Решение № 4847 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10102/2020 г.

Решение № 4847 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10102/2020 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. С., гр. Перник, [жк], [жилищен адрес] за отмяна на Решение № 183 от 1.06.2020 г. на Административен съд, гр. Перник, по административно дело № 174/2020 г. С Решение № 183 съдът е отхвърлил жалбата на С. С. срещу Заповед № 20-1158-000024 от 12.01.2020 г. на младши контрольор в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. б) от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решавана на въпроса за отговорността", но не повече от 18 месеца. Искателят – С. С., моли съда да отмени Решение № 183 на основание чл. 239, т. 5 АПК. Сочи, че е нарушено правото му на защита, тъй като съдът се е произнесъл със съдебно решение преди да изтече срока за поправка на протокола от съдебното заседание. Излага процедурата по чл. 151, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК. Счита, че е напълно възможно при различен протокол от съдебното заседание и съдебното решение да е различно, като в случая е нарушено правото му да иска допълване или поправка на протокола. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по искането - младши контрольор в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Перник, не взема становище. Върховният административен съд счита искането за допустимо – подадено е от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 3 АПК и срещу подлежащ на отмяна съдебен акт. За да се произнесе по искането съдът установи от фактическа страна, че на 26.05.2020 г. Административен съд, гр. Перник, е провел съдебно заседание по административно дело № 174/2020 г. За съдебното заседание С. е бил надлежно призован, но не се е явил и не е бил представляван. На 1.06.2020 г. съдът е постановил решението си. На 3.06.2020 г. Решение № 183 е било връчено на С.. Въз основа на така установените по делото факти, релевантни за искането за отмяна, съдът приема същото за неоснователно. Отмяната е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, т. е. тя е средство за извънинстанционен контрол. Отмяната не дублира обжалването, тя не е приложима нито за всички порочни решения, нито за общи оплаквания за неправилност на съдебното решение. Тъй като чрез нея на контрол се подлагат решения, които са станали окончателни, т. е. ползват се със сила на пресъдено нещо, тя е допустима само при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК основания. Това значи, че регламентираното в основанията за отмяна не подлежи на разширително, а само на стриктно тълкуване, защото се тълкуват норми, установяващи изключение от правило. Соченото от искателя основание за отмяна – чл. 239, т. 5 АПК, е допустимо само тогава, когато страната, в нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая нито една от възможните хипотези не е налице. Твърдяното от искателя нарушение на правото му на защита не е следствие на лишаване от възможност да участва в делото. Напротив. С. е бил надлежно призован за съдебното заседание и единствено въпрос на негова лична преценка е било дали да се яви или не. С оглед на това той не е бил лишен от възможността да се яви в съдебното заседание и да изложи пред съда своите искания, твърдения и доводи. Не сочи и обстоятелства, които са се явили препятствие, което не е могъл да отстрани, за да се яви лично в съдебното заседание. Вярно е, че съдът не е спазил седемдневния срок, в който страната може да упражни правото си да поиска поправка на съдебния протокол, тъй като е постановил решението си на шестия ден след приключване на съдебното заседание, но от този факт не следва извод за осъществяване на някоя от хипотезите на чл. 239, т. 5 АПК. Наред с това следва да се посочи, че протоколът, съгласно чл. 150, ал. 1 ГПК, удостоверява извършените от съда и страните процесуални действия в рамките на публично проведеното съдебно заседание. При положение, че искателят не е присъствал на съдебното заседание на 26.05.2020 г. не е ясно какво точно счита, че не е отразено правилно в съдебния протокол, за да поиска поправянето му. В производството по чл. 151 ГПК за поправка на съдебния протокол не могат да се извършват нови процесуални действия от страните, в т. ч. да се правят нови изявления или да се представят нови доказателства. С оглед на това няма как по отношение на искателя отразеното в съдебния протокол да е довело до нарушаване на процесуалното му право на защита, още по-малко до сочената от него възможност за "различно решение". Видно от горното искането на С. е неоснователно, поради което съдът следва да го отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд