Решение № 10649 от 22.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1100/2017 г.

Решение № 10649 от 22.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1100/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Т." ЕООД с ЕИК - *********, подадена чрез управителя Х. Ю. М., срещу решение № 2289 от 30.11.2016 г. по адм. д. № 1357/2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 127/8.07.2014 г., издаден от Ф. И. - главен инспектор сектор "Местни приходите" при О. А., потвърден с Решение № 3/9.10.2014 г. на Началник отдел "Местни приходи" в О. А., относно допълнително установени ДНИ за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 1 014,37 лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 2.07.2012 г. до 7.07.2014 г. в размер на 190,74 лв. и за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 1 014,37 лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 1.07.2013 г. до 7.07.2014 г. в размер на 87,66 лв. и ТБО за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 5 461,96 лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 2.07.2012 г. до 7.07.2014 г. в размер на 1 027,11 лв. и за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 5 461,96 лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 1.07.2013 г. до 7.07.2014 г. в размер на 472,05 лв. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано, постановено при неточно тълкуване на събраните по делото доказателства. Ответната страна - Началник-отдел "Местни приходи" при община Асеновград, в писмен отговор до съда, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Оспореното пред настоящата инстанция решение е постановено във връзка с решение № 6712/6.06.2016 г. на ВАС, седмо отделение, постановено по адм. дело № 7200/2015 г. по описа на съда, с което е отменено решение № 866/29.04.2015 г. на Пловдивски административен съд, 15-ти състав, по адм. дело № 3022/2014 г. по описа на съда, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът е отхвърлил жалбата на "Т." ЕООД против /АУЗД/ № 127/8.07.2014 г., издаден от Ф. И. - главен инспектор сектор "Местни приходи" при О. А., потвърден с Решение № 3/9.10.2014 г. на Началник отдел "Местни приходи" в О. А., относно допълнително установени ДНИ и ТБО за 2012 г. и 2013 г., ведно със съответните лихви за забава. За постанови този резултат съдът е приел за неоснователно възражението за неяснота относно идентичността на данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ и данъчната оценка по чл. 21, ал. 1 ЗМДТ. Според решаващия състав в случая правилно е приложена нормата на чл. 21 ЗМДТ като за данъчна основа е взета предвид по-високата измежду двете стойности - на определената от компетентния административен орган данъчна оценка съгласно приложение № 2 и на посочената от самото предприятие отчетна стойност, т. е. в случая данъчната оценка на имота. При повторното разглеждане на делото е прието без възражения ССЕ, като експертното заключение е за математически точни изчисления на данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ и на дължимия ДНИ за 2012 г. и 2013 г., поради което актът в тази част е приет за законосъобразен. По отношение на ТБО - размерът е определен съгласно Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Асеновград, приета с решение № 871 на Общински съвет Асеновград от 25.02.2003 г. За процесните 2012 г. и 2013 г. размерите са приети съответно с решение № 43 на Общински съвет Асеновград, взето с протокол № 6 от 14.12.2011 г. и решение № 659 на Общински съвет Асеновград, взето с протокол № 24 от 19.12.2012 г. При определянето е съобразена разпоредбата на чл. 17 от Наредбата, като в случая дружеството не е подало декларация и не е посочено в списъците на предприятията, заявили пред фирмата, извършваща сметосъбирането и сметоизвозването в промишлена зона "Север" на гр. А., че ползва определен брой и вид съдове за изхвърляне на битови отпадъци. Според решаващия състав недоказано е твърдението в жалбата, че имотът на дружеството се намира на място, на което никога не е извършвана услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. При първоначалното разглеждане на делото са представени доказателства от фирмата, на която е възложено извършването на тази дейност за промишлена зона "Север" в гр. А.. Дружеството, извършващо услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, изрично е заявило, че в обхвата на предоставяната от него услуга са всички фирми, намиращи се в промишлена зона "Север", включително тези, които не са подали декларации за предоставяне на съдове за изхвърляне на битови отпадъци. Така постановеното решение е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД по отношение на определените задължения за ДНИ за 2012 г. и 2013 г. На основание чл. 21, ал. 1 ЗМДТ задълженията за ДНИ са определени в размер на 1.3 на хиляда върху данъчната оценка на процесния имот - 780 279,90 лева, която в АУЗД е посочена, като по-високата от отчетната й стойност - 208 599,22 лева. При повторното разглеждане на делото пред АС - П. е прието заключение на ССЕ, което установява размер на данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ и на дължимия ДНИ за 2012 г. и 2013 г. идентичен с този посочен в оспорения акт, поради което правилно в тази част съдът е потвърдил същия като материалнозаконосъобразен. Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав намира решението за неправилно в частта, в която е потвърден АУЗД касаеща определените на дружеството задължения за ТБО за 2012 г. и 2013 г. За да е дължима таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, е необходимо, на първо място, да са налице заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които се предоставят. Следва да се установи, че декларирания имот, за който ТБО е начислена, попада в териториалния обхват на определените със заповедите райони, а по аргумент от чл. 71 ЗМДТ, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и, че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В настоящия случай административният орган не е представил заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, въз основа на които може да се направи извод дали имотът, собственост на касатора, през процесните периоди е попадал в границите на районите, в които общината е предвидила престиране услугите по чл. 62 ЗМДТ. Следователно, органът не е доказал наличието на правната предпоставка, от която възниква задължението за такса битови отпадъци. Наред с това, по делото не са събрани доказателства относно организацията и реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и почистване на териториите за обществено ползване (каквито биха могли да са договори за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, протоколи за извършена работа, приемо-предавателни протоколи, установяващи извършена работа, отчетни документи и други доказателства). Приложените към писмо изх. № 8 от 9.02.2015 г. на "К." ООД /л. 100 от адм. д. № 3022/2014 г. на АС - П. от 9.02.2015 г./ доказателства не установят по никакъв начин престирането услугите по чл. 62 ЗМДТ. Доказателствената тежест за установяване на посочените обстоятелства е на органа - ответник в първоинстанционното производство, още повече, че в случая от дружеството се твърди липса на реално предоставяне на услугите. Що се отнася до услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, по аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ, такса за тази услуга се дължи при наличие на депо, което се ползва от жителите на общината. Обстоятелството разполагала ли общината с депо или с друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци през процесните периоди също е останало неустановено. При наличните по делото доказателства, решението в частта относно определените задължения за ТБО за 2012 г. и 2013 г. се явява неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено с отмяна на АУЗД в тази част. Предвид изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 във вр. чл. 227 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,