Решение № 408 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2008 г.

Решение № 408 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат Г като процесуален представител на В. А. Б. и на ЗПА. "А" София /трето лице - помагач/ срещу въззивното решение на Софийския градски съд, постановено на 19.11.2007 г. по в.гр.д. № 2425/2007 г. Ответникът по касационните жалби Ю. Ц. С. е заел становище за тяхната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационните жалби са допустими, а разгледани по същество - и основателни, съображенията за което са следните: С атакуваното в настоящото производство решение СГС е отменил решението на СРС от 18.VII.2005 г. по гр.д. № 3427/2004 г., допълнено с решение от 27.01.2006 г., в отхвърлителната му част за сумата 2000 лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил В. Ал. Б. да заплати на Ю. Цв. С. като правоприемник на починалия в хода на процеса негов баща Ц. обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие на 11.05.2003 г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане, присъдил е и 150 лв. държавна такса, отменил е допълнителното решение от 27.01.2006 г., поправено с решение от 15.06.2007 г., в частта, с която Цв. С. е осъден да заплати на В. Б. над 137.50 лв. до 320 лв. разноски и е отхвърлил претенцията за разноски за тази разлика и е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 2000 лв. до пълния предявен размер 8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. За да постанови решението, въззивният съд е приел въз основа на констативен протокол от 11.05.2003 г. и съставен акт за нарушение, че ответникът Б. е причинил на същата дата ПТП, като, управлявайки около 11.30 часа в София по ул. "О" лек автомобил "В" с несъобразена скорост, в района на кръстовището с ул. "М" блъснал пресичащият от ляво на дясно за посоката на движение на автомобила Цв. С., при което последният получил контузия на таза и охлузване на дясната ръка, болките и страданията от които отшумели за около 20 дни. Налице е пряка причинна връзка между нарушението на правилата за движение и вредите на пострадалия, тъй като ако ответникът бе избрал скорост на движение, позволяваща му да спре при навлизане на пешеходеца на пътното платно, вредите не биха настъпили. Не е възприето за основателно възражението на ответника, че не е могъл да предотврати ПТП поради навлизането на С. на платното за движение в т.н. "опасна зона за спиране". В тази връзка съдът не е кредитирал показанията на св. Ч, обосновавайки този извод с удостовереното в протокола за ПТП, че свидетели на събитието не са намерени и че в изходяща от ответника декларация е заявено, че той не може да посочи свидетели. Въпреки това свидетелят Ч е доведен именно от ответника и то с твърдения, че той е бил в лекия автомобил по време на ПТП. При тези обстоятелства за съда оставало сериозно съмнение дали свидетелят действително е бил очевидец, а и съобщеното от него не се подкрепя от писмените доказателства. С оглед на това не са взети предвид и съдебно- техническите експертизи, тъй като са основани на приетите за недостоверни показания на свидетеля за скоростта на движение на автомобила и за механизма на ПТП. Касационните жалби на В. Ал. Б. и ЗПА. "А" срещу така постановеното решение съдържат оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Изложени са съображения, че неправилно не са кредитирани показанията на св. Ч, а респективно и съдебно-техническите експертизи. Не е съобразено в тази връзка, че в исковата си молба Цв. С. твърди, че след произшествието "ответникът и неговият спътник го подпомогнали да стане, събрали му вещите и го завели в болница "П", че според заключенията на вещите лица при всяка скорост на лекия автомобил между 1 км.ч ударът е бил непредотвратим поради осъществяването му в т.н. "опасна зона за спиране", че неправилно е прието, че пострадалият е пресичал от ляво на дясно за посоката на движение на автомобила, а не както е в действителност от дясно на ляво. Не е съобразено, че и с оглед леките контузии и напредналата възраст на пострадалия скоростта на движение на автомобила е била изключително ниска. Изложени са и съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В. Б. твърди и че въззивното решение е недопустимо, тъй като въззивната жалба на ищеца е била просрочена. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на претенциите или връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационните жалби оплаквания, намира, че то е неправилно. В. съдебен акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. При оценката на показанията на св. Ч, който заявява, че е пътувал в лекия автомобил заедно с ответника, че са се движели със скорост 30-35 км/ч и че е бил пряк очевидец на пътно-транспортното произшествие, съдът не е взел предвид и не е подложил на преценка значението за спора на обстоятелството, че още в исковата си молба Цв. С. твърди, че "ответникът и неговият спътник го подпомогнали да стане, събрали му вещите и го завели в болница "П". Не е взето предвид в тази връзка, че в констативния протокол № К606/11.05.2003 г. е посочено само, че на място не са намерени свидетели, но това не означава еднозначно, че такива не е имало, тъй като не е ясно дали огледът от специализирания орган е извършен веднага след произшествието или в по-късен момент, както и че декларацията на ответника /л. 51 от преписката по първоинстанционното дело/ като частен документ няма материална доказателствена сила, а се преценява с оглед на останалите доказателства. Не е взето предвид и подложено на преценка и установеното от приетите непротиворечиви единична и тройна съдебно-технически експертизи обстоятелство, че при всяка скорост на движение на автомобила между 1 км/ч сблъсъкът с пострадалия би бил в т.н. "опасна зона за спиране". В противоречие с данните по делото е и приетото, че пострадалият е предприел пресичане на пътното платно от ляво на дясно за посоката на движение на лекия автомобил. Така допуснатите нарушения са довели до съмнения в правилността на приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка по спора, а това е пречка за осъществяване на касационен контрол за законосъобразност и на правните му изводи. Ето защо и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК (отм.) атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав с произнасяне и по претендираните за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,