Решение № 5282 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11386/2016 г.

Решение № 5282 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11386/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: 1/ В. Д. П. - П., от гр. Б., чрез пълномощника й - адв. Д.-И.; и 2/ Р. Д. П., от гр. С.; и двете против решение № 1204/23.06.2016 г. по адм. дело № 272/2016 г. на Административен съд - Б., с искания за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: кмета на община - С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество са неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на В. Д. П. - П. и Р. Д. П., против Заповед № 8-Z-57/12.01.2016 г. на кмета на община С., като неоснователна. С оспорената заповед, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. е наредено на двете да премахнат незаконен строеж: "Пристойка към сграда за сезонно ползване", находящ се в техен поземлен имот с кадастрален идентификатор 81178.41.168, м. "Аклади", землището на гр. Ч.. Според съда заповедта е законосъобразен административен акт, издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. След анализ на доказателствата от съда е прието, че процесният обект представлява масивна едноетажна пристройка към двуетажна сграда за сезонно ползване, "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за който няма издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж /РС/, което го прави незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Изложени са мотиви, че обекта не е търпим, спрямо датата на изграждането му в груб строеж -1993 г. и довършителните работи по него от 1997 г., липсата на декларация до одобряващите органи до 31.12.1998 г. по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, както и неговата недопустимост, тъй като до приемането на решение № 14 от протокол № 3/25.11.1999 г. на Общински съвет - С., за м."Червенка" се е разрешавало построяване само на сезонни постройки до 35 кв. м. в имоти по § 5 ПЗР на ЗСПЗЗ. Отхвърлени са и оплакванията, че премахването на незаконното строителство би засегнало конструкцията на основната сграда. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът, въз основа на цялостна преценка на доказателствата, вкл. и заключение на СТЕ, е извел законосъобразни правни изводи за наличие строеж, който е незаконен, тъй като е извършен без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и РС, каквито се изискват съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, респ. чл. 55 от ЗТСУ (отм.). Правилни са и другите изводи, че процесният строеж не отговаря на условията за търпимост по § 16, ал. 2 ПРЗУТ, предвид годината на извършването му - от 1993 до 1997 г. За строежа е установено, че не е бил допустим съгласно действащия за м."Червенка" към 1993 г. кадастрален план, с възможност за застрояване на сезонни постройки до 35 кв. м., но не и на пристройки, както и по правилата и нормативите за застрояване, в сила към 1993 г. и по сега действащия ЗУТ. Процесната пристройка е реализирана на границата със съседния имот от запад, без наличието на ПУП- ПРЗ предвиждащ свързано застрояване на такава сграда между двата имота. Освен това за него не е подадена декларация от собствениците му - касатори, пред одобряващите органи за узаконяване до 31.12.1998 г., която е задължително условие по § 16, ал. 2 ПРЗУТ за търпимост на строежа. Поради това правилни са изводите на решаващия съд, че пристройката не е търпим строеж и че заповедта за премахването й е законосъобразна. Неоснователни са оплакванията, че заповедта противоречи на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 АПК. По тези оплаквания първоинстанционният съд е изложил мотиви за неоснователност, които се споделят. От приетата СТЕ правилно е установено, че покрива на процесната сграда, който се използва като тераса, представлява плоча, построена след първия етаж, но преди втория. Същата стъпва върху междуетажната плоча на основаната сграда и предава тежестта си към нея. Освен това, както правилно е посочено и от съда, начинът на премахване на незаконния строеж е въпрос на изпълнение на оспорения акт, а не на неговата законосъобразност. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение