Решение № 15196 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7234/2010 г.

Решение № 15196 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7234/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на МП "Пристанище Център" при митница Бургас против решение № 351 от 7.04.2010 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. д. № 1045/09 г. С обжалваното решение е отменено решение № 1098/20.05.2009 г. към ЕАД № 08BG001001H002465/20080928, издадено от началника на митнически пункт "Западно-рибно пристанище", гр. Бургас. Със същото решение митница Бургас е осъдена да заплати на "Интерцитрус" ООД разноски в размер на 4150 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания са следните:

• съдът не е съобразил, че вносът по процесната ЕАД е на родовоопределени вещи, което прави невъзможно всеки един сертификат за дефекти да бъде отнесен към конкретна митническа декларация, тъй като естеството на стоките не може да гарантира, че портокалите, за които се твърди, че са по една ЕАД не са всъщност внесените такива по друга ЕАД. Дружеството е крупен вносител и постоянно внася стоки от същия вид и то в различни митнически учреждения. Това съображение било изложено в 7 от Коментар № 2 на Комитета по Митническия кодекс относно прилагането на чл. 145, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 г. на Комисията;

• кредитираните от съда сертификати за инспекция - № 20-08-2727 от 29.09.08 г. и № 20-08-2845 от 21.11.2008 г. са за период, следващ датата на митническата декларация- 28.09.2008 г., която се явява моментът, регламентиран по чл. 73 от ЗМ, респективно чл. 67 от Регламент № 2913/92 г.;

• кредитираното от съда споразумение между жалбоподателя и фирма "Dole (SA) (PTY) LTD" с дата 28.04.2008 г. не удостоверява спрямо митническите органи с обвързваща доказателствена сила, датата и мястото на издаването му;

• представеното кредитно известие № 304 RI/27.02.2009 г. не може да се установи причината, поради която е издадено и то не може да бъде обвързано именно с твърдяните дефекти по отношение на процесната стока. То е издадено много след законовите срокове-практически пет месеца след митническата декларация;

• съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 145 § 2 от Регламент № 2454/93 г. на Комисията;

• не е доказано дефектното състояние на стоките по процесното ЕАД.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Претендира се заплащане на разноски.

Ответникът в касационното производство- "Интерцитрус" ООД чрез процесуалния си представител адв. Горанов оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Най-общо изложените съображения се свеждат до това, че решението на съда е обосновано и правилно, и правилно съдът е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 145, § 2 от Регламент № 2454/93 г. Иска се потвърждаване на решението.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящият съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна.

Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 1098/20.05.2009 г. на началник МП Западно Рибно пристанище. С посоченото решение е определена нова митническа стойност на стоката по ЕАД № 08BG001001H002465/20080928 в съответствие с чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 в размер на 448 339,48 лв., в резултат на което са определени допълнително мито и ДДС. Решението е резултат на извършена последваща проверка на ЕАД и приложените към нея документи, резултатите от която са отразени в докладна записка от директор на дирекция "Последващ контрол" в Агенция "Митници" изх. № 93/558 от 03.04.2009 г. Установени са несъответствия между декларираната стойност на стоките, поставени под режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба" и регистрираните в счетоводната отчетност на оперативните записи, свързани с поставените под режим стоки. При извършения преглед на счетоводните документи е установено, че дебитните известия са заведени в кредита на сметка 401 Доставчици, с което е увеличено задължението към доставчика, т. е., завишена е подлежащата на плащане цена, която купувачът трябва да плати за внесените стоки на продавача.

В жалбата си срещу решението на митническия орган, "Интерцитрус" ООД възразява, че не са взети предвид корекциите в цената на стоката по въпросната ЕАД, направени в полза на дружеството. Поддържало се е, че за стоките по процесната ЕАД са налице издадени от продавача кредитни известия за намаляване на цената в резултат на установени от купувача на стоката дефекти в последната. Жалбоподателят не е възразил срещу използвания метод за определяне на митническата облагаема стойност, но е възразил срещу това договорената стойност за стоката да бъде определяна отчитайки само и единствено дебитните известия, издадени от доставчика, без да се вземе предвид извършеното от последния намаление на цената с кредитното известие.

Административният съд е преценил обжалваното решение като незаконосъобразно. Мотивите, обосновали този резултат са следните: от събраните по делото доказателства, в това число и изслушаната съдебно-икономическа експертиза съдът е приел, че декларираната в кл. 43 от ЕАД, от жалбоподателя облагаема митническа стойност не е окончателната цена, подлежаща на плащане на продавача; след осъществения внос, доставчикът е издал, както дебитно, така и кредитно известие към получателя в резултат на което декларираната митническа стойност е претърпяла съответните корекции, както в посока увеличение, така и в посока намаление; приема, че са налице предпоставките на чл. 69, ал. 2 от ППЗМ, като във връзка с това обстоятелство кредитира рамково споразумение от 28.04.2008 г. приемайки, че договореното качество на доставяната стока е I-во качество; съдът приема също така въз основа на сертификат № 20-08-2727/29.09.08 г. че внесената стока по процесната ЕАД не отговаря на I-во качество; обсъждайки обстоятелството, че инспекцията на стоката е извършена веднага на следващия ден след оформянето на вноса, приема, че стоката е била дефектна към момента на декларирането й; съдът позовавайки се на рамковото споразумение между жалбоподателя и неговия доставчик, приема, че последният е поел гаранционно задължение за коригиране стойността на стоката при констатирани дефекти; приел е, че констатираните дефекти не са били отчетени в договора за покупко-продажба, тъй като договорената стока е такава от I-во качество; прието е, че корекцията в цената на стоката е направена в рамките на 12 месечния срок от приемане на митническата декларация, тъй като кредитното известие е издадено на 27.02.2009 г., а митническата декларация е от 28.09.2008 г. Съдът е приел също така, че констатираните дефекти на стоката не могат да бъдат възприети като "отстъпка" по смисъла на чл. 144, § 1 от Регламент № 2454/93 г. а следва да се ценят като елемент, влияещ върху формирането на договорната стойност, съобразно клаузите на представеното рамково споразумение. Крайният извод на съда е, че митническата облагаема стойност на стоката по процесната ЕАД не е определена правилно в обжалваното решение, тъй като при определянето й не е взето предвид КИ № 304 RI/27.02.2009 г.

Настоящата съдебна инстанция след като съобрази възраженията в касационната жалба, доводите на ответника в касационното производство, а така също и събраните по делото доказателства преценява и материалноправните разпоредби, относими към случая, приема, че обжалваното решение на административния съд е необосновано и неправилно.

В конкретния спор същественият въпрос е при определяне на договорената стойност на стоките по ЕАД № 08BG001001H002465/20080928 следва ли да се вземе предвид или не КИ № 304 RI/27.02.2009 г. Административният съд е отговорил положително на този въпрос без обаче да обсъди всички релевантни за спора обстоятелства, а така също и възраженията на ответника. Хипотезата, при наличието на която договорената стойност на внесената стока, пусната в свободно обращение може да бъде променяна за целите на митническото облагане е визирана в разпоредбата на чл. 145, § 2 и § 3 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията. Цитираните разпоредби гласят: "След пускането на стоките в свободно обращение промяната на действително платената или подлежащата на плащане цена за стоките от продавача в полза на купувача може да бъде взета предвид с оглед определянето на тяхната митническа стойност по силата на чл. 29 от Кодекса, когато бъде представено удоволетворително доказателство пред митническите власти:

а) че тези стоки са били дефектни в момента, съгласно чл. 67 от Кодекса;

б) че продавачът е извършил промяната в приложение на договорно задължение за гаранция, предвидено в договора за продажба, сключен преди пускането в свободно обращение на въпросните стоки;

в) че дефектното естество на въпросните стоки не е било вече взето предвид в свързания с тях договор за продажба.

3. Действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките, изменена в съответствие с § 2, може да бъде взета предвид само при условие, че тази промяна е направена в срок от дванайсет месеца от датата на приемане на декларацията за пускане в свободно обращение на стоките."

В конкретния случай административният съд необосновано е приел, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 145, § 2 от Регламент № 2454/03 г. Неправилно съдът се е позовал на Сертификат за инспекция № 20-08-2727 от 29.09.2008 г. издаден от BULSURVEY ltd, приемайки, че стоките по процесната ЕАД не са отговаряли на договореното качество към момента на представяне на декларацията пред митническите органи. В тази връзка административният съд не е обсъдил възражението на ответника досежно този документ. В писмените си бележки, входирани в Административен съд-Бургас на 22.02.2010 г. юрисконсултите на Митница Бургас са възразили, че тъй като се касае за родовоопределени вещи, каквато и да е инспекция, извършена без присъствието на митнически орган, не може да гарантира, че са били преглеждани именно стоките по процесното ЕАД, а не други стоки от същия вид. При наличието на посоченото възражение, Административният съд е следвало да посочи защо приема, че сертификат № 20-08-2727/29.09.2008 г. касае именно стоката по процесната ЕАД. Липсата на изложени съображения по този въпрос прави необоснован изводът на съда, че цялото количество внесена стока не отговаря на изискванията за I-во качество.

