Решение № 5381 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14929/2018 г.

Решение № 5381 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14929/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. срещу решение № 5774/12.10.2018 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 5250 по описа за 2018 г. в частта, с която е изменен и отменен ревизионен акт № Р-22002217001613-091-001/15.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С.. Конкретни са оплакванията за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон при разрешаване на спора за определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2011 г. до 2014 г. и размера на данъчната загуба за 2015 г. в привръзка с извършена с РА корекция на счетоводни грешки при текущо отчитане на разходи за консултантски услуги. Според касатора не са налице предпоставките за отчитане на разходи във връзка с консултантски услуги в ревизираните периоди. Ревокира тезата си от постановения от юрисдикционния акт при оспорването на РА по административен ред за дължимо отнасяне на разходите към себестойността на придобития финансов актив, а при липса на придобити финансови активи разходите да бъдат отразени в периоди, в който предприятието черпи изгода от консултантските услуги. Като неправилни определя и изводите на съда за неправомерно коригиране на декларирания от ревизираното лице счетоводен финансов резултат със сумата на получени от "МНИ" ООД дивиденти, тъй като с РА такава корекция не е правена. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Би файненс" ЕООД, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските по производството. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Би файненс" ЕООД задължения за корпоративен данък за 2011 - 2014 г. в общ размер 115 951. 81 лева и лихва за забава в размер 45 610. 03 лева, а за 2015 г. е определен ДФР данъчна загуба в размер 562. 64 лева. И. на задължението за корпоративен данък и основанието за редукция на ДФР за 2015 г. е основана на разпоредбите на чл. 77, ал. 1 ЗКПО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч (отм.); корекция на декларираните СФР с отчетени по сметка 602 "Разходи за консултантски услуги" разходи в размери съответно 255 900. 59 лева, 614 130. 62 лева, 156 466. 40 лева, 719 745. 46 лева и 43 048. 26 лева. Отчетените разходи са за получени услуги по договори от 03.08.2009 г. с "JAANIHANSO" OU и от 15.08.2009 г. с "BLAURET" OU. Според органите по приходите услугите са предоставени от естонските дружества, но отчитането на разходите е в нарушение на счетоводния принцип за съпоставимост на приходите и разходите, тъй като срещу разходите не са отчетени приходи. Определянето с РА на ДФР е при пренасяне в данъчен период 2011 г. на данъчна загуба в размер 103 082. 93 лева от 2009 и 2010 г. и дисквалифицирането на основание чл. 27, ал. 2 ЗКПО на данъчните постоянни разлики по чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКПО във връзка с приходите в резултат на разпределение на дивиденти от "Фонд недвижими имоти България" АДСИД през 2011, 2012 и 2013 г. Не е поправено преобразуването с данъчната постоянна разлика по чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКПО от прихода от дялово участие в "МНИ" ООД. За отчетната 2015 г. СФР е преобразуван на основание чл. 26, т. 6 ЗКПО в посока увеличение и със сумата 31. 05 лева – разходи за начислени лихви за просрочено публично вземане. С първоинстанционното решение РА е изменен в частта относно определените публични задължения за 2011 г., като е определен размер на корпоративния данък 326. 36 лева вместо 15 644. 13 лева. В останалата част /потвърдена при оспорването по административен ред/ РА е отменен. Според съда липсва спор относно приходите и разходите и затова е концентрирал правораздавателната дейност върху правилността на отчитането и съответно на признаването на разходите. В решението е обективиран правен извод за формирани данъчни постоянни разлики от прихода от разпределение на дивидент от "МНИ" ООД, съответно за правомерно преобразуване на СФР на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКПО и неприложимост на изключението по чл. 27, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Като неправилно е определено намаляването от РЛ на финансовия резултат с приходите от разпределени от "Фонд за недвижими имоти България" АДСИЦ. Неправилно по убеждението на първостепенния съд е увеличаването с РА на ФР с дивидентите от "МНИ" ООД. Съдът е отхвърлил тезата на администрацията за дължимо обвързване на отчитането на разходите за консултантски услуги с отчитането на доход срещу тези услуги. Отрекъл е да съществува изискване в закона за задължително постъпване на приходи в резултат от услугата. След като услугата е получена и разходът за нея следвало да се осчетоводи. Аргумент за този извод съдът е черпил от основната дейност на жалбоподателя – търговия с ценни книжа, което препятствало възможността получените консултации да се отнесат към конкретна сделка, а не въобще към търговията с финансови инструменти. Съществуването на задължението за корпоративен данък за 2011 г. е обосновано с позоваване на заключението на ССЕ. Решението е правилно. Съобразено с позитивното право е разбирането на касатора за установено със закон правомощие на органите по приходите да извършат корекции на грешки, установени при данъчен контрол, включително счетоводни грешки – вж. чл. 81 във вр. с чл. 77, ал. 1 ЗКПО. Съдържанието на корекцията в тази хипотеза е отказът да се признаят за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане разходи отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Ефектът е увеличаване на СФР с рефлекс върху ДФР и последици за съществуването и размера на задължението за корпоративен данък. Неоснователен е касационният довод за допусната от РЛ счетоводна грешка при отчитането през отчетните 2011 – 2015 г. на разходите за консултантски услуги, предоставени от дружествата "JAANIHANSO" OU и "BLAURET" OU. Приложимият по време Закона за счетоводството от 2001 г. изисква осъществяването на счетоводството да е съобразено с основните счетоводни принципи по чл. 4, ал. 1 ЗСч (отм.); , сред които е и този по т. 4 за съпоставимост между приходите и разходите. Отнесен към разходите този принцип предполага разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях. Динамиката на стопанския оборот прави изключение опростена конструкция от типа разход-сделка-приход. Ако разходът не е свързан с конкретна сделка, а с дейността на предприятието, то и изгодата от дейността е релевантна за определянето на периода, в който следва да се отчетат разходите, а съответно и приходите. Тъй като разходите на РЛ в ревизираните периоди са основно за възнагражденията за консултации, а приходите са от разпределяне на дивидент, то изключително едностранчиво /и противоречащо на принципа на обективност по чл. 3 ДОПК/ е мисленето за генериране само на приходи без срещу тях да стоят разходи, което през призмата на коментирания счетоводен принцип и в контекста на т. 5. 1 от СС № 18 "Приходи" би поставило въпроса за признаването на приходите. Във всички ревизирани периоди РЛ е декларирало счетоводна печалба. Не се спори, че консултациите са свързани с дейността му. Т. е дейността е носела изгоди в разглежданите периоди, в които и са отчетени разходите за консултации. Не е дисквалифицирана връзката на изгодите с разходите за консултации, та отчитането на разходите да е в противоречие с принципа на чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч. (отм.); и да е дължимо изправянето на счетоводна грешка при данъчния контрол. Никоя от страните по спора не е твърдяла привръзка на консултациите с придобиването на конкретни финансови инструменти. Затова и е неотносим доводът за дължимо отчитане на разходите в първоначалната оценка на активите по т. 5. 1, б. "б" от СС № 32 "Финансови активи", вместо като текущи разходи. Доколкото не влияе на разрешаването на спора за съществуването и размера на определените с РА публични задължения, не се отразява на крайният извод за правилност на съдебния акт грешката на съда в познанието му за извършена от органите по приходите корекция на СФР със сумата на дивидентите от "МНИ" ООД. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 4 140 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение