Решение № 346 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5591/2007 г.

Решение № 346 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5591/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационни жалби на С. Б. и Н. Б. и на Г. Л. срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд /ОС/ по гр. д. № 17/2007 г. в различни негови части. Касаторите Б., като ответници по исковете с пр. осн. чл. 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД обжалват въззивното решение в частта, с която исковете са уважени с оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, и искане за отмяната му. Ищцата г. Л. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът й за разпределяне ползването на дворното място по чл. 32, ал. 2 от ЗС, след премахване на постройките. Оплакванията също са за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност и се иска отмяната му. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в от ГПК, но са допустими само по исковете с пр. осн. чл. 109 от ЗС и 32, ал. 2 от ЗС. По иска спр. осн. чл. 45 от ЗЗД - който е за парично вземане в размер под 5 000 лв., касационната жалба на ответниците е недопустима и следва да остане без разглеждане. ВКС на РБ, като разгледа жалбите по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с тях касационни основания: Въззивният съд е уважил първоначалния иск по чл. 109 от ЗС - за премахване на част от пристройката на ответниците в съсобственото с ищцата /при квоти 70/216 към 146/216 ид.ч./ дв. място: вх. антре, баня-тоалет и гараж-склад, като е приел, че те са незаконни, неузаконими и нетърпими. Отхвърлил е първоначалния иск за премахване на останалата част от пристройката: лятна кухня и склад, като е приел, че са законно построени и не пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху дворното място. По евентуалния иск с пр. осн. чл. 109 от ЗС е осъдил ответниците да преустановят ползването на дърворежещи машини в дворното място, с което пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост за него. Отхвърлил е иска за разпределяне ползването на незастроената част от дв. място по чл. 32, ал. 2 от ЗС, като недоказан. По жалбата на ответниците Б срещу въззивното решение, с което исковете са уважени: Жалбата срещу решението по първоначалния иск с пр. осн. чл. 109 от ЗС, с което са осъдени да премахнат част от пристройката, е основателна: установено е по делото, че процесната пристройка е изградена през 1974-81 г. /данни за овехтяване на пристройката, съответно на декларираната от ответника година на изграждане - 1974 г. се съдържат в закл. на единичната експертиза; св. Ж сочат този период на изграждането й/. Лятната кухня е строена с позволителен билет от 1973 г. и отговаря на градоустройствените и технически изисквания. Вх. антре, банята и гаражът са изградени без строителни книжа, но са допустими като допълващо застрояване по действащите към изграждането им правила за строителство и проектиране - в.л. на л.147 от делото на РС. В удостоверението за търпим строеж от 9.06.04 г. община В. е удостоверила, че тези постройки са в режим на търпимост съгл. чл. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. При тези данни изводът на ОС, че вх. антре, банята и гаражът са неузаконими и нетърпими е необоснован и незаконосъобразен. Постройките са търпими строежи по см. на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и не подлежат на премахване. Самото им изграждане не пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху дворното място; в продължение на близо 30 години те и построената по-късно от ищцата пристройка са взаимно приети и търпени от страните. Затова първоначалният иск по чл. 109 от ЗС за премахването им е неоснователен. Решението на ОС, с което е прието противното е неправилно, следва да се отмени и вместо него се постанови ново, за отхвърляне на иска. Това налага разглеждането на евентуалния иск по чл. 109 от ЗС за преустановяване ползването на помещенията за нежилищни /стопански/ цели - съхраняване на зърно, с което се пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху дв. място. Такова ползване на помещенията не по предназначението им, с което се замърсява свръхмерно двора и се пречи на ищцата е установено по делото /св. М, И., С., А./. Затова евентуалният иск за преустановяването на действията по ползване на пристройката за нежилищни - стопански, за зърносъхранение - нужди е основателен и следва да се уважи. Решението по евентуалния иск с пр. осн. чл. 109 от ЗС, с което ответниците са осъдени да преустановят ползването на дърворежещи машини в двора е правилно и следва да бъде оставено в сила - такова ползване и преченето на ищцата със създавания от него шум и движение на МПС са установени по делото. По жалбата на ищцата Л срещу въззивното решение, с което е отхвърлен искът й за разпределяне ползването на незастроеното дворно място: при изхода на спора по първоначалния иск по чл. 109 от ЗС, жалбата е неоснователна. Вещото лице е предложило единствен вариант - на л. 201, за разпределяне ползването на дворното място при цялостно запазване пристройката на ответниците. Той обаче е неудобен, с оглед достъпа и на двете страни до двуетажната сграда, в която имат обекти и изградените в дворното място съоръжения /допълнително заключение пред ОС/ обслужващи сградите, които и двете страни следва да ползват безпрепятствено. Затова законосъобразно като краен резултат искът е отхвърлен от въззивния съд. Въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.