Решение № 2580 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14684/2013 г.

Решение № 2580 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14684/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 187 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от Светослав Неделчев Тодоров против решение № 15 от допълнителните точки съдържащо се в протокол № 36 от заседанието на Висшия съдебен съвет /ВСС/ състояло се на 19.09.2013 г. С него на основание чл. 160 ЗСВ е назначен Димитър Христов Гальов - съдия в районен съд Карлово на длъжност съдия в районен съд Стара Загора. Възраженията са незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. На първо място се сочи, че основанието на което е издадено е общото функционално правомощие на ВСС да издава решения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на магистрати и не разкрива конкретното основание за назначаване след проведен конкурс или е преместване от вече заета длъжност съдия в районен съд като липсата на конкретно правно основание е порок водещ до отмяна на акта. На следващо място се поддържа, че решението на ВСС за назначаване на Димитър Гальов на длъжност съдия в районен съд Карлово е влязъл в сила индивидуален административен акт и не може да бъде отменян или изменян от органа който го е издал. На следващо място, не е ясно от обжалваното решение какво става с длъжността съдия в районен съд Карлово, тъй като Димитър Гальов не се премества от нея, не се освобождава от нея, а се назначава директно на длъжността съдия в районен съд Стара Загора. Ответникът, Висш съдебен съвет чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна, Димитър Христов Гальов чрез процесуален представител адвокат Цветелина Куманова от АК Бургас взема становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, алтернативно за неоснователност по съображения изложени в писмен вид. В писмени бележки са развити доводите на жалбоподателя и ответника. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение за да се произнесе по жалбата констатира, че същата е допустима за разглеждане като подадена от страна в административното производство в срока по чл. 187 ЗСВ. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По делото е установено, че с решение на Висшия съдебен съвет (обн., ДВ, бр. 79 от 11.10.2011 г.) на основание чл. 180, ал. 1 от Закона за съдебната власт е обявен конкурс за първоначално назначаване на 7 (седем) щатни бройки "съдия" в районните съдилища, съобразно решение на ВСС от 16.06.2011 г. за обявяване на свободните длъжности по чл. 178 от ЗСВ както следва: Софийски районен съд - 1 бр., Районен съд Пирдоп - 1 бр., Районен съд Своге - 1 бр., Районен съд Оряхово - 1 бр., Районен съд Карлово - 1 бр., Районен съд Тутракан - 1 бр., Районен съд Стара Загора - 1 бр. Жалбоподателят и заинтересованата страна са участвали в конкурса и имат съответно бал от 9.50 и 8.50, според който са класирани Димитър Гальов на 4 място и Светослав Тодоров на 12 място. Съобразявайки правилата за провеждане на конкурсите и заявените от кандидатите желания, Висшият съдебен съвет е назначил Димитър Гальов с решение № 5.4.2 по протокол № 7 от 16.02.2012 г. на длъжността "съдия" в Районен съд Карлово (негово трето желание) поради попълване на местата в Софийски районен съд и Районен съд Стара Загора, на които са назначени кандидати, класирани преди него. Решението на Висшия съдебен съвет след проведено съдебно оспорване е влязло в сила на 28.05.2012 г. На 11.06.2012 г. Димитър Гальов е встъпил в длъжността "съдия" в Районен съд гр. Карлово. Установено е, че класирал се кандидат за длъжността "съдия" в Районен съд Стара Загора не е встъпил, поради което ВСС е пристъпил към подготовка на процедурата за второ класиране за заемане на длъжността от кандидатите съгласно заявените от тях желания. Видно от заявление вх. № 3480/24.10.2011 г. Тодоров е посочил своите предпочитания в следната поредност: 1. Районен съд Тутракан; 2. Районен съд Оряхово; 3. Районен съд Своге; 4. Районен съд Карлово; 5. Районен съд Стара Загора; 6. Софийски районен съд и 7. Районен съд Пирдоп. Със заявление вх. № 96-04-207/26.11.2012 г. Гальов е потвърдил желанието си да бъде назначен на длъжността "съдия" в Районен съд гр. Стара Загора, уточнявайки, че назначението му в Районен съд Карлово е било по негово трето желание, а длъжността "съдия" в Районен съд Стара Загора е негово второ желание съгласно заявление вх. № 3433/19.10.2011 г. л. 25 от делото, за конкурса за първоначално назначаване на 7 (седем) щатни бройки "съдия" в районните съдилища. С решение от протокол № 70/04.12.2012 г. Комисията по предложенията и атестирането, съобразявайки становищата на останалите помощни органи е внесла предложение за преназначаване на Димитър Христов Гальов на длъжността "съдия" в Районен съд - гр. Стара Загора в заседанието на Висшия съдебен съвет, насрочено за 