Решение № 4337 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10390/2009 г.
ВАСIV отделение01.04.2010 г.докладчик Диана Гърбатова
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 777 от 12.05.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, ХХХI състав по адм. д. № 2454/2007 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4337 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10390/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на областния управител на област с административен център гр. Варна е подадена против решение № 777 от 12.05.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, ХХХI състав по адм. д. № 2454/2007 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК в частта на решението, с която е отменена оспорената заповед по отношение на имот № 297. Касаторът твърди, че спорният имот правилно е записан на името на ползвателя, който се легитимира със съдебно решение и при липса на план на старите имотни граници за местността сега не може да се извърши оценка на имота. Втората касационна жалба е подадена от Димитър Тодоров Пчеларов от гр. Варна, против горепосоченото съдебно решение в частта му относно имот № 369. Според този касатор съдът е следвало да уважи искането му да бъде записан в регистъра към ПНИ като притежател на 104.129 кв. м от този имот. Двамата касационни жалбоподатели молят Върховния административен съд да отмени атакуваното съдебно решение в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно. Заинтересованите страни - Любомир Атанасов Момчилов, Красимир Атанасов Момчилов, Ивайло Атанасов Момчилов, Велика Йорданова Николова, Гарфилия Йорданова Георгиева и Йордан Любомиров Момчилов не изразяват становища по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, защото е възприето депозираното заключение на съдебно-техническата експертиза, като е зачетен закона, относно имоти ПИ № 297 и ПИ № 369 - тяхното графично оформление, изисквания за площ, лице и достъп до улица, както и влязло в сила съдебно решение и решенията на ПК за собствеността по регистъра на посочените имоти. Отчетено е, че липсват данни ползвателят на имота ПИ № 297 да е заплатил определената цена. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, двете касационни жалби за неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение № 777 от 12.05.2009 г. е отменена заповед № РД-07-7706-205/8.08.2007 г. на областния управител на област Варна, с която е одобрен ПНИ на с. о., м. "Панорама I, II, III", землище Осеново, община Аксаково, област Варна, в частта за ПИ № 297 по жалба на Димитър Тодоров Пчеларов и съдът е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените в съдебното решение указания. Освен това жалбата на Димитър Тодоров Пчеларов е отхвърлена в частта за ПИ № 369 като неоснователна. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна се е позовал на приета и неоспорена от страните съдебно- техническа експертиза и е приел, че относно имот № 297 лицата, вписани в регистъра към ПНИ не се легитимират като собственици на горепосочения имот на основание трансформация на предоставено право на ползване в право на собственост. По отношение имот № 369 първоинстанционният съд е преценил, че жалбоподателят не е собственик на основание земеделска реституция на реална част от този имот, чиято площ да е достатъчна да се образува самостоятелен имот или да съществува възможност да се придаде към съседния имот. Според настоящия съдебен състав съдебното решение в частта за ПИ № 297 е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административният съд - Варна е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че в регистъра към ПНИ процесният имот е вписан на наследници на Любомир Йорданов Момчилов съобразно решение по адм. д. № 596/1998 г. на Варненския окръжен съд. Това съдебно решение е приложено по настоящото дело и от него е видно, че е влязло в сила на 20.08.1999 г. и с него е отменен отказа на кмета на община Аксаково да предостави на Любомир Йорданов Момчилов право да закупи земеделски имот по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в м. "Панорама III" в землището на с. Кичево, представляващо парцел от 0.6 дка, парцел № 383, като съдът е предоставил на наследниците на Любомир Йорданов Момчилов правото да закупят гореописания имот на основание § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и преписката е върната на община Аксаково за извършване на оценка. С приетата съдебно-техническа експертиза се установява точното местоположение на посочения имот и той е отразен на комбинираната скица на вещото лице с червен цвят, нанесен върху имота на бившия собственик, отразен с тъмнозелен цвят. Първоинстанционният съд е установил, че наследниците на ползвателя разполагат със съдебно решение, но не са получили оценка на имота, поради което не са заплатили стойността му. При това положение в мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е преценено, че по отношение наследниците на ползвателя не е довършена процедурата по преобразуването правото на ползване в право на собственост, тъй като все още не е изготвена оценка по реда на § 62, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и тя съответно не е заплатена. В конкретния случай е налице признато право на закупуване, което все още не е реализирано, защото ползвателите не са заплатили стойността на процесния имот. Касае се за обективен факт, който е от правно значение за изхода на спора и при него не е правнорелевантно обстоятелството доколко ползвателят е бил добросъвестен и дали по вина на общината не е изготвена оценка на спорния имот. Следва да се има предвид и факта, че при довършване на процедурата по отношение на наследниците на ползвателите и след заплащане от тяхна страна на определената оценка, те ще имат възможност да поискат изменение на плана на новообразуваните имоти на основание § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В касационната жалба на областния управител е развита тезата, че при липса на план на старите имотни граници за местността не може да се извърши оценка на имота. Настоящият съдебен състав не споделя това становище, защото то се опровергава от приетата съдебно-техническа експертиза с приложена към нея комбинирана скица, в която с черен цвят са отразени границите на имотите по кадастрален план от 1989 г. и по КП към помощния план, което означава, че съществуват планове на старите имоти. Относно възражението на касатора, че съдът не е изследвал обстоятелството, че имот № 297 не попада изцяло в бившия имот на Димитър Пчеларов и разлика от 150 кв. м остава извън границите на възстановения имот, настоящият съдебен състав счита за неоснователно. В конкретната хипотеза не е осъществено нарушение, защото посочената разлика от 150 кв. м не може да бъде записана в регистъра към ПНИ на наследниците на ползвателя, защото те все още не се легитимират като собственици. Относно посочената разлика, правилно е преценено, че за да се отреди за възстановения собственик не е необходимо да отговаря на изискването, визирано в § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за минимална площ 250 кв. м, защото в случая не се касае за обособяване на самостоятелен имот с посочената площ, а за придаване към площта на стар имот № 475 с площ 549.021 кв. м, който е възстановен на бившия собственик на процесния имот. По отношение касационната жалба на Димитър Тодоров Пчеларов от гр. Варна, подадена против обжалваното съдебно решение в частта му относно ПИ № 369, решаващият съдебен състав счита, че е неоснователна. Първоинстанционният съд се е позовал на приета без възражения съдебно-техническа експертиза, според която претенцията на горепосочения жалбоподател е за площ от 104,129 кв. м, представляваща част от ПИ № 369, отразена на комбинираната скица на вещото лице с жълт цвят. Относно тази част касаторът твърди, че е следвало да бъде записана в регистъра към ПНИ на негово име въз основа на решение № 5757 от 5.02.1993 г. на ПК - Аксаково, с което е възстановена собственост на Велика Янакиева Пчеларова. В констатациите на вещото лице е вписано, че процесният имот № 369 е новообразуван по ПНИ с площ 568,44 кв. м и целият е записан на Йордан Симеонов Николов, като в регистъра към ПНИ е вписан документ: решение на ПК - Аксаково № 12649/5.05.1998 г., за което е установено, че е издадено в изпълнение на съдебно решение от 5.03.1998 г. на Варненския районен съд по адм. д. № 3009/1996 г. С това решение на Йордан Симеонов Николов е възстановено право на собственост върху земеделски земи в землището на с. Осеново, м. "Кара таш" в съществуващи /възстановими/ стари реални граници в шест точки, описани подробно от вещото лице. От съществено значение е обстоятелството, че изслушаният експерт не е успял със сигурност да индивидуализира възстановените земи на Йордан Симеонов Николов и е изказал само предположение къде точно се намират те. При това положение следва да се приеме, че за спорната част от 104,129 кв. м от имот ПИ № 369 се легитимират като собственици с възстановено от АК - Аксаково право на собственост, както жалбоподателят Димитър Тодоров Пчеларов, така и наследниците на Йордан Симеонов Николов, в полза на които е записан целия имот в регистъра към ПНИ. Следователно в случая между страните е налице спор за собственост, който обаче не следва да се разглежда и разрешава от областния управител и от административния съд, а от гражданския съд по реда на общия исков процес. Едва след неговото приключване би могло да се претендира изменение на влезлия в сила ПНИ по реда на § 4к, ал. 8, т. 1, предложение второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, но в настоящия момент следва имот № 369 да остане записан в полза на наследниците на Йордан Симеонов Николов, както правилно е отразено в обжалвания ПНИ. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето им. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 4