Решение № 10276 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7459/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 (ОПРР), чрез пълномощник, против решение 822 от 09.05.2025 г., постановено по адм. д. 707/2022 г. на Административен съд - Враца, с което съдът е отменил негово решение РД-02-36-971/24.10.2022 г. за определяне на финансова корекция на Община Враца. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за липса на констатираното с акта нарушение. Счита за неправилни изводите за липса на соченото в акта нарушение и навежда доводи, че същото е безспорно установено и представлява нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от Община Враца жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Община Враца не изразява становище по спора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил подробно релевантната фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно. Съдът е посочил, че във връзка с изпълнението на сключен между страните административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Региони в растеж 2014 - 2020 г. по процедура чрез директно предоставяне Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 - Враца, част от процедура Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 бенефициерът Община Враца е провел открита процедура по реда на чл. 73, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) с предмет Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност на образователни институции, във връзка с реализиране на проект Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. по 6 обособени позиции (ОП). По ОП 2 с предмет Ремонт и обновяване на ОДЗ Зора, [жк], град Враца е сключен договор с избрания изпълнител Хидростроителство Благоевград ЕООД. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора срокът за изпълнение на дейностите е 29 календарни дни, считано от датата на подписване на протокола за откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво на строежа - Акт обр. 2, съгласно Наредба 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В чл. 2, ал. 2 е предвидено, че срокът по ал. 1 спира да тече за времето, за което по законоустановения ред е съставен акт за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството (обр. 10) от цитираната Наредба. След съставяне на акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството (обр. 11), срокът за изпълнение продължава да тече. По постъпил сигнал за нередност УО е извършил проверка по отношение на конкретната обособена позиция и е констатирал нарушение, за което е уведомил бенефициера, като му е дал възможност за възражения и представяне на допълнителни документи. С оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-36-971/24.10.2022 г. ръководителят на УО на ОПРР е приел, че при провеждане на откритата процедура бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП във връзка с чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, посочил го е като нередност по т. 23, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата), за която е определена финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи по договора с изпълнителя по ОП 2. Посочил е, че следва да се доналожи на бенефициера финансова корекция от 15% от стойността на допустимите разходи по договора с изпълнителя, за да се достигне до най-високия процентен показател от 25%, предвид вече констатирани с решение РД-02-36-1492/19.11.2018 г. нередности, установени по същия договор, описани в предходното решение. Административният съд - Враца е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване разпоредбата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, но в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил. Според съда няма твърдения, липсват и данни по преписката, че удължаването на срока по някакъв начин е довело до използване на по-малък технически и човешки ресурс, съответно до по-малко разходи за изпълнителя, както и че същия е поел или изпълнявал и други ангажименти. Приел е, че няма основание за приетия от органа извод, че удължаването на срока води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата, както и че по този начин се въвеждат условия, които ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата. Съдът е посочил, че така направеното удължаване на срока на изпълнение на конкретната обществена поръчка не представлява нередност по т. 23 от Наредбата, тъй като не води до съществено различие между изменения и първоначално сключения договор, няма намаляване на обхвата му, няма изменение в естеството на строителството, условията на плащане, използваните материали и не попада сред посочените в чл. 116, ал. 5 ЗОП случаи. Установил е по безспорен начин, че между Община Враца и изпълнителя не е сключвано допълнително писмено споразумение, чрез което да е променен договореният в договора за обществена поръчка срок за изпълнение, а представените Акт обр. 10 и Акт обр. 11 нямат характер на писмени доказателства, от които може да се извлече съгласуване на волята между възложител и изпълнител за изменение на договора. Приел е, че забавата при изпълнението е неточно изпълнение на договора от страна на изпълнителя досежно срока (ако се приеме, че причината на забавата е негова), а не изменение на условия по сключения договор. Обосновал е краен извод за липса на основание за определяне на финансова корекция на Община Враца, поради което е отменил акта като материално незаконосъобразен. Решението е правилно. Правилен е изводът, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на акта и при спазване на изискуемото административно производство. Спорът е по приложението на материалния закон. Като правно основание на състава на нередността издателят на акта е посочил т. 23, б. а от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности, обоснована с нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП във връзка с чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП. Точка 23, б"а" от Наредбата посочва като нередност всяко незаконосъобразно изменение на договор за обществена поръчка, като установява неговите признаци. Съществена промяна на елементите на договора (като цената, естеството на строителството, срока на изпълнение, условията на плащане, използваните материали) е налице, когато промяната прави изпълнения договор съществено различен по характер от първоначално сключения. Във всеки случай изменението ще се счита за съществено, когато са изпълнени едно или повече от условията по чл. 116, ал. 5 ЗОП. Според разпоредбата на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП изменение на договор за обществена поръчка се смята за съществено по смисъла на ал. 1, т. 7, когато са изпълнени едно или повече от следните условия: изменението въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата; изменението води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата. Преди да бъде извършена преценка доколко твърдяното изменение на договора е съществено по смисъла на посочените разпоредби от ЗОП, следва да бъде проверено дали изобщо има допуснато изменение на срока на договора. При договорите за възлагане на дейности във връзка с проведена по реда на ЗОП обществена поръчка приложение намират разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, предвид чл. 120 ЗОП, според който ЗЗД и ТЗ се прилагат за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки. В конкретния казус административният орган е обосновал твърдението си за нередност по т. 23, б. а от Наредбата с доводи за неоснователно удължен срок за изпълнение на дейностите по договора поради липса на материалноправните предпоставки за това и неспазване на първоначално предвидения такъв при наличие на подобна възможност. По делото не е спорно, че страните не са сключили допълнително писмено споразумение, насочено към изменение на срока за изпълнение на договорените дейности. В чл. 2, ал. 2 от договора е уредена възможност за спиране на срока за времето, за което по законоустановения ред е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (Акт обр. 10) по Наредба 3 от 2003 г. При наличие на спиране, актувано по съответния ред, срокът за изпълнение се удължава и то за период, зависещ от фактори, стоящи извън волята и възможностите на страните. Изготвеният Акт обр. 10 съгласно чл.1, ал.4 от Наредба 3/2003 г. е подписан от съставителите и присъствалите лица съгласно приложенията от тази наредба, които носят солидарна отговорност за достоверността на съдържащите се в тях данни, включително за удостоверените причини за спиране на изпълнението на строежа. Крайният момент на този период е съставянето на Акт обр. 11, който преустановява обективната невъзможност за изпълнение, наложила издаването на акт обр. 10. Макар възложителят и изпълнителят да са изразили волята си при съставянето на акта за спиране заедно с техническите специалисти, не може да бъде обоснован извод за постигнато съгласие за изменение на елемент от договора. Мотиви на органа в обратната насока няма. Удължаването на срока във визираната хипотеза е последица, изначално предвидена в договора, което изключва квалифицирането й като изменение на която и да е клауза. Изложеното налага извод, че без значение дали са били налице предпоставките за това, удължаването на срока за изпълнение на дейностите по договора с изпълнителя не е следствие на постигнато между страните съгласие, а проявление на предвидена в договора хипотеза, поради което е ирелевантно за преценката досежно елементите от фактическия състав на нередността по т. 23, б. а от Наредбата обстоятелство и не подлежи на съдебна преценка в настоящото производство. Между изменението на договора и неговото неточно изпълнение по отношение на срока има съществена разлика. Договорът между страните в чл. 35 предвижда отговорност при неизпълнение именно на срока по чл. 2, ал. 2 от същия, т.е. последиците от неспазването на срока са изрично уредени от страните чрез изрично правило, което по аргумент от чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за тях и се състоят във възникване на отговорност за заплащане на неустойка за всеки ден от просрочието. Ако действително е налице твърдяната забава в изпълнението с 260 дни, което предвид изложените съображения относно разликата между института на неизпълнението и този на изменението на договора по отношение на неговия срок, не е предмет на настоящото дело, тогава за възложителя би възникнало право да поиска заплащане на договорена неустойка. Предвид изложеното, неотносимо е извършването на анализ и на елемента "същественост" по чл. 116 ЗОП, както и останалите елементи от състава за нередност по т. 23, б. а от Приложение 1 към Наредбата. В този смисъл е и наложената последна практика на Върховния административен съд. Предвид изложеното първоинстанционният извод за материална незаконосъобразност на акта е съответен на доказателствата по делото и закона. Като е отменил оспореното решение на ръководителя на УО, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка Върховният административен съд не установи допуснати от съда нарушения, които да обосноват друг правен извод. Съдебни разноски по делото не са претендирани от ответника. Воден от горното, Върховният административен съд