Решение № 1724 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12308/2016 г.

Решение № 1724 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12308/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", представлявана от изпълнителен директор, против решение № 1652 от 02.09.2016 г., постановено по адм. дело № 3288/2015 г. по описа на Административен съд П. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, като се иска цялостната му отмяната, както и произнасяне по същество с отхвърляне на предявената от ищеца в първоинстанционното производство искова претенция. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба страна не взима становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е уважил исковата молба на А., гражданин на Р Турция, роден на 25.07.1969 г., против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в която е предявена претенция за сумата 500 лв., представляваща имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № 40-0001426 от 31.07.2015 г. на началник ОО "АА" гр. С.. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че е налице отменено по съответния ред наказателно постановление, както и са налице представени доказателства за направени по делото разноски, в това число за заплащане възнаграждение на адвокат, поради което е счел предявената претенция за доказана и основателна. За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства. Приел е, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Претенцията на ищеца е за възстановяване на вреди, настъпили в резултат от отменено по установения в закона ред Наказателно постановление. Съдът е приел, че след като направените от ищеца в хода на административно наказателното производство разноски не подлежат на възстановяване по приложимия процесуален ред за съдебно оспорване на НП, възможността да се да претендират тези суми е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото е безспорно установено, че с наказателно постановление НП № 40-0001426 от 31.07.2015 г. на началник ОО "АА" гр. С., на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗАвтП вр. с чл. 32, ал. 6 от Наредба 11 от 31.10.2002 г. на МТС . По повод подадена от лицето срещу горепосоченото НП жалба, пред Софийски районен съд е образувано АНД № 14504/2014 г., приключило с влязло в законна сила Решение без описан номер от 22.10.2015 г., с което оспорения акт е отменен изцяло като незаконосъобразен. За защитата си по образуваното и водено пред съда дело, свързано с обжалването на наказателното постановление, ищеца е ангажирал адвокат, като по делото са представени доказателства за надлежно упълномощаване и сключен договор за правна защита и съдействие с дата 31.07.2015 договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, изплатен в брой при сключването му. Макар, че в т. IV от договора е описана с цифри сума в размер на 300 лева, първоинстанционния съд вероятно е взел предвид направеното уточнение на заплатената сума с думи, а именна в размер на 500 лева и е взел именно нея в предвид при постановяване на акта си. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т. е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от А. /A./ и се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с отмененото НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателно постановление № 40-0001426 от 31.07.2015 г. на началник ОО "АА" гр. С. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му. Правилно са преценени като неоснователни претенциите за присъждане на направените по делото разноски в пълния им размер. Съобразявайки се с отправеното към него възражение за прекомерност на претендираните от ищеца суми за заплатен в хода на исковото производство адвокатски хонорар и като е взел предвид въведените от законодателя минимални размери на адвокатските възнаграждения, както и фактическата и правна сложност на производството. първоинстанционния съд правилно и обосновано е редуцирал претендираната сума до размер от 300 лева. При липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при наличието на безспорни данни за правилно приложения на материалния закон, следва атакуваното пред касационната инстанция решение да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да се квалифицира като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение