Решение № 1882 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5802/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ А. арт дизайн А. Семова срещу решение 22/17.03.2023 г., постановено по адм. д. 53/2022 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ А. арт дизайн А. Семова срещу ревизионен акт Р-04000721003134-091-001/08.12.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Велико Търново, в частта му, потвърден с решение 19 от 07.03.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново, с която на лицето са определени допълнителни задължения за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г., а именно годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 4669, 31 лв. и лихви в размер на 38, 15 лв., вноски за ДОО в размер на 2805, 87 лв. и лихви в размер на 252, 98 лв., в т.ч. за невнесени в срок авансови вноски в размер на 83, 10 лв., вноски за здравно осигуряване в размер на 1716, 75 лв. и лихви в размер на 132 лв., в т.ч. за невнесени в срок авансови вноски в размер на 23, 20 лв., както и вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 1102, 97 лв. и лихви в размер на 97, 43 лв., в т.ч. за невнесени в срок авансови вноски в размер на 28, 09 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» Велико Търново изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-04000721003134-020-001/02.06.2021 г., издадена от органи по приходите в ТД на НАП Велико Търново, изменена със заповед Р-040007210031340.-020-002/27.08.2021 г., и заповед Р-04000721003134-020-003/29.09.2021 г., е възложено извършването на ревизия на А. Семова за определяне на задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г. и вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад Р-04000721003134-092-001/17.11.2021 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-04000721003134-091-001/08.12.2021 г. С решение 19 от 07.03.2022 г., издадено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново, ревизионният акт е отменен в частта му, в която на лицето са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г., както и в частта, с която са установени допълнителни задължения за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 16, 72 лв. и лихви в размер на 2, 44 лв., вноски за ДОО в размер 16, 06 лв. и лихви в размер на 2, 34 лв., вноски за ЗО в размер на 26, 80 лв. и лихви в размер на 3, 92 лв., вноски за ДПО-УПФ в размер на 16, 75 лв. и лихви в размер на 2, 44 лв. В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че през ревизираните периоди А. Семова е извършвала продажби на стоки, доставяни до клиентите чрез куриер Еконт Експрес ООД, приходите от които не са били отчетени и декларирани по съответния ред. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са направили извода, че за ревизираното лице са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи. Органите по приходите са приложили чл. 122, ал. 2 отт ДОПК, като са определили основата за облагане за ревизираните периоди, след анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При съобразяване на обстоятелството на отмяна на ревизионния акт с решението на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново, тази съдебна инстанция ще посочи възприетото от органите по приходите в ревизионния акт само по отношение на частта му, с която ревизионният акт е потвърден. Така за 2019 г. вместо декларираните от А. Семова в приложение 7 на ГДД приходи в размер на 9905 лв., при ревизията са определени приходи в размер на 11 204, 99 лв. Разликата в размер на 1299, 99 лв. включва установените при ревизията допълнителни приходи по представената от лицето справка за извършени продажби за периода 11.11.2019 г. 31.12.2019 г. в размер на 30 лв. и установените получени от лицето парични преводи от Еконт Експрес ООД и Western Union в общ размер на 999 лв. Решаващият административен орган е приел, че остава извършено увеличение от органите по приходите в размер на 270 лв., за което органите по приходите не са посочили мотиви. Решаващият административен орган е приел, че товарителница 71880002425499 от 23.01.2019 г. не представлява годно доказателство за действително получен от лицето паричен превод в размер на 65 лв. За същия период органите по приходите са определили разходи, относими по стопанската дейност на лицето в размер на 1779, 95 лв., които представляват сбор от заплатените от лицето суми по получени куриерски пратки и разходи в размер на 308, 95 лв., Декларирани от самото лице в подадена ГДД. При съобразяване на тези доказателства, решаващият административен орган е приел, че задълженията по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., определени при ревизията в по-голям размер от дължимия следва да бъдат отменени, както следва дължим данък 979, 42 лв., данък по ревизионния акт 996, 14 лв., данък за отмяна 16, 72 лв., дължими лихви 143, 12 лв., лихви по ревизионния акт 145, 56 лв., лихви за отмяна 2, 44 лв. За 2020 г. вместо декларираните от лицето в ГДД приходи в размер на 37 219 лв. органите по приходите са определили приходи в размер на 37 954, 71 лв., като разликата в размер на 735, 71 лв. представлява сбор от установените допълнително приходи по представената от ревизираното лице справка за извършени продажби за периода 01.01.2020 г. 01.09.2020 г. в размер на 132 лв. и получените от нея суми чрез Western union в размер на 603, 71 лв. За 2020 г. органите по приходите са определили разходи за стопанската дейност на лицето в размер на 3595, 33 лв., които съответстват на декларираните от самото лице разходи в ГДД. При съобразяване на тези обстоятелства, от определените с ревизионния акт задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2019 г. 31.12.2020 г. в размер на 4686, 03 лв. и лихви в размер на 310, 59 лв., решаващият административен орган е потвърдил задълженията за данък в размер на 4669, 31 лв. и следващите се лихви в размер на 308, 15 лв., и е отменил задълженията за данък в размер на 16, 72 лв. и лихви в размер на 2, 44 лв. С ревизионния акт на лицето са определени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. Органите по приходите са установили, че тъй като лицето е извършвало стопанска дейност изработка и продажба на стоки, предимно бижута, доставяни до клиентити чрез Еконт експрес ООД, по смисъла на КСО ревизираното лице има статут на самаоосигуряващо се лице. Обосновали са изводите си с приложимостта на чл. 6, ал. 8 от КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, чл. 40, ал. 1, т. 20 от Закона за здравното осигуряване. При обжалването по административен ред, решаващият административен орган в резултат на изводите си по отношение дължимите задължения по ЗДДФЛ и по-конкретно, че определеният при ревизията облагаем доход за 2019 г. следва да бъде в размер на 9090, 40 лв., а не 9425, 04 лв. е направил извода, че следва да бъде извършена промяна на допълнителните задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ. По този начин по отношение на ДОО, вместо установените с ревизионния акт задължения в размер на 453, 74 лв. са определени 437, 68 лв., разлика за отмяна 16, 06 лв., вместо дължимит по ревизиония акт лихви в размер на 149, 40 лв. са определени 147, 06 лв., разлика за отмяна 2, 34 лв. По отношение на установените задължения за здравно осигуряване вместо определените с ревизионния акт 342, 56 лв. са определени 315, 76 лв., разлика за отмяна 26, 80 лв., вместо определените с ревизионния акт лихви в размер на 73, 26 лв. са определени 69, 34 лв., разлика за отмяна 3, 92 лв. По отношение на установените с ревизионния акт задължения за ДЗПО в размер на 214, 10 лв. са определени 197, 35 лв., разлика за отмяна 16, 75 лв., вместо установените с ревизионния акт лихви в размер на 59, 37 лв. са определени 56, 93 лв., разлика за отмяна 2, 44 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение 22 от 17.03.2023 г., постановено по адм.д. 53 от 2022 г. на Административен съд Габрово е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Първоинстанционният съд е приел за правилни изводите на органите по приходите, че по отношение на ревизираното лице са налице обстоятелства па смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК. Приел е за установено, че са налице доказателства за недекларирани от А. Семова доходи от извършване на търговия със стоки чрез Еконт експрес ООД. Приел е, че за да определят задълженията на лицето, органите по приходите са съпоставили информацията и анализирали доказателствата за изпратените през 2019 г. и 2020 г. колети и пратки, техните получатели и получените от ревизираното лице суми. Приел е за неоснователно оплакването, че облагането през 2019 г. и 2020 г. е следвало да бъде по реда на чл. 61з от Закона за местните данъци и такси. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба са идентични на тези, съдържащи се в жалбата до първоинстанционния съд. Тази съдебна инстанция не установи недопустимост на първоинстанционното съдебно решение, съобразно заключението на представителя на Върховната прокуратура. Несъответно на решението на първоинстанционния съд е заключението на прокурора, че първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата проитив ревизионния акт в частта на установени задължения за периода 2015 2018 г. Вероятно това възприемане на прокуратурата е обусловено от обстоятелството, че 10 от общо 14 страници от решението на първоинстанционния съд представляват копиране на решението на решаващия административен орган. Независимо от това обстоятелство, обаче в решението на първоинстанционния съд изрично е посочено, че в частта на установените задължения за периода 2015 2018 г. ревизионният акт е отменен по административен ред и не подлежи на съдебен контрол, съответно не следва да бъде обсъждан по същество. Същите изводи следват и от диспозитива на първоинстанционното съдебно решение, с който е отхвърлено оспорването срещу ревизионния акт, потвърден с решението на решаващия административен орган. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че въз основа на събраните и анализирани доказателства органите по приходите правилно са достигнали до извода, че по отношение на лицето са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК. Правилно е прието, че са налице доказателства за недекларирани от А. Семова доходи за извършване на търговия със стоки. Безспорно по правилото на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК изцяло в доказателствена тежест за органите по приходите е да докажат осъществяването на предпоставките за възникване на установените с ревизионния акт публични задължения, с която същите са се справили в хода на процеса, както правилно и обосновано е приел първоинстанционният съд. Съраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства не са оспорени от жалбоподателя в първоинстанционното съдебно производство. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно правилното определяне от страна на органите по приходите на дължимите от лицето публични задължения. Така за 2019 г. вместо декларираните от А. Семова в приложение 7 на ГДД приходи в размер на 9905 лв., при ревизията са определени приходи в размер на 11 204, 99 лв. Разликата в размер на 1299, 99 лв. включва установените при ревизията допълнителни приходи по представената от лицето справка за извършени продажби за периода 11.11.2019 г. 31.12.2019 г. в размер на 30 лв. и установените получени от лицето парични преводи от Еконт Експрес ООД и Western Union в общ размер на 999 лв. Правилно първоинстанционният съд е определил като правили направените от органите по приходите изводи, че товарителница 71880002425499 от 23.01.2019 г. не представлява годно доказателство за действително получен от лицето паричен превод в размер на 65 лв. За същия период правилно органите по приходите са определили разходи, относими по стопанската дейност на лицето в размер на 1779, 95 лв., които представляват сбор от заплатените от лицето суми по получени куриерски пратки и разходи в размер на 308, 95 лв., декларирани от самото лице в подадена ГДД. При съобразяване на тези доказателства правилни са направените изводи, че задълженията по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., определени при ревизията в по-голям размер от дължимия следва да бъдат отменени, както следва дължим данък 979, 42 лв., данък по ревизионния акт 996, 14 лв., данък за отмяна 16, 72 лв., дължими лихви 143, 12 лв., лихви по ревизионния акт 145, 56 лв., лихви за отмяна 2, 44 лв. За 2020 г. вместо декларираните от лицето в ГДД приходи в размер на 37 219 лв. органите по приходите правилно са определили приходи в размер на 37 954, 71 лв., като разликата в размер на 735, 71 лв. представлява сбор от установените допълнително приходи по представената от ревизираното лице справка за извършени продажби за периода 01.01.2020 г. 01.09.2020 г. в размер на 132 лв. и получените от нея суми чрез Western union в размер на 603, 71 лв. За 2020 г. органите по приходите правилно са определили разходи за стопанската дейност на лицето в размер на 3595, 33 лв., които съответстват на декларираните от самото лице разходи в ГДД. При съобразяване на тези обстоятелства, от определените с ревизионния акт задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2019 г. 31.12.2020 г. в размер на 4686, 03 лв. и лихви в размер на 310, 59 лв., правилни са изводите на решаващия административен орган, възприети от първоинстанционния съд, че задълженията за данък в размер на 4669, 31 лв. и следващите се лихви в размер на 308, 15 лв., и и правило решаващият административен орган е отменил задълженията за данък в размер на 16, 72 лв. и лихви в размер на 2, 44 лв. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт, с който на лицето са определени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. Органите по приходите правилно са установили, това е възприето и от първоинстанционния съд, че тй като лицето е извършвало стопанска дейност изработка и продажба на стоки, предимно бижута, доставяни до клиенти чрез Еконт Експрес ООД, по смисъла на КСО ревизираното лице има статут на самаоосигуряващо се лице. Обосновали са правилно изводите си с приложимостта на чл. 6, ал. 8 от КСО, ЧЛ. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, чл. 40, ал. 1, т. 20 от Закона за здравното осигуряване. Правилно е съобразеното от първоинстанционния съд, че при обжалването по административен ред, решаващият административен орган в резултат на изводите си по отношение дължимите задължения по ЗДДФЛ и по-конкретно, че определеният при ревизията облагаем доход за 2019 г. следва да бъде в размер на 9090, 40 лв., а не 9425, 04 лв. е направил извода, че следва да бъде извършена промяна на допълнителните задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ. По този начин по отношение на ДОО, вместо установените с ревизионния акт задължения в размер на 453, 74 лв. са определени 437, 68 лв., разлика за отмяна 16, 06 лв., вместо дължимите по ревизиония акт лихви в размер на 149, 40 лв. са определени 147, 06 лв., разлика за отмяна 2, 34 лв. По отношение на установените задължения за здравно осигуряване вместо определените с ревизионния акт 342, 56 лв. а определени 315, 76 лв., разлика за отмяна 26, 80 лв., вместо определените с ревизионния акт лихви в размер на 73, 26 лв. са определени 69, 34 лв., разлика за отмяна 3, 92 лв. По отношение на установените с ревизионния акт задължения за ДЗПО в размер на 214, 10 лв. са определени 197, 35 лв., разлика за отмяна 16, 75 лв., вместо установените с ревизионния акт лихви в размер на 59, 37 лв. са определени 56, 93 лв., разлика за отмяна 2, 44 лв. Касационната жалба съдържа 8 страници, от които 6 страници представляват възпроизвеждане на съдържанието на решението на решаваия административен орган. Единственото оплакване, съдържащо се в касационнато аалба е за неправилност на решението на първоинстанционния съд относно изводите му, че облагането следва да бъде извършено по реа на Закона за местните данъци и такси, а не по реда на ЗДДФЛ. Всъщност това е и единственото оплакване, съдържао се в представете по делото писмени бележки от процесуалния представител на касатора. Оплакването е обосновано с обстоятелството, че А. Семова е подала декларации по чл. 61н от Закона за местните данъци и такси. Това оплакване е еоснователно. Съгласно чл. 61з, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, физическо лице, включително едноличен търговец, което извърша дейност, посочени в приложение 4 се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности при условие, че оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лева и лицето не е регистрирано по закона за Данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон. Съгласно ал. 2, за извършваната патентна дейност лицата по ал. 1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. От събраните по делото доказателства не се установява обстоятелството лицето да е извършвало някоя от патентните дейности по приложение 4 от Закона за местните данъци и такси. Не се установява обстоятелството на извършвана патентна дейност по т. 7 от приложеие 4 търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали, доколкото бижутата, продавани от лицето не са от блогородни метали. Не е налице и обстоятелството на получаване на доходи, реализирани от търговия на дребно на бижута тъй като от събраните по делото доказателства не се установява лицето да е купувало бижута от трети лица, които след това да продава в търговски обект, а само изработка на бижута. Такаа направените изводи не се отричат от съществуването на нормата на чл. 61к, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси, съгласно който, когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва на постоянно място, за целите на определяне на размера на патентния данък за местонахождение на обекта се смята постоянният адрес на лицето. Посочената разпоредба е създадена за целите на опрееляне на размера на данъка. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, което с оглед на изхода на спора е основателно. Следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 862, 56 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение