Решение № 6017 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1673/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив против решение № 11484/18.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2287/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 2153-15-280/02.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 74 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът - „ПАК КОНСУЛТ“ ЕООД, чрез адв. Е. Турал, в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационното оспорване. Претендира разноски. Ответниците - З. К. Й., Л. Д. Н., К. К. А., Е. Г. Д., Т. И. З., Я. Д. Д. и В. Е. А. не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците - М. С. И. и Н. С. Ф., в писмени молби, оспорват касационната жалба и молят съда да остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. По жалба на „ПАК КОНСУЛТ“ ЕООД срещу решение № 2153-15-280/02.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е образувано адм. дело № 2552/2024 г. по описа на АС – Пловдив, по което е постановено решение № 2112/05.03.2025 г., с което жалбата на дружеството е уважена. Така постановеното решение е оспорено от директора на ТП на НОИ – Пловдив пред ВАС, който с решение № 9673/14.10.2025 г. по адм. дело № 3883/2025 г. е отменил решението на АС – Пловдив поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на процедурата по чл. 162 от АПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В резултат на това е постановено оспореното в настоящото производство решение № 11484/18.12.2025 г. по адм. дело № 2287/2025 г. по описа на АС – Пловдив. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производството е решение № 2153-15-280/02.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания (ЗП) № ЗД-1-15-01658666/30.07.2024 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, вменяващи на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО по отношение на „ПАК КОНСУЛТ“ ЕООД, в качеството му на осигурител, следното задължение: в срок от 16 работни дни от получаване на предписанията, да заличи данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, както следва: М. С. И., [ЕГН], за периода от 01.11.2023 г. до 30.06.2024 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1; Л. Д. Н., [ЕГН], за периода от 19.06.2023 г. до 23.07.2023 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1; З. К. Й., [ЕГН], за периода от 01.11.2023 г. до 03.12.2023 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1; К. К. А., [ЕГН], за периода от 08.02.2022 г. до 28.02.2022 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1; Е. Г. Д., [ЕГН], за периода от 03.04.2023 г. до 08.05.2023 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1; Я. Д. Д., [ЕГН], за периода от 08.10.2021 г. до 16.11.2023 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1; Т. И. З., [ЕГН], за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1; Н. С. Ф., [ЕГН], за периода от 01-12-2023 г. до 30.06.2024 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1; В. Е. А., [ЕГН], за периода от 03.10.2022 г. до 05.10.2023 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1. За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Посочил е, че преди да издаде задължителни предписания административният орган, при наличие на съмнения относно действителността на трудовото правоотношение, включително и относно това дали е налице нищожност на трудовия договор, е следвало да изпълни задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ, която норма била приложима по настоящия казус и според която, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Счел е, че едва след решаване на въпроса относно наличието или не на действителен трудов договор, органът може да прецени налице ли е основание за издаване на задължителните предписания за заличаване на подадените от осигурителя данни по този договор. В заключение е формирал извод, че при липса на акт, с който да е обявена недействителността на трудовия договор, задължителните предписания се явяват неоснователно и преждевременно издадени, поради което като ги е потвърдил директорът на ТП на НОИ - Пловдив е издал незаконосъобразен акт, който не е съобразен с императивни изисквания на закона и подлежи на отмяна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд относно приложимостта на разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ. В развилото се административно производство контролните органи на НОИ не са поставяли под въпрос действителността на възникналите трудови правоотношение в контекста на основанията по чл. 74, ал. 1 от КТ, за които процедурата е приложима – противоречие на закона или на колективен трудов договор, или заобикалянето им, а са изследвали реалното осъществяване на трудова дейност от осигурените лица. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Трудовото и осигурителното правоотношение не са идентични, тъй като, за да се счита едно лице за „осигурено лице" по смисъла на легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, същото следва да има не само валидно сключен трудов договор, а и реално да е упражнявало трудова дейност в полза на осигурителя. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството "осигурено лице", независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. Законодателят е въздигнал извършването на трудова дейност в една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т е., ако не е предоставена реално работна сила. Именно това обстоятелство – дали е предоставена наистина работна сила и е извършвана трудова дейност през процесния период, е бил подложен на изследване и установяване в хода на административното производство – така в Решение на ВАС № 5319/26.04.2021 г. по адм. д. № 1314/2021 г.; Решение на ВАС № 2209/18.02.2021 г. по адм. д. № 12972/2020 г.; Решение на ВАС № 6548/01.06.2021 г. по адм. д. № 4476/2021 г. В същото време липсата на реално престиране на труд по един трудов договор т.е неговото неизпълнение от една от страните, не може да се разглежда като основание за обявяване на неговата недействителност т.е. да е основание за преценка по чл. 74 ал. 1 от КТ. В случая, на база събраните в хода на провелото се административно производство доказателства, безспорно административният орган е констатирал нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО – приел е, че не е възникнало осигуряване, тъй като лицата не са упражнявали трудова дейност по сключените трудови договори. Тези констатации не са оборени както в производството при административно обжалване, така също и в съдебното производство като не са сочени никакви доказателства, водещи до обратния извод. Въпреки наличието на сключени трудови договор, по който факт страните очевидно не спорят, и регистрирането им по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ в ТД на НП, с оглед приобщените по делото писмени и гласни доказателства, не може да се приеме, че се установява извършването на трудова дейност от З. К. Й., Л. Д. Н., К. К. А., Е. Г. Д., Т. И. З., Я. Д. Д. и В. Е. А., М. С. И. и Н. С. Ф. по изпълнението им. В тази връзка, дадените в хода на съдебното производство обяснения от част от лицата (Я. Д., В. А., М. И. и Н. Ф.) не водят до промяна на фактическите и правни изводи, обективирани в процесния административен акт. Както беше посочено, не е достатъчно само сключването на трудов договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма данни, а доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана. В случая административният орган надлежно е обосновал заключението си, че лицата не са полагали действително труд по съответните им длъжности. Горното се потвърждава и от дадените от управителя на “Пак Консулт” ЕООД - П. К. обяснения относно наемането на горецитираните служители, видно от които назначените лица са нейни “близки, приятели, съседи и роднини”. По същество управителят не отрича и краткият период на просъществуване на трудовите правоотношения на част от лицата - няколко дни в месеца, както и че са излизали в продължителен отпуск поради временна неработоспособност, в последствие в отпуск поради бременност, раждане и отглеждане на дете. С оглед на това неправилно първоинстанционният съд не е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурително правоотношение. В случая не се поставя въпрос за валидността на трудовото правоотношение. Първостепенният съд е изложил съображения, за които няма преки доказателства, а същите са изведени по тълкувателен път от контекста на административния акт. Не се споделят изводите на съда, при отсъствие на въведената от него терминология, че административният орган имал предвид привиден трудов договор, сключен с цел заобикаляне на закона. Доказателства за това няма, поради което подобно съждение е субективно и не следва да се цени, като правно основание. Наведените в тази насока аргументи от касатора за нарушение на материалния закон са основателни. Дружеството не е имало фактическо и правно основание да подаде данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за посочените лица, доколкото същите не са упражнявали трудова дейност и за тях не е възникнало основание за осигуряване за посочения период. Поради това органите на ТП на НОИ законосъобразно са разпоредили на „ПАК КОНСУЛТ“ ЕООД да ги заличи. По отношение възприетото от административния съд, че на лицата, посочени в задължителните предписания не е дадена възможност да се защитят в хода на административното производство, следва да се отбележи, че още при проверката си контролният орган е изискал в декларациите (представени по делото) лицата да отговорят на поставени въпроси по отношение на твърдяната за упражнявана от тях трудова дейност и им е предоставена възможност да представят доказателства в тази насока. Действително няма данни задължителните предписания да са им били връчени, но при новото разглеждане на жалбата в производството по адм. дело № 2287/2025 г., съдът, изпълнявайки дадените с решение № 9673/14.10.2025 г. по адм. дело № 3883/2025 г. на ВАС указания, е реализирал процедурата по чл. 162 от АПК като на лицата е осигурена възможност за участието им като страни в процеса. Предвид изложеното, настоящият тричленен състав на ВАС намира, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяване на оспореното решение е приложен неправилно материалния закон, поради което същото следва да се отмени. С оглед правилото на чл. 227, ал. 1 от АПК и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „ПАК КОНСУЛТ“ ЕООД срещу Решение № 2153-15-280/02.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу задължителни предписания № ЗД-1-15-01658666/30.07.2024 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив. С оглед изхода на спора, своевременно заявената от касатора претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на НОИ – юридическото лице, към чиято структура се числи органът, постановил оспорения административен акт, следва да се присъдят разноски в общ размер на 511,30 евро, включващ сумата от 204,52 евро, заплатени държавни такси за разглеждане на делото пред касационна инстанция и по 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 227, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,