Решение № 15986 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10074/2018 г.

Решение № 15986 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10074/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Валди 2016" ЕООД, представено от управителя А. К., срещу решение № 756/04.04.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2528 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001616008091-091-001/31.05.2017 г. и ревизионен акт № П-16001617092711-003-001/05.06.2017 г. за поправка на ревизионен акт /РАПРА/, издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив. Оплакванията на касатора са относими към трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че е подценена доказателствената стойност на писмените доказателствени средства – складови разписки, пътни листове, доказателства за плащане и за последваща реализация на стоките. Иска отмяна на решението и на РА и РАПРА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Пловдив, в писмено становище отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на "Валди 2016" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 20 184 лева с лихви за забава в общ размер 1 061.04 лева в резултат на извършена от органите по приходите корекция на декларираните от ревизираното лице резултати по ЗДДС в данъчни периоди м. 05 до м. 11.2016 г. Основание за корекцията е отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в размера на данъчното задължение, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство по 14 бр. фактури с издател "Ай Ти Сървис Груп" ЕООД и предмет валове, резервни части за металорежещи машини, режещи инструменти и тръби е на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Според органите по приходите РЛ е получило стоките, които са предмет на последващи вътреобщностни доставки към гръцки съконтрахенти, от доставчици различни от издателя на фактурите. Констатациите им са основават на свързаността на участниците по веригата на доставките, ситуирането на складовете на прекия и предходния доставчик на един адрес; липсата на склад на получателя; начина на индивидуализиране на стоките и завишаването на цената стоките от прекия доставчик към РЛ, което ги отрежда за ВОД с нулева ставка; отбелязването на пробега и формирането на цената при транспорта. Дефинирана е целта на създадената правна привидност – да се ползва право на приспадане на данъчен кредит за начислен по завишени цени ДДС без да се начислява данък при последващите доставки. На познание относно злоупотребата с данъчни права сочела свързаността на всички участници в доставките. За да отхвърли оспорването на РА, първоинстанционният съд е формирал тъждествени с тези на приходната администрация изводи при преценката на представляващите част от административната преписка доказателствени средства и съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест. И констатациите на съда са за свързаност на участниците по веригата от доставки – едно и също лице е едноличен собственик на капитала на прекия доставчик и на предходния "Глобал трейд сълюшънс" ЕООД, той и син на едноличния собственик на капитала на превозвача "Сигма транс енд лоджистикс" ЕООД, а едноличният собственик на капитала на РЛ е съпруга на брата на съпругата на едноличния собственик на капитала на прекия и на предходния доставчик. Съдът е приел за установено и ползването на един и същи склад от прекия и предходния доставчик и отсъствието на склад у жалбоподателя. Според инстанцията по същество стоките не са индивидуализирани по веригата на доставките с фактурите и складовите разписки. С позоваване на практиката на СЕС е определил като правилен подходът на органите по приходите за установяване на придобиването от РЛ на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоките и то като резултат от доставките на прекия доставчик. Отрекъл е този факт да е установен убедително със складовите разписки и индициите на плащането и последващата реализация. Оспореният съдебен акт е правилен. Неоснователни са упреците на касатора към дейността на съда по преценка на писмените доказателствени средства. В обхвата на познавателната дейност на инстанцията по същество са включени относимите към спора информационни източници, като доказателствената им стойност е определена при тяхното съпоставяне. Административният съд основателно е концентрирал спорът по фактите до придобиването от жалбоподателя на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоките /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ по фактурите на "Ай Ти... " ЕООД, именно заради разпоредителните действия на доставчика. В съответствие с процесуалния закон и логическите правила е фактическият му извод за привидно доставяне на стоките от "Ай Ти... " ЕООД, а действителното им придобиване от РЛ пряко от друго лице. Ниското убеждаващо въздействие на складовите разписки следва от самото им съдържание. Предмет на доставките са специфични вещи, чиято индивидуализация не се постига с посочването им като валове, резервни части за металорежещи машини, режещи инструменти и тръби. Доказването е разколебано с установяванията за тъждеството на складовете на прекия и предходния доставчик и липсата на склад на получателя, където да е съхранил полученото. Свързаността на лицата по веригата от доставки омаловажава доказателственото значение на плащането, тъй като предполага свободно "преливане" на средства между тях. Не е с убедителността на пълно доказване установяването с индицията на последващо разпореждане с вещи от вида на тези по спорните фактури предвид множеството възможни доставчици на индивидуализираните в достатъчна степен стоки и невъзможността с доказателствено релевантния факт да се свърже единствено възможен извод за получаване на стоката именно в резултат от доставки на "Ай Ти... " ЕООД. С разтеглянето на веригата от доставки е постигнато завишаване на цената на стоките. При привидност на правоотношението между прекия доставчик и получателя е лишено от основание имущественото разместване по паричната престация на получателя. Целта е той да получи данъчно предимство без да е платил действително данъкът, който да бъде внесен от доставчика. В същото време стоката е отредена за ВОД с нулева ставка. Упражняването на правото на приспадане с цел злоупотреба е неприемливо за националния и за наднационалния правопорядък. Така в решението на Съда по дело С-504/10 се припомня, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, а принципът за забрана на злоупотребата с право води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство /т. т. 50 и 51 от решението/. Създадената правна привидност за преминаването на правото на собственост дисквалифицира настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Начисляването на данъка е неправомерно, което обосновава правилността на отказа на приходната администрация да зачете данъчното предимство на получателя на доставката с аргументи от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспорения съдебен акт. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 1 167. 35 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение