Решение № 2127 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6614/2013 г.

Решение № 2127 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6614/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) - София, против решение № 956/13.02.2013 г., постановено от Административен съд София град /АССГ/, по адм. д. № 9756/2012 г., с което е отменено като незаконосъобразно решението на КЗЛД № 9051/2010 от 23.02.2011 г., като е върната административната преписка за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на съдебния акт е посочено, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон, доколкото комисията е приела, че нотариус Перусанова правомерно е обработвала личните данни на лицето - Юлия Цветкова Ал-Ясин. Така постановеното решение касаторът счита неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, с оглед което претендира отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Петрова, която поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Недоволна от решението е и Маргарита Кирилова Киронова-Перусанова, обжалвайки го, сочейки за касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът - Юлия Цветкова Ал-Ясин - чрез процесуалния си представител - адв. Иванова, оспорва касационните жалби като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и по същество - за неоснователност на касационните жалби. Касационната жалби са подадени в срок от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Поради взаимната им обвързаност и идентичност, ще бъдат разгледани едновременно по същество: От доказателствата по делото е видно, че производството пред административния орган е образувано по жалба на Юлия Цветкова Ал-Ясин, с твърдения за нарушения на ЗЗЛД, от страна на нотариус Маргарита Кирилова Киронова-Перусанова, изразяващи се в неправомерно разгласяване на нейни лични данни - имена и ЕГН - чрез публичното им оповестяване - поставяне на уведомление /с изписани данни/ на входната врата на жилищен имот. С оспореното решение - комисията е оставила без уважение жалбата на Ал-Ясин. За да отмени административния акт, съда е приел за установено от фактическа страна, че служител на нотариус Перусанова е поставил уведомление за получаване на нотариална покана върху входна врата на жилище - уведомление, съдържащо ЕГН на лицето, поради което нотариус Перусанова е осъществила нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2, 3, чл. 3, ал. 4 и чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. В случая не е налице нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за нотариусите - Нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Съгласно чл. 569 ГПК - връчването на нотариална покана е нотариално удостоверяване, за което се извършва нотариално производство. В чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ - е предвидена възможността нотариусът да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Ето защо, връчването на нотариални покани и уведомления за тях е нормативно определена дейност, поради което съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД - обработването на личните данни от нотариус, в качеството му на администратор на такива данни е допустимо - обработването е необходимо за изпълнение именно на нормативно установено задължение - връчване на нотариална покана. Настоящият съдебен състав не приема извода на съда, че администраторът на данни е извършил нарушение на чл. 2, ал. 2 /погрешно изписана като ал. 1 от АССГ/ - т. 2 и 3 от ЗЗЛД. За да мотивира решението си, съдът е възприел от фактическа страна, че уведомлението, съдържащо ЕГН на лицето, е поставено от служител на нотариуса на място със свободен достъп на трети лица. Както бе посочено - служителят, на когото са възложени действия по връчване на книжа - извършва същите при условията на чл. 37 - 58 ГПК - т. е. по способите, сочени в чл. 43 ГПК - връчване лично или чрез друго лице; връчване чрез прилагане на съобщението към делото или чрез залепване на уведомление. Нотариусът може да разпореди връчването да стане чрез публично обявление. Ето защо само по себе си - залепване на уведомление от страна на връчителя не е незаконно. Следва да бъде разрешен въпросът - включването на ЕГН - в уведомлението - представлява ли недобросъвестно обработване на лични данни и събирането и обработването им дали е съотносимо, свързано със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че в конкретиката на разглеждания спор - нотариусът е обработил недобросъвестно данните /ЕГН/, като включването на последните в уведомлението - надхвърля целите, за които данните се обработват. Съдът лаконично е разгледал целите, за които са обработвани данните, а именно за извършване на нотариално производство - връчване на нотариална покана. Връчването на нотариална покана (чл. 569, т. 3, предл. 1 ГПК) е производство, при което нотариусът чрез писмено изявление в пределите на своята компетентност и съгласно закона удостоверява с официална доказателствена сила определени юридически факти. В практиката нотариалната покана се използва в редица случаи като например: при определяне падежа на безсрочните задължения; за даване на подходящ срок за изпълнение на неизпълнено договорно задължение, след което кредиторът ще счита договора за развален; за отправяне на предложение за извънсъдебно уреждане на спорове с предупреждение, че, ако това не стане, ще бъде сезиран компетентния съд; за освобождаване на нает имот т. н. Същото производство се прилага и при други съобщения, уведомления, предупреждения и отговори във връзка с гражданско-правни отношения, т. е. в най-широк спектър от отношения. Ето защо - за да извърши надлежно това удостоверяване и поръчващият поканата да постигне целите си - е необходимо нотариалната покана да бъде надлежно връчена на своя адресат. И когато самата покана не може да бъде връчена лично, се пристъпва към останалите сочени в ГПК способи. За да може способът "залепване на уведомление" да бъде осъществен и да изпълни целите си - като зачитане връчване на самата нотариална покана и обвързване с официална доказателствена сила - е необходимо съдържанието на уведомлението да бъде изчерпателно, включително и с изписване на индивидуализиращи адресата данни. Не може да бъде прието, че изготвянето на уведомление за наличие на отправена нотариална покана, не е част от нотариалното производство, а само индиция за съществуването на такова. Процесуалният закон обвързва с тежки последици използването на способа - "залепване на уведомление" - приравняваща го на "реално" връчване на адресата на нотариалната покана. Затова необоснован и в разрез с доказателствата по делото е изводът на съда, че решението на КЗЛД е постановено в нарушение на материално-правните норми на ЗЗЛД, при съществени нарушения на административно производствените правила, поради което неправилно е било отменено. С оглед тези съображения, касационните жалби се явяват основателни. Водим от горното, състав на Върховния административен съд, състав на Пето отделение