Решение № 5419 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2012 г.

Решение № 5419 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") срещу Решение № 1325 от 18.05.2012 г., постановено по адм. дело № 969/2012 г. по описа на на Административен съд - Варна, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 030991100010004/21.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 59/27.02.12 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна. Касаторът поддържа, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда довода, че е осъществен фактическият състав, регламентиран в чл. 176, т. 4 от ЗДДС и оспореният акт за дерегистрация е законосъобразен. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Грийн трейд 2009" ООД, гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Дундова, в съдебно заседание с писмено защита оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 0309911000010004/21.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 59/27.02.12 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна. с който на основание чл. 176, т. 4 от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на "Грийн трейд 2009" ООД, гр. Варна. За да отмени като незаконосъобразен акта, съдът е приел, че изводът, че публичните задължения събирани от НАП превишават стойността на активите, намалени със задълженията на лицето, е изведен по данни от данъчно - осигурителната сметка на лицето и от представената оборотната ведомост към 31.10.2011 г., като правилно решаващият орган е приел в решението потвърждаващо акта, че не следва към размера на публичните задължения да бъдат прибавени задълженията по РА № 031103150/24.10.2011 г. в размер на 294632,50 лв. главница и 47653,65 лв. лихви, тъй като този ревизионен акт е обжалван. С цитираното решение директора на Дирекция "ОУИ" - Варна е отстранил и други пропуски при административното обжалване по отношение общия размер на активите на дружеството, но като краен резултат е установил превишение на пасивите над активите е прието, че правилно е разпоредена дерегистрацията на дружеството. Първоинстанционният съд обаче е счел, че основанието по чл. 176 от ЗДДС във всички случаи следва да бъде налице към момента на издаване на акта за дерегистрация, поради което органите по приходите извършващи проверката във всички случаи е следвало да анализират и данните по оборотната ведомост за м. 11.2011 г., което не е сторено. В тази връзка е назначена и приета по делото ССЕ, като вещото лице е установило превишение на активите над пасивите в размер на 23256,69 лв. Първоинстанционният съд обаче не е кредитирал заключението на вещото лице, тъй като същото не е посочило, че е проверило и първичните счетоводни документи въз основа на които са извършени записванията по посочените сметки, първичните счетоводни документи не са представени и от жалбоподателя. Независимо от това, Административният съд Варна е отменил обжалвания акт, тъй като е приел, че органът по приходите е следвало освен да прецени наличието на съответните предпоставки за прилагането на мярката по дерегистрация, и да мотивира преценката си затова, т. е. да посочи изрично в акта за дерегистрация защо в конкретния случай превишението на пасивите над активите за м. 10.2011 г. налага прилагането на тази изключително неблагоприятна за субекта мярка. Стигнал е до извода, че липсата на мотиви относно необходимостта от прилагане на процесната санкционна мярка, препятства преценката на съда по чл. 169 от АПК за това, дали органът е упражнил правомощието си в съответствие с целите на закона, преследвани с разпоредбата на чл. 176 от ЗДДС, а именно предотвратяване на данъчни измами. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно, но по съображения, различни от изложените. Съгласно чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС регистрацията по ЗДДС на едно лице се прекратява по инициатива на органа по приходите при наличие на обстоятелство по чл. 176 от с. закон. В случая акта за дерегистрация е издаден на основание чл. 176, т. 4 от ЗДДС /ред. ДВ, бр. 95/2009 г./, изискващ лицето да има публични задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на акт за дерегистрация на някое от основанията, посочени в чл. 176 от ЗДДС органът по приходите има оперативна самостоятелност и извършва преценка относно наличието или липсата на необходимост от прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Съгласно чл. 169 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК, при оспорване на акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали органът разполага с такава оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. След като е безспорно, че в случая органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност, то съдът е длъжен да провери дали с избраната от него възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта /чл. 4, ал. 2 от АПК/ и ако тази цел се постига - доколко са спазени изискванията за съразмерност, регламентирани в чл. 6 от АПК. В случая, от събраните по делото доказателства не се установява наличието на предпоставката по чл. 176, т. 4 от ЗДДС, а именно, че има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Неоснователно в тази връзка първоинстанционният съд не е кредитирал назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, с която вещото лице е установило превишение на активите над пасивите в размер на 23256,69 лв. Видно от протокола на проведеното съдебно заседание на 8.05.2012 г. изготвената експертиза не е оспорена от страните и е приета без възражения, не е искано назначаване на друго вещо лице или тройна експертиза. Аргументът, че вещото лице не е посочило, че е проверило първичните счетоводни документи и същите не са представени, поради което експертизата не следва да бъде кредитирана, не може да бъде споделен от настоящият съдебен състав, тъй като на първо място вещото лице не е имало такава задача и на второ място, то е установило своите констатации въз основа на оборотната ведомост, по същия начин, както са направили и органите по приходите в своя акт. Предвид гореизложеното, настоящият състав възприема изцяло неоспорената експертиза като обективна, компетентна и безпристрастна и намира, че следва да бъде кредитирана по делото. Ето защо, като е приел, че оспореният акт за дерегистрация е незаконосъобразен и е отменил същия, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на "Грийн трейд 2009" ООД, гр. Варна следва да бъдат присъдени направените разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,