Според настоящият съдебен състав само този сертификат не може да обоснове категоричен извод, че стоката по процесната ЕАД към момента на представяне на декларацията пред митническите органи не е отговаряла на договореното качество. Това е така, тъй като сертификат № 20-08-2727 от 29.09.08 г., издаден от BULSURVEY ltd е частен документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно изявленията в него. В този смисъл, съдът не можа да се убеди, че стоката, предмет на инспекцията е именно тази по процесната ЕАД. Видно от самия сертификат е, че мястото на инспекцията е закрит склад на "Интерцитрус" ООД в гр. Бургас. Възможността в този склад на възложителя към момента на инспекцията да са се намирали портокали и от други вносове е достатъчно вероятна. Сертификатът съдържа информация за представени документи измежду които е описана и въпросната ЕАД, но в тази част сертификатът не отразява нищо друго освен едно твърдение на жалбоподателя- че проверяваните портокали са именно внесените по представената ЕАД, което само по себе си подлежи на доказване. За целите на митническото оформяне на вноса, жалбоподателят е разполагал с възможността- чл. 182 и сл. от Регламент № 2454/03 г. да извърши физическа проверка на стоката по ЕАД в присъствието и под контрола на митническия орган. Жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност, поради което сертификат № 20-08-2727 от 29.09.08 г., издаден от BULSURVEY ltd не е противопоставим на митническите органи. След като ответникът е направил възражение, че проверяваните стоки не са тези по въпросната ЕАД, то в тежест на жалбоподателя е било да докаже своите твърдения за обратното. Доказателства във връзка с оспорването на документа в тази част жалбоподателят не е ангажирал по делото, поради което не би могло обосновано да се приеме, че при проверката от BULSURVEY ltd е установена дефектността на портокалите, внесени именно по процесната ЕАД.

В конкретния казус не е безспорно установено наличието на договорно задължение за гаранция, предвидено в договора за продажба, сключен преди пускането в свободно обращение на въпросните стоки ( чл. 145, § 2 б."б" от Регламент № 2454/93 г.). Първоинстанционният съд за да обоснове наличието на тази предпоставка е кредитирал рамково споразумение от 28.04.2008 г. между жалбоподателя и неговия доставчик. Съдът не е съобразил обаче, че ответникът е оспорил автентичността на този документ. Видно от писмените бележки на ответника, представени предпървата инстанция е, че изхождайки от обстоятелството, че този договор не е представен на митническите органи, нито по време на проверката, осъществена от длъжностните лица от отдел "Последващ контрол", нито с възражението срещу доклада от тази проверка, а едва в съдебната фаза на обжалването, ответникът по спора оспорва годността му да установи по убедителен начин, че точно в един предшестващ момент спрямо вноса действително е съществувал договор с подобно съдържание. Въпреки наличието на това възражение, първоинстанционният съд не е изложил съображения защо приема, че рамковото споразумение доказва поетата гаранционна отговорност на продавача, договорена преди момента на процесния внос. По делото липсват доказателства, които преценени съвместно с рамковото споразумение да навеждат на обоснован извод за наличието на това релевантно за спора обстоятелство.

Нещо повече, видно от самата митническа декларация- клетка 20 от нея е, че условието на процесната международна доставката са CFR. Съгласно условията по ИНКОТЕРМС при доставка при условие CFR, купувачът е длъжен да понесе всички рискове от загубването или от повредата на стоката от момента, в който тя действително е преминала борда на кораба в пристанището на натоварването, т. е рискът от повредата на стоката по време на превоза е за купувача. По делото се намира коносамента ( лист 83 от делото), оформен във връзка с превоза на процесната стока. Видно от съдържанието му е, че товарът е натоварен във видимо добро състояние на борда на кораба в пристанището на натоварване. При така посоченото условие на доставката в процесната ЕАД, гаранционните уговорки в представеното по делото рамково споразумение противоречат на условието CFR относно преминаването на риска.

Настоящата съдебна инстанция счита, че по делото не е доказано също така, че продавачът е извършил промяна в приложение на договорното задължение за гаранция в цената на внесените стоки, за които се твърди, че не отговарят на договореното качество. Административният съд е приел обратното кредитирайки Кредитно известие № 340RI от 27.02.2009 г. към фактура 1236RI от 03.10.2008 г. От съдържанието на това кредитно известие не може обаче да се направи извод, че то е издадено именно за това, че част от доставеното количество по фактурата не отговаря на изискването за качество. При липсата на данни относно причината поради която е издадено кредитното известие, със същата степен на вероятност би могло да се поддържа, че сумата, отразена в него е от категорията суми, които не влияят на митническата стойност на стоката.

По изложените съображения Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението на първоинстанционния административен съд като необосновано и неправилно. Решението на Административен съд-Бургас следва да се отмени, а вместо това жалбата на дружеството срещу решението на митническия орган следва да се отхвърли като недоказана, а от там и като неоснователна.

С оглед изхода на спора и предвид заявената от митница Бургас претенция за присъждане на разноски, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което е в размер-1490 лв., изчислено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното Върховният административен съд