение само при преценката на тежестта на нарушението. Правилен е изводът относно наличието на нарушение по констатация 2 - определяне на недостатъчен срок за получаване на документация за участие. В чл. 28, ал. 6 ЗОП (отм.) е предвидено, че документация може да се закупува до 10 дни преди изтичане на срока за получаване на офертите. Предвид датата на обявлението - 28.02.2013 г. и посочената в нея дата за закупуване на документацията - 01.04.2013 г., срокът за закупуване в случая е 32 дни. Този срок представлява 71,11 % /32/45/х100/ от законосъобразния срок за получаване на офертите, който е следвало да бъде 45 дни /срокът по чл. 64, ал. 2 ЗОП (отм.) е 52 дни и той е можело да бъде намален със 7 дни на основание ал. 3, предложение първо/. Настоящият съдебен състав счита, че преценката относно това дали срокът за закупуване на документацията е достатъчен следва да се прави на базата на срока за представяне на офертите, който е предоставен от възложителя /съобразно крайния срок за получаване на офертите, посочен в обявлението за обществената поръчка/, тъй като това е срокът, който участниците "имат за получаване на тръжната документация" /според текста на т. 4 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията/. В случая определеният от възложителя срок за получаване на офертите е 11.04.2013 г., или 42 дни от датата на обявлението, а срокът за закупуване на тръжната документация е до 01.04.2013 г., или 32 дни, което означава, че срокът за закупуване представлява 76,19 % от срока за представяне на офертите. В Закона за обществените поръчки (отм.) няма правна норма, която да въвежда изрично изискване за съотношението между срока за получаване на документацията и срока за подаване на офертите. Недостатъчен срок за потенциалните участници да получат документацията за участие в обществената поръчка е регламентиран като вид нарушение сред основните категории нарушения в процедурите за възлагане на обществени поръчки в т. 4 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията. Процентните показатели на финансовата корекция за този вид нарушение се диференцирани в зависимост от процентното съотношение между двата срока, като за случаите, при които срокът, който потенциалните участници имат за получаване на тръжната документация е по-малък от 80 на сто от срока за получаване на офертите, показателят на финансовата корекция /ставката/ е 5 на сто. В конкретния случай срокът за получаване на тръжната документация е по-малък от 80 на сто от срока за получаване на офертите /при изчислението, което е възприето от УО и от първоинстанционния съд съотношението е 71,11 %, а при изчислението, възприето от настоящата инстанция - 76,19 %, следователно и в двата случая е по-малко от 80 %/. Следва да се отбележи, че от възложителя е допуснато нарушение на изискуемото от т. 4 на приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията съотношение между срока за получаване на документацията и срока за получаване на офертите, поради поставеното от същия условие за закупуване на документацията и съответно - представянето на документ за закупуване на документацията като условие за допустимост на офертата. Именно поради това условие намира приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ЗОП (отм.), която предвижда изискването да има разлика от поне 10 дни между крайния срок за закупуване на документацията и крайният срок за получаване на офертите. Във връзка с доводите на касатора, че не е направена преценка дали действително срокът за закупуване на документацията е недостатъчен, следва да се отбележи, че такава преценка е имплицитно включена в определянето /дефинирането/ на нарушението по т. 4 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, тъй като в четвъртата графа - "Показател на корекцията в проценти", е регламентирано в кои случаи срокът се счита за недостатъчен. Освен това е отчетена и тежестта на нарушението, като са регламентирани три вида процентни показатели на финансовата корекция в зависимост от недостатъчността на срока, която е посочена като процентно съотношение между срока за закупуване на документацията и срока за получаване на оферти. Съдържанието на т. 4 от приложението към 6, ал. 1 от Методологията води до извода, че всяко съотношение между тези срокове, което е по-малко от 80 на сто, представлява недостатъчен срок за получаване на документацията, а размерът на корекцията /по-точно ставката, по която се изчислява размера на корекцията/ е в зависимост от стойността на съотношението. Описанието на нарушението по т. 4 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията - недостатъчен срок за закупуване на документацията за участие, е дадено в третата графа от таблицата на основните категории нарушения, която е озаглавена "Описание на нарушението" и според него, срокът за потенциалните участници за получаване на документацията е прекалено кратък и това ограничава необосновано конкуренцията за участие в процедурата по възлагане на обществена поръчка. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че не е необходимо допълнително обосноваване на недостатъчността на срока, след като е доказано, че срокът за получаване на документацията е по-малко от 80 % от срока за получаване на офертите. Неоснователни са доводите на касатора, че в конкретния случай срокът за закупуване на документация не е бил прекалено кратък, тъй като документация за участие била закупена от 12 заинтересовани лица, а освен това не е имало лица, които са искали да закупят документи след определения срок. За нарушението е достатъчно, че не е спазено определеното от нормативен акт съотношение между срока за получаване на документацията и срока за получаване на офертите и това в случая е обективно установено. Допуснатите от АПИ като възложител на обществена поръчка нарушения са свързани с правото на Европейския съюз, тъй като съгласно § 58 и § 85 от Закона за обществените поръчки (отм.) с него са въведени изискванията на правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки, част от които са принципите при възлагане на обществените поръчки. Освен това в чл. 5 от Методологията е предвидено, че нарушенията, за които се налагат финансови корекции, са свързани с неспазване на основните принципи при възлагане на обществени поръчки, като публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация свободното движение на стоки, правото на установяване, свободата на предоставяне на услуги, недопускане на дискриминация и равно третиране и прозрачност, произтичащи пряко от Договора за функциониране на Европейския съюз. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че е изпълнено изискването допуснатите нарушения имат финансово отражение под формата на вреда за общия бюджет на Европейския съюз. Както се вижда от цитираните по-горе определения за "нередност", в които е посочено, че нарушенията "имат или биха могли да имат" вреда, за преценката дали нарушението представлява "нередност" не е необходимо да е причинена реална вреда на бюджета на ЕС, а е достатъчно тя да е потенциална, тоест да съществува възможност /вероятност/ за вреда. Затова не е необходимо доказването на точно финансово изражение на вредата във всички случаи. Нарушението на правото на ЕС и в частност на принципите на публичност, прозрачност, равнопоставеност и недискриминация, свободна и лоялна конкуренция, които обективно се явяват нарушени при неспазване на срока за получаване на офертите /т. 3 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методология/ и при недостатъчен срок за получаване на документацията за участие /т. 4 от приложението/, защото се ограничава възможността на икономическите оператори за участие в конкурса за възлагане на обществената поръчка, винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на ЕС. З. конкретния случай това означава, че ако АПИ, като възложител на обществената поръчка, беше спазил изискването на закона и беше предоставил на потенциалните кандидати или изискуемия от закона срок, или пълен достъп по електронен път до документите, без да поставя закупуването им като условие за допустимост за участие, съответно - ако беше предоставил достатъчен срок за получаване на документите, в конкурса биха могли да участват и други кандидати и това би довело до по-ефикасно разходване на предоставените от ЕС финансови средства. Затова има основание да се приеме, че ако жалбоподателят не бе допуснал установените нарушения, общите разходи по финансиране на дейността биха били по-ниски, а следователно и разходите на Съюза биха били по-малки. Предвид естеството на допуснатите нарушения в случая е обективно невъзможно да се установи какво е конкретното финансово изражение на вредата. Така, невъзможно е да се прецени колко други кандидати биха участвали в конкурса и какви оферти биха представили, за да се определи каква е точната разлика между средствата, които са разходвани /при допуснатите нарушения/ и средствата, които биха били разходвани, ако нарушенията не бяха допуснати. По изложените съображения правилна е преценката, че в случая не може да се определи точното финансово изражение на вредата, което представлява основание за определяне на размера на финансовата корекция по пропорционалния метод. В чл. 7, ал. 1 от Методологията е предвидено, че при определяне размера на финансовите корекции се отчитат характера и тежестта на нарушението и финансовото му отражение; според ал. 2, нарушението се определя като тежко, когато са нарушени принципите на свободна и лоялна конкуренция, публичност и прозрачност, и равнопоставеност, което води до ограничаване на потенциалните участници или кандидати или до възлагане на обществената поръчка или на договора на изпълнител, различен от този, на когото е трябвало да бъде възложен, а според ал. 3, размерът на финансовите корекции се определя