Решение № 9945 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13771/2009 г.

Решение № 9945 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13771/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на "Сдружение за оптимизация на правосъдието и администрацията", гр. Варна против решение № 35 от 11.05.2009 г. по адм. дело № 53/2009 г. на Административен съд - Шумен, с което жалбата на сдружението против решение № 15/22.12.2008 г. в частта, в която е отказано да се предостави информация относно ответника по адм. дело № 3106/2008 г. по описа на Административен съд - Варна, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (в този смисъл е определението по адм. дело № 10886/2009 г. на ВАС, петчленен състав). Моли да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Шумен е постановено в съответствие със закона, а изводите на съдебния състав се обосновават от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че отказът на съдията, определен от административния ръководител на Административен съд - Варна да се произнася по заявленията за достъп до обществена информация, е постановен в съответствие с изискванията на закона - от компетентен орган, в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за взетото решение. Правилно е и заключението на съдебния състав, че отказът да се предостави информация по искането на заявителя "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията", гр. Варна за това кой е ответник по образуваното по жалба на сдружението адм. дело № 3106/2008 г. по описа на Административен съд - Варна, е постановен в съответствие със закона. Исканата информация не обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - не е свързана с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Освен това като страна в производството по адм. дело № 3106/2008 г. на Административен съд - Варна сдружението - заявител има процесуалните права да участва в процеса, да се запознае с всички материали по делото, да прави искания, възражения, включително във връзка с конституирането на страните, да получи препис от исканията на другата страна, както и от актовете на съда. Правото на заявителя да получи достъп до делото и цялата информация във връзка с неговото образуване и разглеждане не е ограничен и зависи единствено от желанието на страната да упражни предоставените със закона процесуални възможности. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от АПК. Ето защо като приема, че постановеният отказ е в съответствие с нормативните изисквания и на това основание отхвърля жалбата, съставът на Административен съд - Шумен постановява съдебен акт, който кореспондира със закона и събраните доказателства. Касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Разпоредбата на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) въвежда като основно начало в процеса правото на вътрешно убеждение, по което съдът да прецени всички събрани доказателства и доводи. В случая цитираният принцип не е нарушен - събраните доказателства и доводи на страните са обсъдени и интерпретирани от съдебния състав в постановеното решение по вътрешно убеждение и при спазване изискванията на закона. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - Шумен е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона, правните изводи кореспондират със събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След като не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение