Решение № 9378 от 25.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община (СО), район Витоша срещу Решение 1418/07.03.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 7065/2021 г. С обжалваното решение е отменена Заповед РВТ21-РД56-140/18.06.2021 г. на кмета на СО, район Витоша; преписката е върната на кмета на СО, район Витоша за ново произнасяне по заявление вх. РВТ21-ГР94-1976/22.04.2021 г. съобразно задължителните указания по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и СО е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно описва редът, по който се извършва приемът на деца в общинските самостоятелни детски ясли, детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на СО. Излага съображения, защо е отказано изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите за отглеждането и обучението на детето В. Сергиева. Счита, че съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена при неизяснени факти и обстоятелства, по отношение на кандидатстването и адреса на родителите. Изразява несъгласието си с указанията на съда, административният орган да обследва дали наистина майката е извършила въвеждането на съответните данни, като сочи, че тогава редът за разглеждане не е по АПК, а следва установяване наличието на престъпление по НК и НПК, което е извън неговите правомощията. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се потвърди Заповед РВТ21-РД56-140/18.06.2021 г. на кмета на СО, район Витоша. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Донкова. Ответникът по касация Н. Петкова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Тавар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени Заповед РВТ21-РД56-140/18.06.2021 г. на кмета на СО, район Витоша и върне преписката на административния орган за ново произнасяне, решаващият съд е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му със Заповед СОА21-РД09-414/16.03.2021 г. на кмета на СО правомощия, в предвидената от закона писмена форма, но при неизяснени релевантни факти и обстоятелства, което препятствало съда да провери нейната материална законосъобразност и съответствие с целта на закона. В тази връзка е изложил конкретни съображения за неизяснени от административния орган фактически обстоятелства и какво следва да се изясни след връщане на преписката от административния орган. Решението е правилно като резултат при следните допълващи и коригиращи мотиви. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, като те не се оспорват от страните. Спорът по делото е правен и е свързан с това дали правилно е отказано компенсиране на разходите на Н. Петкова в качеството ѝ на родител на детето В. Сергиева, неприето в общинска детска градина, поради липса на свободни места. Съгласно чл. 283, ал. 1, т. 11 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) средствата за подпомагане на равния достъп и за подкрепа за личностно развитие включват компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места за предучилищно образование в държавни и общински детски градини и училища. Съгласно чл. 283, ал. 1, т. 12 ЗПУО държавата предоставя средства за родителите на деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждането и обучението им, когато: 1. детето не е прието за съответната учебна година поради липса на свободни места за целодневна или полудневна организация на предучилищното образование в държавна или общинска детска градина или училище, за които е кандидатствало, и 2. не е предложено от общината по местоживеене на детето друго равностойно място в общинска детска градина или училище. Съгласно чл. 283, ал. 15 ЗПУО условията и редът за предоставяне и изплащане на средствата по ал. 12 се определят с наредба на Министерския съвет. Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, наричана по-надолу за краткост Наредбата, е подзаконовият нормативен акт, приет от МС в изпълнение на законовата делегация. В чл. 3, ал. 1 от Наредбата са посочени условията, които следва едновременно да са изпълнени, за да имат право родителите да получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с отглеждането и обучението на децата им: 1. детето е кандидатствало за прием съгласно съответните изисквания, определени по реда на чл. 59, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, в целодневна или полудневна организация на предучилищното образование в държавна или общинска детска градина или училище, в чийто прилежащ район се намира настоящият адрес на детето, и не е прието поради липса на свободни места за съответната учебна година; 2. детето да не е записано в целодневна, полудневна или почасова организация на предучилищното образование в нито една държавна или общинска детска градина или училище; 3. общината по настоящия адрес на детето не e предложила на родителите друго равностойно място за предучилищно образование на детето в общинска детска градина или училище за съответната учебна година поради липса на свободни места във всички детски градини и училища в прилежащия район; 4. за съответната учебна година детето е записано в самостоятелна организация на предучилищното образование в държавна или общинска детска градина или училище или в самостоятелна, целодневна, полудневна или почасова организация в частна детска градина или училище; 5. ако детето е в задължителна предучилищна възраст и е записано за задължително предучилищно образование в частна детска градина или в частно училище частната институция да не е включена в системата на държавно финансиране; 6. родителите да не получават подпомагане от държавния бюджет или за сметка на оперативни програми за същите дейности на друго основание за периода, за който се изплащат средства за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждането и обучението, по реда на тази наредба. В Заповед РВТ21-РД56-140/18.06.2021 г. на кмета на СО, район Витоша като правно основание за издаването ѝ е посочена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, като в мотивите е посочено, че детето В. Сергиева не отговаря на едновременното изпълнение на условията по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, а именно детето да е кандидатствало за прием съгласно съответните изисквания, определени по реда на чл. 59, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, в целодневна или полудневна организация на предучилищното образование в държавна или общинска детска градина или училище, в чийто прилежащ район се намира настоящият адрес на детето, и не е прието поради липса на свободни места за съответната учебна година. Следователно, за да откаже компенсиране на разходите направени от родителите органът се е позовал само на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата и не е изложил каквито и да е мотиви дали са налице или не и останалите условия на чл. 3, ал. 1 от Наредбата. От друга страна изложеното в мотивите на заповедта и в мотивите на Протокол 89/18.06.2021 г., към който препраща административният акт, е недостатъчно, за да се прецени дали правилно е отказано подпомагане на родителите на В. Сергиева, доколкото е безспорно, че детето е кандидатствало за прием в държавна или общинска детска градина или училище, в чийто прилежащ район от 01.06.2020 г. се намира настоящият му адрес, но не е прието поради липсата на свободни места за съответната учебна година. Приемът в детска градина в [населено място] е относим към преценка на обстоятелството по чл. 3, ал. 1, т. 3 и то само ако това е детска градина в прилежащия район по смисъла на чл. 3, ал. 2 и критериите определени в Наредбата за прием на деца в общинските самостоятелни детски ясли, детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община и са налице условията на чл. 3, ал. 3 от Наредбата. От административния орган липсва каквато и да е преценка кой е настоящият адрес на детето и от коя дата, дали то е кандидатствало за прием в държавна или общинска детска градина в прилежащия район по настоящия си адрес. Липсват каквито и да е мотиви дали са налице останалите условия по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, което е необходимото условие за изплащане на компенсация. В тази връзка изложените съображения от съда относно неизяснените релевантни факти и обстоятелства касаят всички обстоятелства по чл. 3, ал. 1, а не само тези по т. 1 на разпоредбата. Тук следва да се отбележи, че основателно в касационната жалба се сочи, че указанията на първоинстанционния съд административният орган да обследва дали наистина майката е извършила въвеждането на съответните данни, са неправилни и необосновани. Н. Петкова не твърди, че друго лице, неоторизирано от нея, е извършило регистрация в Информационна система за обслужване на детските заведения и подготвителните групи в училищата (ИСОДЗ и ПГУ). Дори и да е налице такова обстоятелство, редът за защита е друг. Административният орган не дължи проверка на това кой е извършил регистрацията в ИСОДЗ и ПГУ. Същият дължи преценка за едновременното наличие на условията по чл. 3, ал. 1 от Наредбата и излагането на съответните мотиви за това. Отделно от това следва да се отбележи и следното: Анализът на разпоредбите на чл. 8 и чл. 10 от Наредбата показва, че на първо място се преценява дали са налице условията на чл. 3 за получаване на компенсиране на разходите за съответната учебна година, като ако не са налице условията за това, кметът на общината издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите. Ако са налице условията за компенсиране на разходите за съответната учебна година, се извършва преценка дали са налице изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 2, 4 и 6 от Наредбата, извършва се проверка на подадените документи, съгласно изискванията на чл. 4-8 от Наредбата и на допустимостта на разходите. Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице със заповед определя размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или мотивирано отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи. Следователно преценката дали са налице условия за получаване на компенсиране на разходите за съответната учебна година и издаването на отказ за това е в правомощията само на кмета на общината, а ако са налице условията за компенсация на разходите, преценката дали те са допустими, е в правомощията на кмета на общината или упълномощено от него лице. В случая процесната заповед е издадена от упълномощено от кмета на СО лице кмета на СО, район Витоша, съобразно Заповед СОА21-РД09-414/16.03.2021 г. на кмета на СО. Доколкото не е извършена преценка на първо място дали са налице условията за получаване на компенсиране на разходите за съответната учебна година, която преценка предхожда преценката за допустимост на разходите, след връщане на преписката кметът на СО, район Витоша следва да съобрази дали има компетентност да извърши преценка дали са налице условията за получаване на компенсиране на разходите за съответната учебна година и при липса на такава, да препрати преписката на компетентния орган за произнасяне. Ако са налице условията за получаване на компенсиране на разходите за съответната учебна година по подаденото от г-жа Петкова заявление следва да прецени дали се иска компенсиране на допустими разходи. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно като резултат следва да бъде оставено в сила. При новото разглеждане административният орган ще следва да съобрази и указанията дадени в настоящото решение. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 300 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение