Решение № 6950 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13641/2020 г.

Решение № 6950 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13641/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Д. от [населено място], общ. Гълъбово, обл. Стара Загора, със съдебен адрес: гр. София, [адрес], чрез адв. Р., срещу Решение № 703 от 13.11.2020 г., постановено по адм. д. № 271/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 24/112/08391/3/01/04/01 от 17.10.2018 г., издаден от директора на ОД Хасково на ДФЗ. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон (в т. ч. и на правото на ЕС) и съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че като е назначил САЕ и впоследствие е основал решаващия си извод именно на тази експертиза АС – Хасково е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че директорът на ОД Хасково на ДФЗ не е разполагал с териториална компетентност да издаде оспорения акт, защото постоянният адрес на А. Д. е в обл. Стара Загора. Подробни съображения излага в жалбата си. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество като бъде обявен за нищожен, алтернативно да бъде отменен АУПДВ. Претендира заплащане на разноски. Ответникът – директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 Хасково, чрез юрк. В., в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на А. Д. срещу АУПДВ № 24/112/08391/3/01/04/01 от 17.10.2018 г., издаден от директора на ОД Хасково на ДФЗ, с който на осн. чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8-9 от ДОПК в тежест на Д. било установено публично държавно вземане в размер на 48 892, 00 лева, като с акта, раздел I бил прекратен Договор № 24/112/08391 от 07.11.2012 г. на осн. т. 4. 7 и т. 4. 8, б. "е", а съгласно раздел II на Д. било определено задължение в размер на 48 892, 00 лева., ведно с лихва, считано от датата 29.09.2017 г., датата на установяване на неизпълнението на нормативните и договорни задължения. Делото е във фаза на втора касация. Решението е постановено след като с Решение № 3767 от 11.03.2020 г. по адм. дело № 9378/2019 г., тричленен състав на осмо отделение на ВАС, е отменил решение № 378 от 14.06.2019 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 1175/2018 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. От фактическа страна съдът е приел, че във връзка с подадено уведомително писмо приложение № 8 с вх. № 24/112/08391/3/01/01 от 06.06.2017 г. по мярка 112 от ПРСР 2007-2013 г. са извършени административни проверки, посещение на място и проверки на място след второ плащане, при които е установено неспазване разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и чл. 8 а, ал. 1, т. 2 от Наредба 09/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007-2013 г. / Наредба 09/03.04.2008 г. /, както и на т. 4. 7 и т. 4. 8, б. "е" от Договор № 24/112/08391 от 07.11.2012 г. Подробно са описани констатациите при извършените проверки и посещения на място в УПИ IX-55, кв. 28 в землището на [населено място], [община]. Коментирана е дадената от жалбоподателката при проверката на място на 14.09.2017 г. декларация в съпоставка с направената от нея забележка при посещение на място от 29.09.2017 г. като е прието, че е налице вътрешно противоречие в изявленията на последната. Въз основа на резултатите от проверките и посещенията на място, установяващи, че в стопанството на бенефициента са открити по-малки площи на заявените градински краставици е изчислен икономическият размер на стопанството след второ плащане като е установено, че същият е 6. 09 ИЕ, а второто плащане е направено за размер на стопанството 11. 76 ИЕ. При така изложеното от фактическа страна, административният орган е приел, че установеният по-малък размер в ИЕ на стопанството спрямо този, за който е извършено второ плащане по договора, представлява нарушение на нормативни и договорни разпоредби, поради което и на основание чл. 33, ал. 1 и чл. 8 а, ал. 1, т. 2 от Наредба 09/03.04.2008 г., както и на т. 4. 7 и т. 4. 8, б. "е" от Договор № 24/112/08391 от 07.11.2012 г. жалбоподателката дължи връщане на вече изплатените суми заедно със законните лихви върху тях. Във връзка с така приетото е прекратен Договор № 24/112/08391 от 07.11.2012 г. и е определено е задължение за възстановяване в размер 48 892 лв. В АУПДВ е посочено също, че лихва се начислява от 29.09.2017 г. – датата на установяване на неизпълнение на нормативните и договорните задължения съгласно горевизираните разпоредби. При установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, решаващият състав е стигнал до извода, че последният е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е правилно постановено. С Решение № 3767 от 11.03.2020 г. по адм. дело № 9378/2019 г. на 8-мо отделение на ВАС е прието, че актът е издаден от компетентен орган. На основание чл. 224 от АПК, указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Първоинстанционният съд е съобразил влязлото в сила решение на ВАС и правилно не е разгледал възраженията в тази част. Излагат се съображения, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в допускане на агро-икономическа експертиза, чрез която касационният жалбоподател твърди, че са допълнени мотивите на административния орган. Събраните от административния орган доказателства, по силата на чл. 171, ал. 1 АПК имат сила и пред съда. Съдът, обаче, може да събира и други доказателства с оглед задължението му да установи всички факти и обстоятелства за правилното решаване на спора. В тази връзка, назначената по делото експертиза е допусната именно за изясняване на такива обстоятелства и предвид липсата на специални знания у съда, с каквито административния орган разполага. Видно е от направените констатации, че към момента на извършване на посещението на място на 20.06.2017 г. и последвалата проверката на място, приключила на 03.08.2017 г., УПИ IX-55, кв. 28 е под угар. Тези констатации не се оспорват от жалбоподателката, като във връзка с посоченото от нея, че УПИ IX-55, кв. 28 е в процес на обработка и подготовка за бъдещо засаждане на късна реколта от краставици, е извършена поредна проверка на място на 14.09.2017 г. Видно от отразеното в контролния лист по отношение на УПИ IX-55, кв. 28 отново е констатирано, че имотът е под угар, няма обособени лехи, нито поникнали растения краставици. Приложена е декларация от Д., че е извършено късно засаждане на градински краставици на 01.09.2017 г., поради която причина към момента на проверката все още не са поникнали. Във връзка с последното отново е извършено посещение на място, при което за посочения имот е констатирано за пореден път, че е под угар. При тези констатации, изчисленият от ответника икономически размер на стопанството е 6. 09 ИЕ. В тази връзка правилно и в съответствие с нормите на чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. административният орган е приел, че жалбоподателката следва да възстанови получената по договора финансова помощ в размер на 48 892 лв. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,