Решение № 128 от 4.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 6/2010 г.

Решение № 128 от 4.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 6/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Делото е образувано по направено искане от Главния прокурор на Република България, за възобновяване на нохд № 1256/2009 г., на Сливенския районен съд. Предмет на същото е влязлата в сила присъда № 763/27.10.2009 г., в частта с която е определен типа на пенитенциарното заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, на подс. А. А. Х. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането, на изложеното в него основание. Защитникът на осъдения изразява становище, че искането следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор и обстоятелствата по делото, за да се произнесе съобрази следното: Районният съд гр. С., с присъда № 763/27.10.2009 г., по нохд № 1256/2009 г., е осъдил подс. А. А. Х., на 9 месеца лишаване от свобода, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. т. 5 и 7 НК, определяйки да изтърпи наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие "открит" тип, при "общ" първоначален режим. При безспорно установените данни по делото, искането за възобновяване се явява основателно. Присъдата в посочените части е постановена при съществено нарушение на материалния закон - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Нарушени са разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, тъй като съдът не е определил за изтърпяване на наказанието затворническо общежитие от "закрит" тип и "строг" първоначален режим, каквито са изискванията в случая на закона. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, само осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, както и осъдените за извършени престъпления по непредпазливост се настаняват в затворнически общежития от "открит" тип и се поставят при общ първоначален режим - чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Всички останали лишени от свобода, които не са осъдени за първи път, вкл. рецидивистите по смисъла на § 3 от ДР на ЗИНЗС се изпращат в затворнически общежития от "закрит" тип при "строг" режим на изтърпяване - чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Видно от приложената справка за съдимост на досъдебното производство, А. Х. е осъждан многократно на лишаване от свобода и несъмнено попада в категорията по чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Районният съд незаконосъобразно го е поставил в приложното поле на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС и от там неправилно е определил и "общ" режим на изтърпяване съгласно чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Законът не изисква предходното наказание лишаване от свобода, ако има такова, да е изтърпяно ефективно. Щом има наложено преди това наказание лишаване от свобода, чиито последици не са заличени, при постановяване на следваща присъда с ефективно такова наказание, към осъденият следва да се прилагат разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Това е така защото, лицето има качеството на осъден и за престъпление което е извършило след като и преди това му е било наложено наказание лишаване от свобода. С оглед на това, настоящият съдебен състав счита, че допуснатото нарушение на закона е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и е основание за отмяна по реда на възобновяването на присъдата, на Сливенския районен съд в посочените части спрямо А. А. Х. и делото върнато на първоинстанционният съд за ново разглеждане, от стадия на съдебното заседание. По гореизложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на второ наказателно отделение при Върховния касационен съд