чрез прилагане на диференциален метод или на пропорционален метод. Съгласно чл. 8, ал. 1 при прилагане на диференциалния метод размерът на финансовата корекция е равен на реално установеното финансово отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, определено на базата на анализ за съответствие с приложимия нормативен акт по чл. 2, ал. 1, т. 1 или 2, по реда на който е възложена конкретната обществена поръчка или договор, а според ал. 2, при определяне на финансовото отражение на нарушението се съпоставят разходите в рамките на предоставената безвъзмездна финансова помощ по договора, извършени след възникване на нарушението, и хипотетичният размер на разходите в ситуация, в която не е имало нарушение. Съгласно чл. 9, размерът на финансовата корекция се установява по пропорционалния метод в случаите, когато не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора, а според ал. 2, пропорционалният метод се прилага само за отделни случаи на установени нарушения, при които не може да бъде приложен диференциалният метод. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага извода, че УО няма право на избор кой от двата метода за определяне на финансовата корекция да приложи, а прилагането им е обусловено от предвидените в Методологията предпоставки. В случая е приложен пропорционалният метод при наличие на основанието по чл. 9, ал. 1 от Методологията, тъй като не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора. Съображенията, които излага касаторът в жалбата си, че не било установено реалното финансово отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, чрез съпоставяне на разходите в рамките на предоставената безвъзмездна финансова помощ по договора, извършени след възникване на нарушението, и хипотетичният размер на разходите в ситуация, в която не е имало нарушение, са неотносими, тъй като тези изисквания се отнасят за случаите, при които финансовата корекция се определя по диференцирания метод - чл. 8, ал. 2, вр. ал. 1 от Методологията. В случая е приложен пропорционалният метод и неговото прилагане съответства на изискването на чл. 9, ал. 1 от Методологията. При прилагането на пропорционалния метод размерът на финансовата корекция се определя по приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията. В приложението към чл. 6, ал. 1, т. 4 от Методологията е предвидено нарушението "недостатъчен срок за потенциалните участници/кандидати да получават документацията за участие /за публичен достъп до публичната покана"/. Както се посочи по-горе, за това нарушение са предвидени няколко възможности за процент на корекцията в зависимост от размера на намалението на срока. За случаите, при които срокът, който потенциалните участници имат за получаване на документацията е по-малък от 80 на сто от срока за получаване на офертите /в съответствие с приложимите разпоредби/, финансовата корекция е 5 на сто. Поради това, че не е предвиден диапазон на корекцията, а размерът на ставката на корекцията е точно посочен, то за УО не съществува задължение да обосновава допълнително прилагането на този размер, след като е доказано визираното нарушение. Следователно, финансовата корекция е наложена в съответствие с т. 4 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията. За констатираните нарушения е наложена само една финансова корекция за най-сериозното установено нарушение, в съответствие с правилото за некумулиране по чл. 10, ал. 3 от Методологията. В тази връзка следва да се посочи, че за двете нарушения по констатация 1 /неспазване на сроковете за получаване на офертите/ е определена финансова корекция в размер на 2 % от разходите по договора, съгласно т. 3 от Методология, като е отчетена продължителността на намалението на срока /само с три дни повече от допустимото намаление/ и е прието, че финансова корекция от 5 % е непропорционална на тежестта на извършеното нарушение. Затова финансовата корекция за нарушението по констатация 2, което е 5 % и е по-високата от двете определени корекции, представлява финансова корекция за най-сериозното установено нарушение и правилно е наложена. Според съдържанието на чл. 9, ал. 7 от Методологията, за УО не съществува задължение да намали размера на процентния показател /ставката/ на финансовата корекция, която е установената в приложимата норма от Методологията, а е предвидена само възможност за такова намаляване. В случая е направено намаление на ставката на корекцията предвид характера и тежестта на нарушението по констатация 1, но не е направено такова намаление по отношение на нарушението по констатация 2, с което не е допуснато нарушение на правилата за определяне размера на финансовата корекция. По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение е обосновано и в съответствие с материалния закон, а при разглеждане на делото и постановяване на решението не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,