Решение № 13699 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9377/2009 г.

Решение № 13699 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9377/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселин Руенов Дзивев, от гр. Перник, срещу решение № 3662 от 19.03.2009 г. по адм. дело № 8109/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 59/6.02.2008 г. на Комисията за защита на личните данни. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на оспореното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и пререшаване на спора с отмяна на индивидуалния административен акт. Ответникът - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД (Комисията) и заинтересуваните страни БТК "Мобайл" ЕООД, гр. София, и "ЕОС Матрикс" ООД, гр. София, не са взели становище по касационната жалба Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е приел за законосъобразно решението на КЗЛД, с което е оставена без уважение жалбата на Веселин Дзивев срещу БТК "Мобайл" ЕООД с оплаквания за незаконосъобразно обработване на личните му данни в разрез с изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Приел е, че цитираната разпоредба не е нарушена, т. к. жалбоподателят на 1.06.2007 г. е сключил договор с БТК "Мобайл" ЕООД за доставка на ADSL Интернет, към който като неразделна част са включени Общите условия за ползване на услугите на дружеството, като съгласно т. 7 от договора с подписването му абонатът удостоверява съгласието си с тези Общи условия. Счел е, че по силата на т. 11 от Общите условия абонатът се съгласява БТК да събира по реда на т. 111 от същите условия, предоставя и обработва личните му данни за целите на събиране на дължимите от потребителите суми към БТК "Мобайл". При тези данни първоинстанционният съд е приел за законосъобразен обжалваният административен акт по съображения, че в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, БТК "Мобайл" ЕООД е сключило договор с "ЕОС Матрикс" ООД за събиране на неиздължените суми от абонатите и е предоставило личните им данни за тази цел, при доказано наличие на изрично съгласие на абоната, както изисква цитираната норма. За законосъобразен е счетен изводът на Комисията, че жалбоподателят не е възразил срещу обработването на личните му данни, каквато възможност съществува по силата на чл. 34а, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД. Решението, предмет на касационно обжалване, е правилно. Не са налице посочените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът по същество е обсъдил доказателствата, които установяват относимите към спора факти, а именно наличието на подписан договор и клаузата от договора, която препраща към Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между БТК "Мобайл" ЕООД и абонатите и потребителите на далекосъобщителни услуги, предоставяни чрез обществената далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM и към всички допълнителни споразумения (анекси) за избор на услуги и тарифни планове, които са неразделна част от договора. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че тези общи условия уреждат предоставянето на далекосъобщителни услуги по стандарт GSM, а не Интернет услугите - предмет на договора, т. к. това обстоятелство не препятства съответното прилагане на Общите условия към Интернет услугите, когато уредените от договора правоотношения позволяват това, какъвто е конкретният случай В касационната жалба неоснователно се твърди, че липсата на регистрация на БТК "Мобайл" по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) прави сключеният договор недействителен, понеже далекосъобщителният оператор няма право да предоставя Интернет достъп без такава регистрация. На първо място: твърдението за извършване на дейност без регистрация от БТК "Мобайл" ЕООД е недоказано. Второ: извършването на дейност в нарушение на ЗЕС се санкционира по реда на с. з., а не в производството по реда на ЗЗЛД, т. к. двата закона имат различен предмет и охраняват различни законови цели и интереси. Съдебната проверка по жалбата на Веселин Дзивев обхваща спазването на законоустановения режим за правомерно използване на личните данни и на тяхната защита, а няма за предмет извършване на дейност на доставяне услугата ADSL Интернет в нарушение на специалния ЗЕС, по силата на който правомощията на контрол и регулиране са от компетентността на Комисията за регулиране на съобщенията, а не на КЗЛД. На основание чл. 337 от ЗЕС за нарушенията по този закон се налагат глоби и имуществени санкции по реда на Закона за административните нарушения и наказания от председателя на комисията или изрично оправомощено от него длъжностно лице - член на комисията, както и се налагат принудителни административни мерки след провеждане на съответното производство от служители на Комисията за регулиране на съобщенията. Недопустимо е съдът в производството по съдебен контрол върху административни актове на КЗЛД да се произнася по въпроси от компетентността на Комисията за регулиране на съобщенията, както претендира касаторът, т. к. това би довело до изземване на компетентност в нарушение на закона. На последно място: въпросът относно недействителността на договора се решава по исков ред, а не в административното съдебно производство. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Съгласно тази разпоредба обработването на лични данни е допустимо в случая, когато физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие. Установено е от доказателствата по делото, че на 1.06.2007 г. касаторът Веселин Руенов Дзивев е подписал договор-заявка с БТК "Мобайл" ЕООД за DUO viva broadband (предоставяне на Интернет) - форма 1А и анекс към договора - форма 1Б, по силата на които, видно от т. 5 на анекса с подписване на заявката-договор клиентът декларира, че е запознат изцяло, приема безусловно и се задължава да спазва Общите условия на БТК "Мобайл" ЕООД. Не се спори по делото, че с цел събиране на дължими суми по договора БТК "Мобайл" е предоставило личните данни на касатора на "ЕОС Матрикс" ООД - администратор на лични данни по ЗЗЛД, с когото далекосъобщителното дружество има договор с оглед събиране на неплатените задължения на своите абонати. Както правилно е приел съдът по същество, налице е изрично съгласие на абоната, дадено доброволно с подписването на договора, за приемане и спазване на Общите условия на БТК "Мобайл" ЕООД. Съдът правилно е извел извода, че след като по силата на т. 11 от Общите условия абонатът се съгласява БТК "Мобайл" ЕООД да събира, предоставя и обработва лични данни с оглед предоставянето на телекомуникационните услуги, в т. ч. за целите на събиране на дължимите от потребителите суми към БТК "Мобайл" ЕООД, то изискването на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД е спазено. По силата на безусловното приемане на Общите условия с подписването на договора във връзка с т. 11 от същите, касаторът е дал изрично, в писмена форма своето съгласие за предоставяне на личните му данни на трети лица по начина и във формата, предвидени в Общите условия. В касационната жалба е направено искане съдът да се произнесе по жалбите, които касаторът Дзивев е подал до Комисията за защита на потребителите и Комисията за регулиране на съобщенията. Законосъобразността на решенията на посочените комисии, постановени по молба на касатора, не са предмет на настоящото производство, а подлежат на самостоятелна проверка по реда на специалните закони, които уреждат правоотношенията в тези две области. Производства с различно основание, искане и предмет не могат да се съединяват в едно дело, още повече, че част от оплакванията на касатора са гражданскоправни и не са от компетентността на административния съд. Не е налице и отменен административен акт в настоящото производство, поради което направеното в касационната жалба искане за присъждане на обезщетение за вреди е недопустима. Предвид изложеното, атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, въз основа на направеното в писмена защита от процесуалния представител на ответника - КЗЛД, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Веселин Руенов Дзивев следва да бъде осъден да заплати на Комисията съдебните разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,