13.12.2012 г. В дневния ред за тази дата е включена точка за вземане на решение за назначаване на следващия в класирането за процесната и други незаети длъжности, като видно от протокола от заседанието същата е оттеглена и е включена отново в дневния ред на заседанието от 07.03.2013 г. Съгласно протокол № 9 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 07.03.2013 г. с решение № 3.1 кадровият орган на съдебната власт е извършил второ класиране за първоначално назначаване на длъжността "съдия" в Районен съд гр. Стара Загора, а с решение № 3.2 е назначил на основание чл. 186а, ал. 4 от ЗСВ Светослав Неделчев Тодоров на длъжността "съдия" в Районен съд гр. Стара Загора, считано от датата на вземане на решението. Като мотиви е изложил, че назначеното лице макар и да се е класирало на 12-то място има все още статута на кандидат, тъй като не е встъпило никъде, за разлика от Димитър Христов Гальов, който е встъпил в длъжността "съдия" в Районен съд гр. Карлово. Това решение на съвета е отменено с решение № 9988 от 03.07.2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение по адм. дело № 4782/2013 г. и преписката изпратена на Висшия съдебен съвет за издаване на нови актове при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Мотивите на това решение относно значението на думата кандидат в конкурс са изведени така: "всяко лице, което прави постъпки да бъде избрано или назначено на определена длъжност" каквото е съдържанието в тълковен речник при липса на легално определение в ЗСВ. Или, заявените от Димитър Гальов длъжности преди заетата от него съдия в районен съд Карлово са за съдия в Софийски районен съд и за съдия в районен съд Стара Загора, което при решаване на въпросът за заемането им до изчерпване на кандидатите го прави кандидат за тях по реда на класирането, независимо, че е встъпил вече в длъжността съдия в районен съд Карлово. Съобразявайки мотивите на това решение Висшият съдебен съвет е взел обжалваното решение, с което е назначил Димитър Гальов на свободната длъжност съдия в районен съд Стара Загора. Съгласно чл. 186а, ал. 4 ЗСВ Висшият съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът, след три поредни класирания. При така издаденото решение същото не съдържа пороци сочени като основания по чл. 146 АПК за отмяната му. На първо място, с цитираното отменително решение ВАС е дал изрични указания за длъжността съдия в районен съд Стара Загора всички участници в конкурса и заявили желанието си да бъдат класирани за нея да се считат за кандидати независимо дали са заели вече някоя от длъжностите съдия, за които са кандидатствали при първото класиране. Това прави Димитър Гальов кандидат за тази длъжност и същият правилно е бил назначен на нея по реда на класирането си в конкурса. Въпросите дали това е преназначаване /преместване/, което се извършва по друг ред, и дали е свободна длъжността съдия в районен съд Карлово, са въпроси неотносими към законосъобразността на решението за назначаването на Димитър Гальов на длъжността съдия в районен съд Стара Загора. Посочвайки общото си правомощие по чл. 160 ЗСВ ВСС не е издал незаконосъобразно решение, а просто е съобразено обстоятелството, че когато Димитър Гальов е назначен на длъжността съдия в районен съд Стара Загора, той вече е бил встъпил в длъжност съдия в районен съд Карлово, което е било законосъобразна последица от предходното му класиране в същия конкурс. Такова правно състояние в правилата за провеждане на конкурсите не е уредено в ЗСВ но това не е пречка за извършване на класирането за длъжностите по заявените желания на кандидатите, още по малко е основание да ги лиши от правата им по реда на класирането им, което обезсмисля целта на конкурса. Възраженията за стабилитета на решенията на ВСС по вече извършените назначения са неоснователни тъй като обжалваното решение е взето при отчитане на новонастъпили факти в развитието на процедурата по извършване на конкурса и които факти са съществени за законосъобразното му приключване. При изложените съображения незаетата след класиране на кандидат за нея длъжност съдия в районен съд Карлово е новонастъпил факт и основание за извършване на ново класиране на кандидатите от конкурса за заемането й съобразно конкурсния бал и заявените от тях желания. Жалбата против решението на ВСС относно назначението на Димитър Христов Гальов на длъжността съдия в районен съд Стара Загора е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, тъй като не се установяват сочените пороци като основания по чл. 146 АПК за отмяна на решението. При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Димитър Христов Гальов сумата от 300 лева представляваща разноски - възнаграждение за адвокат, доказани и своевременно поискани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК във връзка с чл. 187, ал. 3 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение